Богомолка на 23-34 млн. години открита в кехлибар
Застинала във времето
Съществува невероятен естествен процес, при който насекоми и даже животни попадат в парчета кехлибар и остават там завинаги, разказва Truth Theory. За да се получи този инклуз (както се нарича парчето кехлибар с попадналия в него някога жив организъм), насекомото не само трябва да залепне в смолата. Самият материал трябва доста бързо д се втвърди, например да попадне във водна среда. Именно поради тази причина кехлибарът с останките на инклузите най-често се среща в тропиците и субтропиците, а също и където горите граничат с море.
По статистика само 10% от намерената вкаменена смола съдържат в себе си насекоми и високата им цена се обуславя точно поради тази причина. През 2016 г. в парче кехлибар е открита малка богомолка – камъкът е бил продаден на Heritage Auctions за 6000 долара. По оценка на акциона той се отнася към периода на олигоцена, което значи от преди 23 до 33,9 млн. години. Този образец може да се похвали и с един от най-редките и търсени инклузи – богомолката. При намирането на такива насекоми те обикновено са повредени или без крайници. Тази богомолка обаче се била запазила до съвършенство – цветни нишки по тънките крачета, малки шипчета на лапичките, тънки мустачки и големи характерни очи.
В парчета кехлибар попадат и по-големи животни. Миналата година изследователи открили останки на змия, която по тяхно мнение е на 99 млн. години. Майк Колдуел, професор от катедрата по биологически науки в университета Алберта в Канада, е изучил този образец и с колегите му са го нарекли Xiaophis myanmarensis.
„Независимо че това не е възрастна змия, върху гърба си тя има уникални особености, които не се срещат при други змии от подобен вид. Xiaophis може да бъде вписана в основата на генеалогическото дърво на змии, които са много древни. „Кехлибарът всмуква всичко, до което се докосне – като суперлепило – и затова го запазва в продължение на милиони години. Когато той е хванал малката змия, той е прихванал и част от флората с бръмбарите, растенията и храната за насекомите – и така става ясно, че малкото влечуго е живеело в гората“, пояснява Майк Колдуел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
