Блясъкът на имперските дворци край Санкт Петербург

Блясъкът на имперските дворци край Санкт Петербург  | StandartNews.com

Петър I и Екатерина Велика създават Петерхоф и Царское село

Великолепието на руската имперска столица не се изчерпва само с нейната централна част. За две столетия след началото на ХVIII в. околностите на Санкт Петербург са буквално покрити с царски дворци и резиденции на видни аристократи. Блясъкът им изниква само със споменаването на имената - Петерхоф, Царское село (Пушкин), Гатчина, Ораниенбаум и много други. В следващите редове ще разкажа за двата най-ярки бисера от тази прекрасна огърлица.

Създаването на Санкт Петербург е емоционален акт, с който Петър I Велики иска да покаже на света новата мощ на Руската империя. Той се стреми за броени години да направи това, което Европа е постигнала с векове. Негови примери са прекрасните постижения на Франция на Луи ХIV, на Англия и Австрия, на Испания и Нидерландия. Именно така се появява красивият дворец Петерхоф.

За изграждането му Петър е вдъхновен от Версай, а поводът е победата над шведите във великата битка при Полтава. Царят се ангажира сам с проектирането, правейки лично скици, схеми и чертежи. Строежът на сградите и парковете започва на 29 км от столицата през 1710 г. и продължава до 1755 г. В крайния си вид ансамбълът е неповторима смесица от чудни дворци, павилиони, градини и известните по цял свят фонтани, едни от най-красивите барокови творби. Даже изборът на мястото е свързан с водоснабдяването, необходимо за захранването им.

Централна е Голямата каскада, съставена от няколко водопада, фонтани и позлатени статуи. Накрая течността се излива в басейн, в чийто център през 1730 г. е издигната композицията "Самсон". Изобразен е моментът, когато

сълзите на библейския герой отварят пастта на лъва

и това е символ на победата на Русия над Швеция. Скритият замисъл е, че този хищник е и част от герба на северната страна. Забележително е как от устата на животното се изстрелва най-високата в парка 20-метрова струя. Уникално инженерно постижение е, че движението на водата се извършва без помпи. Тя се събира в огромен резервоар от естествени източници, а налягането във фонтаните се получава чрез разликата в нивата.

Акцентът в Петерхоф несъмнено е Големият дворец. Той се гради чак до смъртта на Петър I в 1725 г., след което строежът е прекратен. Подновен е при дъщеря му Елисавета в 1740 г., внесла блясъка на своята епоха. Неповторими са изящните орнаменти по таваните и цялостното обзавеждане. Посетителят е шокиран още от разкошното преддверие и парадното стълбище, буквално покрити с позлатени резби и картини. Върхът е Тронната зала, където някога организирали приемите и пищните дворцови церемонии. Петерхоф страда сериозно по време на Втората световна война, но впоследствие е реставриран и не губи величието си.

За мен обаче любим си остава Екатерининският дворец в Царское село, град, който днес носи името Пушкин. Бил съм в него още през далечната 1990 г., когато го видях през лятото и изпитах удоволствието от неговите прекрасни паркове. През 2014 г. съм там в началото на зимата и чувствам несгодите на хапливия руски студ.

Строежът на предназначения за съпругата на Петър I, Екатерина I, дворец е започнат още в 1717 г. "Каменните палати" на императрицата са завършени през август 1724 г. и в чест на това проехтяват залпове от "13 оръдия, които стреляли три пъти". Тогава дворецът още е скромна двуетажна сграда, но вече при Елисавета Петровна започва серия от основни преустройства. Строителните работи се водят с различен темп, а на 10 май 1752 г. императрица Елисавета подписва указ за пълна реконструкция. Тя е поверена на небезизвестния Бартоломео Растрели, който на 30 юли 1756 г. демонстрира поредното си творение през чуждестранните посланици.

Бароковият дворец поразява с размерите и "живописността" си. Високата фасада в лазуритеносиньо с редуващи се белоснежни колони и пищни златни орнаменти придава празничен вид на ансамбъла. Там се развива цяла приказка от атланти, кариатиди, глави на лъвове и други декоративни украшения, изпълнени от скулптора Дункер. Над северния корпус гордо се извисяват петте златни кубета на Дворцовата църква, а над парадното южно крило е позлатеният купол, увенчан с остър връх и многолъчна звезда. Само за украсата на вътрешните и външните декоративни елементи

са разходвани 100 кг чисто злато

Особено разкошно са изпълнени царските апартаменти и Парадната амфилада, наречена "Златната".
Следващият етап в развитието на Екатерининския дворец започва в 1770 г. Новата стопанка на царската резиденция, Екатерина II Велика, е увлечена от античното изкуство. Тя наема архитекта Чарлз Камерън, познавач на древната архитектура. Шотландецът създава истински шедьоври като Арабесковата и Лионската приемни, Китайската зала, Куполната трапезария, Сребърния кабинет и Стаята за почивка. Те се отличават с изтънчена красота, строгост на декоративното оформяне и прецизност на изпълнението. За съжаление по време на Втората световна война те са напълно разрушени и още не са възстановени. За сметка на това днес са реставрирани покоите, предназначени за сина на Екатерина, Павел, който после ще стане император. Камерън създава там Зелената трапезария, Синята парадна и Китайската синя приемни зали.
Нови преустройства са направени през 1817 г. по заповед на император Александър I. Тогава е създаден Парадният кабинет и няколко свързани с него стаи. Всичко в тях е посветено на блестящите победи над Наполеоновата армия в Отечествената война от 1812 г. Последен акорд в строежа на Екатерининския дворец е извършен през 1860-1863 г. с изграждането на Парадното стълбище.

Паладински класицизъм

Минавайки през град Пушкин, съзирам грамадата и на друг императорски палат. Това е Александровският дворец, построен през 1792-1796 г. от великата императрица за сватбата на своя любим внук, княз Александър Павлович. Той е издържан в интересния стил на паладинския класицизъм.

Кехлибарената стая

В Екатерининския дворец се намира откритото от Владимир Путин през 2003 г. копие на прочутата Кехлибарена стая. Оригиналът е изработен в Прусия в началото на ХVIII в. и е подарен на Петър I от пруския крал Фридрих Вилхелм I. Той мистериозно изчезва по време на Втората световна война и още не е намерен.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай