Целулитът е бичът на нежната половина от човечеството. Той представлява патологично кожно състояние, което все още не е достатъчно добре изучено. Парадоксът е, че тъй като никой не умира от целулит, няма достатъчен мотив да стартират по-сериозни изследвания, колкото и иронично да звучи това.
Общоприето е да се счита, че целулитът е заболяване на мастната тъкан и че небалансираното хранене и липсата на физическа активност са в основата на тази патология. Проблемът, обаче, далеч надхвърля подобно опростяване. Състоянието на кръвоносната и лимфната система са от съществено значение за здравето на човек, но по отношение на генезиса на целулита тяхната роля е малко по-незначителна. Много от обвиненията са отправени към токсините, сочени за причинители на почти всички нередности в тялото, включително и на целулита. Но като се задълбае в проблема, трудно може да се посочат конкретни токсични агенти, които са в основата. Наличието на липодистрофия предполага, че нещо не е наред с мастната тъкан. Много са теориите, които се спрягат - като се започне от версията за променената локализация на водата и се стигне до тази за травмата. Разработени са доста терапии, базирани на тези теории, които определено подобряват състоянието. Но, за съжаление, не печелят в дългосрочен план битката с целулита и определено трябва да се комбинират за по-добър ефект.
Само при жените се забелязва истински проявен цлулит. За да е наличен при мъжете, трябва да съществува сериозен хормонален дисбаланс или наднормено тегло, за да се забелязват леки форми на "портокалова кожа". При целулита също се забелязва и наследствена обусловеност, което усложнява ситуацията. Например, при азиатките почти не се наблюдава целулит. Засегнатите зони основно са дупе, бедра, кракът над коляното, като псевдо- целулитни прояви в други части на тялото може да има в по-зряла възраст. Целулитът е хормонално заболяване провокирано от естрогена и подпомогнато от ензима колагеназа. Целулитът е третируемо, но засега не напълно лечимо заболяване. На няколко пъти го наричам заболяване и неслучайно. За да бъде наречено определено патологично състояние "заболяване" , трябва да отговаря на няколко компонента: 1. Да е патологичен процес (в случая имаме диструкция на колагена); 2. Да е част от определен орган (засегнатият орган е кожата); 3. Да има различни причини за възникването си и 4. Да има специфична симптоматика.
И така, целулитът е заболяване на съединителната тъкан и по специално на колагена. Ако сравним анатомията на горната част на краката и дупето на мъжете и жените, ще забележим, че почти не съществуват структурни различия. Единствено фиброзните групи, които разпределят мазнината в трабекули при мъжете са по- плътни, както и фактът че при жените мастната тъкан на бедрата и дупето съдържа повече алфа -2 рецептори от останалите анатомични региони. Тези рецептори инхибират процеса липолиза. Мазнината се складира там, за да се използва като евентуален хранителен депозит по време на бременност или в "тежки времена", т.е само при неблагоприятни обстоятелства влиза в употреба.
Част от тайнството на раждането се състои в мистерията на зачеването. Всеки месец тялото на жената се подготвя за евентуална бременност и съответно всеки месец се създава нов ендометриум. През живота на една жена тя може да има евентуално около 400 менструални цикъла. Определени ензими всеки месец са отговорни за създаването и отстраняването на въпросния ендометриум, но освен това в голяма степен имат вина за оформянето на целулита. Матката има мускулна структура и е опасана от кръвоносна и пролиферативна тъкан наречена ендометриум. Всеки месец под хормоналното влияние на фоликуло- стимулиращите хормони в яйчниците се произвежда яйцеклетка или яйцеклетки. Същите тези хормони повлияват ендометриума да стартира нов растежен цикъл. Целият този процес изначално стартира в хипоталамуса. Там специфични стимулиращи хормони активират хипофизата да произведе фоликуло- стимулиращи и лутенизиращи хормони, които са необходими за подготовката на ендометриума чрез насърчаване на яйчниците да секретират женските полови хормони- естроген и прогестерон. В края на тази фаза ендометриумът се отстранява при липса на бременност и от тук започва връзката със състоянието, наречено целулит. Когато една жена не забременее, пада ниско нивото на половите хормони. Това активира серия от събития, които имат за цел да премахнат ендометриума. В този процес специфични ензими наречени матрикс металопротеинази (MMPs) се свързват с колагеновите фибри на този ендометриум и започват да ги разграждат до пептиди и аминокиселини, за да се рециклират в метаболитния басейн. Тези същите ензими, обаче, са отговорни за разрушаването и на други структури тип колаген 1 в тялото, особено на бедрата и дупето- така наречените целулитни участъци. Няма как подробно да се фокусирам върху матрикс металопротеинази, но все пак обръщам внимание на тази група ензими, за да се придобие по- точна представа за природата на целулита.
Повишаването и намаляването на нивото на свързаните с месечни цикъл ензими е от огромно значение и за овулацията и за менструацията. При целулита наблюдаваме нарушения на ниво тези ензими, както и нарушения на съединителната тъкан. Все още не е съвсем добре изяснена връзката между естрогена и производството и използването на матрикс металопротеиназите. Но в последната фаза на менструалния цикъл се наблюдава спадане на нивата на естрогена и прогестерона, от което последва менструацията. Имайте пред вид, че ендометриумът е плътна маса от колаген и кръвоносни съдове, а в същото време трябва да се премахне само за няколко дни, за да освободи място за създаване на нов такъв. Това изисква много активна работа на матрикс металопротеинази под стриктен контрол. Известно е, че спадането на нивото на яйчниковите стероиди, прогестерон и естроген, инициират стимулация на ендометриалните фибробласти да продуцират матрикс металопротеинази . Тази секреция се контролира от интерлевкините и се случва в пременструалната фаза за около 5-7 дни. Това е ключовата фаза, свързваща месечния цикъл с генезиса на целулита. Работата е там, че въпросните матрикс металопротеинази се формират и секретират не само във фибробластите на матката, но и във фибробластите на цялото тяло. Например в зоната на бедрата и дупето основната тема на свързващата тъкан е да разделя мастната тъкан в свързващи отделения. Когато се разрушат отделните връзки вследствие на действието на ензимите под влияние на все още недотам изяснени причини, мастната тъкан започва да се движи така, че да запълни всички възможни пространства. В същото време неразрушените връзки остават закачени за дермата и започват да придават портокаловия вид на кожата. Мазнината се фрагментира хаотично и се разнася с нехарактерен нефизиологичен маниер на движение, дори се произвеждат нови мастни клетки в нововъзникналите пространства, нови ензими нараняват увредената тъкан правейки невъзможно нейното възстановяване. До тук казаното показва, че всеки менструален цикъл добавя стойност във формирането на целулита, което усложнява третирането му. Но, разбира се, в никакъв случай не трябва да ни отказва, защото нарушеното кръвообращение и лимфообращение в увредените тъкани пречи на тяхното хранене и доставката на кислород и с годините влошава ситуацията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
