Голямата певица обмисля да се завърне на сцената с акустичен концерт в любимия й Париж
Богдана Карадочева ще продължи европейския си тур, за да представя филма, който Георги Тошев и Ема Константинова направиха за нейните младежки приключения във френската столица. Сънародниците в Лондон, Виена и Братислава вече посрещнаха с аплаузи изключителната певица, наричана в града на изкуствата "българската Едит Пиаф". Снимките за "Париж на Богдана" обаче са отключили не само приказни спомени и емоции. Страхотната дама обмисля да се завърне на голямата сцена - с акустичен концерт, чиято премиера може би ще бъде именно край Сена. А това означава, че Стефан Димитров ще трябва да открадне от шефския си график, посветен на програма "Христо Ботев", за да направи съответните аранжименти на най-прекрасните хитове, изпълнени от любимата му жена. И още нещо - на Богдана ще й се наложи да лети поне няколко пъти до Париж. А тя изпитва панически страх от самолети - въпреки че е "хвърчала" на длъж и на шир из републиките на бившия Съветски съюз, където е мегазвезда по тамошните стандарти.
"Обожавам Париж. Всеки негов ъгъл е произведение на изкуството. Който веднъж е вдъхнал аромата на Сена, Люксембургската градина, Житан и порок, никога не може да го забрави. Но градът вече не е същият. "Шанз елизе" на бутиците и елегантните кафенета от моята младост се е превърнала в търговска улица с тълпи", споделя Карадочева пред микрофоните и камерите на Тошев. Певицата с най-сексапилния и драматичен глас в родната попмузика от дете е възпитавана в любов към нацията, дала на света великите Балзак и Пруст и призоваваща за "свобода, равенство и братство". Момиченцето от софийския булевард "Витоша", което след години ще се хване на бас, че той е не по-тесен от любимия й "Шанз Eлизе", разказва "Червената шапчица"на езика, на който я е писал Шарл Перо. Вторият й баща е заклет франкофон - дори е абониран за L'Humanite, защото в онази епоха у нас няма друг вестник от Париж, освен "органът" на комунистическата партия в петата републиката. У тях се слуша най-вече Радио Монте Карло.
Богдана пее от малка в стила на френската поп класика. Хваща микрофона в БИАД само на 16 - но с фамилията Иванова. Шест години по-рано баща й е загинал в комунистически лагер. И докато всички коментират феноменалния тембър на тийнейджърката, Стоянка Мутафова я пита: "Ти не си ли Карадочевото? Защо си с друго име, ма, Бубе"? Така красивата девойка попада в школата на Вили Казасян. Със Стефан Воронов и Константин Казански се събират, за да превеждат френски шансони на български - тогава само той е разрешен. Когато почти невръстната дама излиза на "Златният Орфей" и получава статуетката, публиката и журито са омаяни от страстта в изпълнението й - напълно "по парижки". Неслучайно директорът на култовата зала "Олимпия" Бруно Кокатрикс хваща ръката й и казва: "Само два пъти в живота си съм се вълнувал така - когато чух Едит Пиаф и сега". Надали има по-велик комплимент на света. Прочутият мениджър и откривател на таланти връчва своята награда от името на френските музиканти. А тя върви с 5000 долара и покана за концерт в "Олимпия". Но Богдана не получава нито пари, нито виза. В любимата й България, която тя никога няма да напусне, въпреки по-късните възможности, завистта е национален и всекидневен спорт. Не за всички, разбира се. Най-малко - за Емил Димитров. Той е като по-голям брат за Богдана. Той е човекът, повел я към нейния блян - Париж, чиято земя тя целува, след като слиза от рейса. През 70-те Христо Куртев работи в най-големия френски тв канал и е проспериращ мениджър. Той урежда договор за серия от концерти на Емил в театър L'europeen, който пък вика Богдана за първата част от шоуто. Двамата са на линия винаги час преди да се вдигне завесата. Те надничат през нея, за да се убедят, че залата е пълна. А тя е просто препълнена - всяка вечер. Вестниците вече гърмят за "Франк Синатра на Изтока" и "българската Едит Пиаф". 20 денонощия - тотален триумф. Емил се настанява на първия етаж в къщата на Далида в "Монмартър" и веднага вика Богдана при себе си. Невероятната певица и актриса, която вече е отхвърлила любовта на Ален Делон и е направила първия си опит за самоубийство, им маха дружелюбно от горната тераса и ги пита "Как сте?". А те са добре, повече от добре - направи фантастично. Защото Париж е техен. Те буквално не спят, за да поглъщат енергията на изумителния град, силата на неговата аура. В Париж, който винаги те кара да се чувстваш млад, красив и влюбен, се изживяват като деца, попаднали за първи път в Луна парк - тогава все още няма Дисниленд на 40 километра от Айфеловата кула.
