Дядото на Даниел Панов управлява Арбанаси, учи внука си на обущарство
Кметът на Велико Търново се отказва от кариера в армията, за да служи на града си
Няма да мога да ви предложа нищо друго, освен труд, сълзи и пот. Емоционалните думи изрече Даниел Панов пред своите избиратели малко преди отново да победи на местния вот във Велико Търново. Каза ги и четири години по-рано, когато за пръв път спечели доверието на хората. Сигурно търновци ще ги чуят отново. Защото, както те, така и той имат сакрално място в сърцето си за любимия град, който пази душата на България. Преди броени дни кметът на Велико Търново стана шеф на Сдружението на общините. И сега трябва да бъде опора не само за своите съграждани. Ще се наложи да води битки на много фронтове, да брани интересите много общини, да защитава каузите на много хора. Той е наясно с това и веднага обяви, че започва обиколка из страната. "Искам да разбера действителните проблеми по места", каза Панов. И допълни, че първо трябва да се помогне на малките общини.
Даниел Панов е кмет по наследство. Дядо му Димитър управлява Арбанаси през 1944-1946 година. Демократ, не се придържа към партийната линия. Не обича комунистите и чувства голямо облекчение и радост когато се сменя режимът. От дядо си Димитър кметът научава и много важен занаят - обущарството. И днес семейството грижливо пази машината на дядо и всички инструменти. Дълги години кметът на Велико Търново гради успешна кариера в редовете на Българската армия. През 1998 година той завършва Националния военен университет "Васил Левски" със специалност "машинен инженер".
Записва мотострелкови профил в първия випуск задочно обучение на военното училище. Става офицер и комендант на поделението си. Случайно или не обаче пътят му тръгва в съвсем друга посока. Освен любовта към родното Търново, пръст за обрата в кариерата му има и една силна и нежна дама. Жената на живота му Даниела. Именно тя го съветва да подаде документи за шеф на общинската агенция по туризъм "Царевград Търнов". Постът му приляга идеално и дружеството се превръща в модел за управление на туристически информационен център. Даниел и Даниела се запознават в бившия техникум по механотехника в Горна Оряховица. Искрите прехвърчат, докато ентусиазираните младежи пишат плакати за манифестациите на 1 май. Оттогава са неразделни. Дори разстоянието помежду им не успява да угаси ученическата тръпка. Докато Дани работи като кинезитерапевт санаториума в село Овча могила, влюбеният Даниел минава стотици километри, за да види своята бъдеща половинка. При такава любов, сватбата е неизбежна. Тя съвпада с балотажа на президентските избори. Ритуалната зала е затворена за младоженци, защото в нея работи комисията по вота. Изборите обаче не убиват романтиката на младоженците. Напротив. Дани и Дани си казват заветното "да" в кино "Полтава", което прави денят им още по-специален. Тяхната най-голяма гордост и радост са двете им момчета - Димитър и Ивайло. Понякога кметът съжалява за хилядите изтървани мигове със семейството заради многото ангажименти като градоначалник. Може би затова, преди да спечели изборите, иска прошка от съпругата и синовете си за пропуснатото време с тях и това, че не е усетил как децата му израстват през изминалите години. Обещава си да навакса.
Семейството обича да пътува. Лятото почиват край морето. Правят си излети в планината.
Кметът е цар на барбекюто. Има тайни подправки за прословутите си шишове, каращи всеки, който ги опита, да си оближе пръстите. А когато е у дома, разпуска с любимите си филми, които никога не му омръзват - "Мисията", "Имало едно време на Запад", "Недосегаемите".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
