Показват в Музея на Съединението ландото на първия генерал-губернатор на Източна Румелия
Каретата на първия генерал-губернатор на Източна Румелия Александър Богориди може да видят пловдивчани и гостите на града в Музея на Съединението от събота. Ландото е произведено от английската фирма Peters&Sons - London. Компанията е основана през 1798 г. от Томас Питърс и се прочува с високото качество на правените карети, файтони и двуколки. Конюшните на британския кралски двор също пазаруват от тях. Най-известното возило, произведено от тази фирма, е т.нар. Стъклена карета, известна още и като Сватбената карета, използвана в няколко сватбени церемонии на английското кралско семейство, включително и тази на принц Чарлз и принцеса Даяна през 1981 г. През 1931 г. Peters&Sons се сливат с Offord&Sons - други известни производители на карети, а след това се ориентират към производството на купета за автомобили.
Ландото на Богориди е олекотена карета с четири колела и сгъваем покрив. Наречена е на едноименния германски град, където през първата половина на XVIII век започнало производството на возила от този тип. Моделът се ползва от благородниците в Европа и особено в Англия. Седалките на лондото са обърнати една към друга, за да може пътниците да беседват.
Затова често са били използвани за тайни срещи на владетели, висши дипломати и политици.
Отпред има седалка пейка за кочияша, а отзад има друга седалка степенка, която се използва от различни служители според случая - чиновници, охрана, коняри, прислуга.
Каретата идва в Пловдив със съдействието на Музея за история на София.
Днес има само няколко такива съхранени каляски - една в музея на каляската в Лисабон и останалите са в английския кралски двор.
Каляската на Богориди е свидетелство за това, че Източна Румелия, независимо че е автономия на Османската империя, е изградена като втора българска държава с достатъчното самочувствие на нейния генерал губернатор, коментират историци.
Чардафон Велики - смешният герой
Съединението ражда и един от най-колоритните герои в историята на България. Габровецът Продан Тишков ще бъде запомнен като Чардафон Велики. Това е човекът, който пръв провъзгласява обединението на Княжество България и Източна Румелия. Авторът на "Строители на съвременна България" Симеон Радев го нарича "смешник, пияница и патриот", който бил много обичан. Тишков е роден през 1860 г. Записва се в Българското опълчение и участва в Руско-турска война (1877-1878). След Освобождението служи като сержант-майор в милицията на Източна Румелия. Отговаря за резервистите от село Голямо Конаре, днес град Съединение.
До 1884 г. Продан носи прякор Чарда, означаващ стадо селски говеда. Като подигравка с директора на милицията и жандармерията на Източна Румелия генерал Август фон Дригалски, към прякора на Продан Тишков прибавят частицата "фон". Включва се активно в подготовката и провъзгласяването на Съединението. Член е на Тайния революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив. Участва на тържествата в памет на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа през 1885, които изиграват роля на катализатор в подготовката. Организира и предвожда най-голямата чета - Голямоконарската, която на 5 срещу 6 септември 1885 г. влиза в Пловдив. Участва в арестуването на главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич и провъзгласяването на Съединението. Известен е с екстравагантния си нрав - слага годеницата си Делка Шилева да ескортира файтона със сваления Гавраил Кръстевич, а сетне играе с него на табла на турската граница.
В Съединена България Продан Тишков служи в кавалерията на Българската армия с военно звание майор. За него Захарий Стоянов написва хумористичен очерк, озаглавен "Чардафон Великий" (1887), с който се налага и думата чардафонщина като синоним на политическо хулиганство.
Продан Тишков умира през 1906 г. в родния си град Габрово.
Дядо Никола е единствената жертва
Капитан Райчо Николов е единствената жертва на Съединението. Цял Пловдив го нарича Дядо Райчо, въпреки че е бил едва 20-годишен. Николов е жертва на трагичен инцидент, който става точно на площада на Джумаята. На 6 септември 1885 г. е назначен за комендант на Пловдив. Нареждат му да вземе ключовете от началника на пощенската станция, за да бъде уведомена Европа за Съединението по телеграфа.
Началник на пощата на Пловдив е Костадин Тодоров, бивш поборник, който се пропива и злоупотребява със средства. Капитанът го намира в бирария на Джумаята и взима ключовете. Когато Райчо Николов се обръща, Тодоров го застрелва в гръб. Според една от версиите пощаджията е бил пиян, според друга се е страхувал от арест, а според трета се е опитал да демонстрира лоялност към правителството на Източна Румелия.
В музея се пази куртката на капитана с дупка отзад. Тодоров се скрива в Карамановото кафене над Джумаята, но пловдивчани го докопват и го линчуват с камъни. На погребението на капитана на 7 септември се стичат над 20 хиляди души, според тогавашната преса. Офицерът е изпратен с военни почести и топовни гърмежи, а тленните му останки са положени в Пловдивските гробища.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