"Французите приемаха Богдана като тяхна звезда - тя нямаше и грам акцент, общуваше с всички абсолютно непосредствено и искрено, макар че беше почти дете. Емил беше по-опитният, но и той много се вълнуваше. Просто успехът им беше наистина зашеметяващ", спомня се Куртев. Както и завладяването на Париж.
Втората серия е в руските кабарета - тотална мода през 70-те години на миналото столетие. Инвазията на съветските олигарси е в бъдещето - в онази епоха в Париж се тачат най-вече автентичните артисти, като най-възрастните от тях са преки наследници на имперската школа в различните жанрове. Богдана за кратко пее в "Ришар", а след това изгрява в "Разпутин" - еманация на циганските романси, бохемата и славянско/западняшкото епикурейство. Там обаче се влиза срещу много пари - при това с предварителни резервации месеци напред. Само знаменитости си пият шампанското и водката сред яркочервените абажури, които приличат на кубетата на "Василий Блажени". Жак Ширак, Франсоаз Саган, Бриджит Бардо, Жан-Пол Белмондо, Аристотел Онасис, принцеса Сорая се наслаждават на "Очи чорние". Въпреки че програмата все пак започва с "Широка страна, моя родная"... Свободата в Париж се усеща почти физически. Безкрайният празник, възпят от Хемингуей, опиянява сетивата. Край Сена все още няма бедни и гладни азиатци и африканци, които редят стоката си върху бели чаршафи. Студентските вълнения от 1968-а обаче са показали, че скоро нищо няма да е същото.
Богдана е в компанията на двама отлични музиканти и бойни другари - певеца Константин Казански и художника Лъчезар Ошавков. "Хванахме последния вагон на последния влак", коментира днес прочутият живописец. Всяка нощ след финалните овации хукват по клубове и дискотеки. Богдана харчи толкова лудо, че в един момент няма пари дори за сандвич. И моли мадам Моник, която им плаща всеки ден, да й събира сумата от седмицата до петък. Когато решат да разпуснат по нашенски, пекат кюфтета на скарата у Коцето Казански с подправките, които Богдана е донесла от България.
Една вечер Карадочева получава 85 рози от френски граф, който е повече от запленен от нея. Той я кани на вечеря в имението си, но на нея й се вижда старичък - а чаровникът е само на 40 и като че ли е готов да предложи ръката и богатството си. Бубата обаче е влюбена в роден музикант и въобще не прави сметки да остава във Франция, камо ли да става аристократка по паспорт.
"Какво би се случило със семейството ми, ако бях избрала Париж? Щях да прекърша съдбите на майка ми и брат ми, с които страдахме достатъчно покрай смъртта на баща ми", връща лентата Богдана. И тя се прибира, за да срещне за втори път в живота си Стефан Димитров, с когото учат в едно школо като първолаци.
Богдана споделя, че помни само хубавото. Никога не се обръща с гняв назад. Може би заради това нейните авторски стихове са прекрасни и изпълнени с вяра и радост. Разбира се, страда за майка си и брат си, за приятелите... Не е изтрила номерата им от телефона си - на любимите си Васа Ганчева и Боян Иванов, на Виктор Пасков и Жана Стоянович... Убедена е, че ще се срещнат отново.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
