Българските царе градят едни от най-мощните крепости в Европа
На Димитровден 1185 г. в неголямата тогава крепост Търновград избухва поредното въстание на българите. То е водено от местните боляри Асен и Петър, а през следващите векове градът ще се разраства като столица на Второто българско царство. За да стане през ХIV в. един от най-големите на Стария континент.
Съвременният град Велико Търново се намира в централната част на страната в северните склонове на Стара планина. Средновековният му предшественик е изграден върху три опасани от красивите меандри на р. Янтра стръмни хълма. Там са построени мощните твърдини Царевец, Трапезица и Момина крепост. Те представляват основните ядра в защитата на столицата. С разрастването на града се заселват и удобните за живот територии край реката.
Светската и духовната власт на България е съсредоточена в яката крепост Царевец. Стената се издига върху отвесните склонове на хълма и обхваща площ от 100 000 кв. м. Тя е строена от ломени камъни и на места е запазена до 3.5 м дебелина. Зидът е подсилен с много кули и лъкатуши съобразно конфигурацията на терена. Вътре се влиза през три входа, като главният е западният. Той е сложна фортификационна система от три последователни кули-порти, разположени на дълъг скален език. Пред първата над отвесна пропаст се прехвърля подвижен мост.
Археолозите откриват в Царевец плътно застрояване с квартали от каменни къщи. Най-гъсто населеният е на северозападния склон и наброява близо 250 сгради - жилища, работилници, магазини, даже кръчми. Не са малки и кварталите в местността Чан тепе, до Лобната скала и до Балдуиновата кула. Къщите са с различен план и отразяват богатството на собствениците си - търговци, занаятчии, слуги към царския двор. 22-те разкрити красиви църкви се намират на малки площади сред кварталите, между които водят тесни и застлани с калдъръм улички.
В най-високите части на хълма се издигат двата центъра на властта в България - царският дворец и укрепеният патриаршески манастир. Първият заема обширна и равна тераса с площ от 6000 кв. м. Това е типичен градски владетелски замък, каквито се откриват в столиците на големите средновековни държави в Средна и Западна Европа. Дворецът е огромен ансамбъл с крепостни стени, кули и два входа от север и юг. Посетителят влиза през фланкираната от две настръхнали кули северна порта и се озовава в първия двор, ограден отвсякъде с жилищни постройки с мраморни подове и фрески по стените. Там е и голямата цистерна за питейна вода, съдържаща 100 куб. м. После се преминава във втория двор, разположен на малко по-високо ниво. Именно там са Тронната зала и Дворцовата църква, украсени богато с мозайки, мрамор и стенописи. При разкопките отдолу се откриха няколко гробници
и фрагмент от каменен саркофаг, за който се предполага, че е бил на цар Йоан Александър
Третият двор е в най-високата част на замъка и е със стопански функции. Откритите кухненски печки и винарница показват, че там са се приготвяли ястията за царската трапеза.
Патриаршеските покои са подобен замък, но с духовен и манастирски характер. Строителите му определят най-високото място в Царевец. В центъра се издига катедралата "Възнесение Господне". В южната половина са жилищните апартаменти и стопанските помещения. Двата укрепени замъка на хълма са един до друг и са се виждали от километри. В своята цялост те с пълна сила отразяват имперските претенции на българските владетели от ХII-ХIV в.
Не по-малко важна в устройството на столицата е крепостта Трапезица. Там са се намирали разкошните имения на първите благородници в българската империя. Възвишението е укрепено с крепостна стена и кули, а вътре се влиза през шест порти. При разкопките са открити около 20 църкви, изписани с прекрасни стенописи, чийто репертоар е свързан с вкусовете на висшата аристокрация. Именно в тези храмове се пазели мощите на прочути светци като Иван Рилски, Параскева (Петка) Епиватска, Иларион Мъгленски и др., които българските царе се надпреварват да пренасят в своята столица. През Средновековието притежаването на свещени реликви е една от главните прояви на имперското самочувствие.
Многобройните квартали на Търновград са се простирали край Янтра. Най-голям от тях е укрепеният Нови град или Асенова махала, намиращ се между крепостите Царевец и Трапезица. Заедно с многобройните къщи на гражданите, там са се издигали поне 7 важни църкви, сред които блестят храмът "Св. Четиридесет мъченици", "Св. Апостоли Петър и Павел" и разкритата напоследък от моя екип "Св. Иван Рилски". През ХIII в. Нови град е укрепен, като стените му са свързани с мощните укрепления на Царевец и Трапезица. В Търновград е съществувал
квартал на западноевропейските търговци, т.нар. Френк хисар,
а също арменска и еврейска колония. Многолюден е бил и кварталът на хълма Света гора, където някога е имало много манастири. В голямата обител "Св. Богородица Одигитрия" са работили такива книжовници като Теодосий Търновски, Ромил Видински и други.
Околностите на Търновград също са осеяни с манастири, както подобава на столицата на една православна империя. Сред тях е прочутият Килифаревски манастир, където Теодосий Търновски създава известна в целия православен свят религиозно-философска школа. Недалеч от града са обителите "Преображение Христово" и "Св. Троица", за които ще разкажа в специални материали.
Огромната част от ценностите на Търновград е унищожена в пламъците на османското нашествие. След неколкомесечна обсада на 17 юли 1393 г. столицата пада в ръцете на завоевателите. Видните аристократи са изклани, патриарх Евтимий е заточен, блестящите църкви са превърнати в джамии.
В очите на съвременниците
За столицата на България от ХIII-ХIV в. говорят и българи, и чужденци. Автори от "златния век" на цар Йоан Александър като патриарх Евтимий, Йоасаф Бдински и Григорий Цамблак винаги я наричат "царски град" и "Богоспасяем велик град". Вечните врагове, ромеите, пък изпитват респект. Никита Хониат и Теодор Скутариот определят Търновград като "най-голям, най-забележителен по здравина и известност и най-недостъпен от всички градове на Хемус". А самият Вселенски патриарх Калист през ХIV в. величае столицата на Българската държава като "втори град в света след ненадминатия Константинопол".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
