Над 100 000 туристи пристигат от Европа в Русе с круизи по река Дунав, за да видят уникален римски град. Засега това звучи като пожелание, но скоро може да е факт. Защото Никополис ад Иструм е археологическа културна ценност с национално значение. Той е древен римски град основан в началото на II век от император Марк Улпий Траян (98 - 117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.). Намира се на 20 км северно от Велико Търново. Разположен е върху невисоко плато на левия бряг на река Росица.
Общината във Велико Търново смята следващата година да ремонтира отсечката, свързваща историческия обект с главния път от Русе за старата столица. Така туристите ще могат в рамките на ден да разгледат древното селище, което е известно и с това, че в него е направен единственият превод на Библията от гръцки на немски език. Самото име - Никополис ад Иструм означава - "Град на победата към Дунав". Той просъществува до края на VI век.
Разцветът на града е в края на II век - началото на III век, по време на династията на Северите. Бил е канализиран, водоснабден.
В него са живели около 5000 души, основно търговци и земевладелци
Мястото е стратегическо, затова е бил важен град. В околностите му е живял известният епископ Волфила, който през V век превежда Библията от латински на готски. Бил е виден книжовник за германците.
Когато в Никополис ад Иструм идват славяните и прабългарите, заварват само руини. Разкопки се правят от преди 115 години, но все още е проучена само малка част от великолепния град. Хубавото е, че няма по-късно селище върху старините, казва Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Никополис е най-добре запазеното поселище в България от онази епоха и може да даде пълна представа на учени и посетители за особеностите на римското градоустройство. Досега историческият обект се посещаваше от 500 до 1000 туристи на година, но след социализирането му групите ще са много повече. За малко повече от половин година бяха изградени паркинг, площадки за експозиция, подходи, пътеки, възстановена е къщичката на археолозите, осветление, комуникации, поставени са малки и големи указателни табели, има охрана. Изградена е крепостната стена с камъни в метални мрежи, която върви около самото очертание на зида на крепостния град. Подходът пък се подчертава с триметрова порта с две крила. Никополис ад Иструм бе възстановен по проект за близо 1,940 млн. лева по Оперативна програма "Регионално развитие 2007-2013 г." чрез Министерството на културата. Ръководител на обекта бе инж. Емануил Серафимов.
"Обектът не само че обогатява нашия културен туризъм, но ние можем да го промотираме у нас и света. Той подпомага кандидатурата на Велико Търново за Европейска столица на културата", каза кметът на старата столица Даниел Панов при откриването на обекта.
Стратегическото значение на древния римски град се определя от обстоятелството, че на мястото, където е разположен,
се пресичат два от важните пътища в Долна Мизия
Единият започва от Одесос (Варна) и през Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм, Мелта (Ловеч) и Сердика (София) се свързва със западните римски провинции. Другият започва от Нове (Свищов) и през проходите на Хемус (Стара планина), Кабиле (Ямбол), Византион (Истамбул) и проливите осъществява връзка с малоазийските провинции на империята, разказва директорът на историческия музей в старата столица Иван Църов.
Първоначално Никополис е в границите на провинция Тракия. В началото на 193 г. градът е прехвърлен към провинция Долна Мизия. В градската му територия са разположени селища, вили, тържища.
Никополис ад Иструм е организиран по подобие на градовете в Мала Азия - Ефес, Никея и Никомедия. Начело на градското управление стои Съвет на архонтите, ръководен от първия архонт, който упражнява съдебната власт. Специална колегия от жреци се грижи за честването на култа към императора и към божествата с гръко-римски и източен произход: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Дионис, Митра и др.
Етническият състав на населението е пъстър. В града живеят преселници от Мала Азия, траки, римски ветерани. Официалният език е старогръцкият. Най-голям икономически разцвет Никополис ад Иструм преживява по време на управлението на династията на Северите (средата на II - първата третина на III в.). В градската монетарница
са отсечени и пуснати в обращение над 1000 типа бронзови монети
Върху редица от тях са изобразени съществуващи в Никополис храмове, обществени сгради, фортификационни съоръжения.
Градът е планиран по т. нар. ортогонална система, при която улиците са прави, ориентирани по посоките на света, и се пресичат под прав ъгъл. При планирането са определени местата на комплекса на агората (градския площад), двете главни улични артерии - кардо максимус (север-юг) и декуманус максимус (изток-запад), обществените сгради, пазара, жилищните квартали. Значителна част от тях са разкрити при археологически проучвания.
Първоначално градът не е имал крепостни стени. Такива са изградени след опустошителното нападение на костобоките през 172 г. Крепостните стени са се извисявали на височина 8 м, а кулите са достигали до 12 м. На всяка от крепостните стени е имало добре защитени порти. Главната порта на града е разположена от запад в посока към Рим и се наричала Порта Романа. От портите към градския площад водят улици, настлани с големи варовикови плочи и ограничени с бордюри. Под уличната настилка са изградени канали за отпадъчните води. Четири улици оформят един квартал (инсула), обикновено с размери 30 х 70 м. Никополис ад Иструм е бил добре водоснабден. Главният водопровод е западният с дължина 26 км. По него водата е достигала до резервоар, разположен до западната крепостна снтена. От там градската водопроводна система е отвеждала водата за частните и обществени сгради, бани и тоалетни.
Градският площад (агората) е център на икономическия, културен и религиозен живот в града. В центъра се е издигала конна статуя на императора. Източната част е ареата (площадът), заобиколен от три страни с монументална йонийска колонада. Между колоните са били поставени бронзови и мраморни статуи на императори, членове на фамилиите им, видни граждани. На северната страна на ареята се е намирала гражданска трикорабна базилика. Тя е използвана за обществени нужди -търговски сделки, правораздаване и пр. От изток и юг на ареята са се намирали магазини. В западната част на агората се е намирала сградата на булевтериона (градския съвет). Южно от булевтериона се намира малък театър (одеон). Извън комплекса на агората от източната страна е разположена голяма обществена сграда, която според открит надпис е носела наименованието "термоперипатос". В нея е имало магазини, и отопляема зала за разходки. В северната част на града е имало обществена баня.
Некрополът на града е разположен от двете страни на пътя, водещ към Нове, и около комуникацията, водеща в западна посока. От него са запазени 121 могили. Починалите са погребвани в зидани тухлени и каменни гробници и саркофази.
Според една от хипотезите тук е заседавала колегията на почитателите на богинята Кибела. Наричали са я Богинята Майка, била е покровителка на плодородието, благоденствието и здравето. Колегията на дендрофорите - хора, които са се занимавали с обработка на дърво, са били главните почитатели на Кибела, разказва археологът Павлина Владкова, която проучва селището от години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
