Горящият самолет през 1971-ва отключва серия от болести и депресии в тялото и душата на изключителния певец
Борис Гуджунов - велик певец и изискан мъж - тези дни преживява неприятни мигове, граничещи с някакъв тип унижение. Въпреки че подобно понятие е изключително условно в държавата, в която честта и заслугите към нацията отдавна звучат като анахронизъм на "младите и красивите".
Музикантът, който има диплома от ВИТИЗ за актьор и тапия от някогашната естрадна школа към БНР, страда от доста диагнози - от диабет до инфаркт - но съществува с пенсия от 220 лева. Беше изчислил, че ползва по два от тях на ден. Той - чийто глас звучи божествено в "Надежда" на Атанас Косев и в доста други хитове. Подобни шлагери, тук и сега, никой не може да сътвори - още по-малко "младите и красивите". Човекът, който лъска престижа на родната култура с триумфални гастроли в Русия, Полша, Сърбия, Турция, Германия, Италия, Куба, Алжир и Япония, е зависим от клинични пътеки и благоволението на разни видове чиновници.
Най-безхаберните от тях някога пропускат да удържат осигуровки от милионите, които Гуджунов е вкарвал в хазната от спектакли по света и у нас. После архивите на "Концертна дирекция" изгоряха или бяха удавени - поредно безумие. Така че унижението е за всички - почти няма как да говорим за общество. Неслучайно Вежди Рашидов още от началото на втория си мандат подхвана работата по правилника към закона, според който би трябвало доказали приноса си артисти и преподаватели да получат пенсии. И ако някои от поп знаменитостите имат тлъсти банкови сметки - разбира се, изработени с 12-часово бачкане, изпътувани по круизи и изстрадани по нощни клубове - то Борето, както го наричат в гилдията, не е от тях. Така че очаква с нетърпение 700-те лева от майка България. Можеше да е различно. Но съдбата преобърна живота и кариерата му на 21 декември през 1971-а, когато пламна самолетът с оркестър "София" и неговите солисти. Тогава загина голямата му приятелка Паша Христова, а те с Мария Нейкова останаха живи, но тотално разбити - като здраве и психика. Гуджунов оттогава престана да се усмихва. И изчезна - не успя да понесе случилото се, което и до днес остава обвито в конюнктурни, а може би и в криминални загадки.
През 90-те години с Борислав Грънчаров и Боян Иванов направиха триото "Бо Бо Бо" - страхотни, неповторими, артистични, гласовити, желани от ценителите. Само евъргрийни, родни и чужди - както се прави в цивилизования свят, където подобни кавалери на съвременната класика са на пиедестал. През 1998-а, когато автопилотът от шумно отречения соц в името на великата демокрация все още работеше и моралът не беше умрял, Борето получи голямата награда "Златният Орфей" за цялостното творчество - не че го впечатли особено. За него винаги е било важно признанието на публиката, приятелството с колегите, партньорстото със Зорница Попова, Морис Аладжем, Вили Казасян, Найден Андреев...
Борето отдавна е зарязал доброто възпитание и споделя, че политиците не направиха нищо за културата през последния четвърт век.
"Загивам, никой не ме познава. Гърлото ми пресъхна по болниците, няма как да поддържам гласа си във форма. Когато чуя стар запис, направо е трагедия. Викам си: "Майка му стара, колко хубаво съм пял едно време. Вече съм стар пенсионер, но без пенсия. Не мога да погледна сина си в очите - за него съм нищо. Не ми се живее, нищо няма смисъл. Безкрайно съм разочарован", каза той тези дни пред bTV. Гордият човек няма проблем да покаже страданията на душата и тялото си, но никога няма да протегне ръка. Съсловието вече два пъти подкрепи Гуджунов. През 2009-а авери организираха бенефис в зала 1 на НДК. През 2012 година пък имаше изложба с плакати от "Златният Орфей", като приходите бяха за Гуджунов. Сега Слави Трифонов и телевизията са готови да помогнат.
Кариерата
От ВИТИЗ го гонят, защото бяга от лекции, за да участва в програми - професорите, поборници на високата естетиа, се заяждат с него - певец ли ще става или актьор?! Той е в един клас със Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Милен Пенев... Изпълнява парчета на Елвис Пресли, въпреки че английският е забранен - брои се за идеологическа диверсия, щом звучи от сцената. В крайна сметка напуска академията. Борето, който е израснал със стари градски песни, обожавани от родителите му, се кълне в даскала си от Школата в БНР - Ангел Заберски-баща. Успехите започват веднага. Лили Иванова го кани да пее в първата част на концертите й - през 1967-а излизат пред 20 000 в "Лужники" в Москва.
Катастрофата
След трагедията и стреса, които отключват различни болести, оцелелите от самолета през 71-ва подписват декларации пред Държавна сигурност - че няма да говорят за катастрофата и че се отказват от имуществени претенции към България. Обезщетението за Борето е 2500 лева - за багажа и инструментите. Той е толкова депресиран от събитията, които следват, че дори съжалява за битието на обикновения и анонимен човек. Известността го натоварва допълнително, но и тя постепенно се размива. Докато се опитва да си обясни случилото се, Гуджунов си спомня различни знаци и сънища преди подготовката за фаталното турне в Алжир. Когато самолетът пламва, той и вече обгазената Маца Нейкова скачат от него - тя чупи краката си, но той скача и тича с виковете "Жив съм, жив съм". След лечението се затваря вкъщи. Страх го е да излезе без жена си. Стига дори до Ванга. Пророчицата го пита защо мисли постоянно за смъртта и му казва как да се отърве от депресията, която граничи с желанието за самоубийство. Годжунов обаче се развежда.
Не след дълго среща Елжбета - в Чехия, когато тя танцува в нощно вариете. Българинът е голямата звезда на програмата. Но точно тогава между тях не се случва нищо особено. През 1981-а случайно се срещат във Варна. Тя била наета за шоуто в бара на хотел "Черно море".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
