През 1967 г. ги осиновили две различни семейства
Дали защото наближава Рождество Христово, а на Коледа стават чудеса, или защото 42-годишната Магдалена Димова не спира да вярва, че ще намери своята половинка - близначка, но от близо месец двете сестри живеят своята сбъдната приказка с щастлив край. "Стандарт" се срещна с Магда, за да ви разкаже една невероятна история, изтъкана от вяра, смелост и много любов.
Магдалена Димова живее щастливо с родителите си в Добрич. Гледат я като писано яйце, тя е единствено дете. "Родителите ми много ме обичаха, но винаги съм мечтала да имам брат или сестра, защото усещах празнота. Играеш навън, но до едно време, като се прибера вкъщи, съм сама, а другите имаха братя или сестри", споделя Магдалена. Семейството живее щастливо до момента, когато момичето научава истината - че е осиновено дете, от "доброжелателна" съседка. "Бях ученичка в 8 клас. Съседка ми каза, че съм хранениче.
Стана ми много тежко и избягах от вкъщи
Не ме заболя, че родителите ми не са истински, а се чувствах излъгана. Бях изгубена. Знаех, че имам майка, баща, а изведнъж - ставаш никой. Тези хора не са твои родители, не знаеш кой си, откъде идваш, сам ли си, или има още някой като теб", размишлява днес Магдалена. Узнавайки стрaшната за тийнейджър истина, Магда отива при приятелка, която живее на квартира в Добрич. Изплаква болката си пред майка й. Жената я убеждава, че е добре да се прибере у дома. "Приятелката ми и майка й ме доведоха вкъщи", спомня си Магда. "Родителите ми бяха обезумели от притеснение. Тогава не съм си давала сметка какво им причинявам. Днес, когато съм майка на три деца, разбирам какво са изпитали. Седнахме и говорихме. Тогава майка, тя се казва Румяна, ми каза, че съм осиновена, защото не можели с баща ми да имат деца, а много искали. Каза ми още, че когато отишли да ме вземат, сме били две бебета.
Искали да осиновят и двете, но им отказали
Казаха ми още, че са много щастливи, че ме имат. Била съм на 3 месеца. Взели са ме от болницата в Елхово", разказва Магдалена. Днес порасналото вече дете е безкрайно благодарно на хората, които продължава да смята за свои родители. "Те са ми дали всичко - време, внимание, спокойствие", казва Магдалена.
Истината за това коя е обаче не спира да я гложди. "Първият по-сериозен опит да намеря сестра си бе през 2004 г. Участвах в "Искрено и лично", където разказах историята си, но нищо не се случи. През цялото време вътре в себе си усещах празнота, сякаш не съм цяла. След това, заедно с майка ми, се свързахме с кмета на Елхово. Искахме да разберем от архива на болницата за осиновяването, но се оказа, че е изгорял. Кметът тогава ни обясни, че според архива на кметството на тази дата в Елхово не са родени деца. И добави, че бебета от Сливен и Ямбол, оставени за осиновяване, са били настанявани в болницата в Елхово", разказва Магдалена. Търсенето й обаче й носи писмо от съда. "В него ми препоръчваха да спра издирването, защото така нарушавам правата на трети страни. Спрях за малко, но желанието да науча за себе си не ми даваше мира. Според мен е изключително несправедливо, че има тайна на осиновяването. Това нарушава човешките права на хора като мен. Ние
имаме право да знаем къде сме родени
кои са родителите ни, имаме ли братя или сестри. В България, според чл. 105 на Семейния кодекс, тайната на осиновяване може да отпадне единствено и само по медицински причини и то - в случай на донорство. Това не е така обаче в нито една страна от ЕС. Навсякъде със семейства, осиновили дете, работят медиатори, дори в съседна Румъния. Така заедно родители и специалисти избират най-правилния начин и време кога да разкрият на детето истината. В България осиновените са около 2 млн. души", разсъждава младата жена.
Желанието й да разбере коя е се засилва във времето. "Разбрах за страницата "Търси се" във Фейсбук. Първо четох истории. През септември тази година реших и аз да опитам и изпратих своя снимка и разказах каквото знам за себе си. На 1 октомври на страницата видях снимката на Стефка и прочетох, че и тя е родена на 25 май 1972 г. и е осиновена от болницата в Елхово. Прекалено голямо ми се стори това съвпадение, а и като гледах снимката - бях сигурна, че е тя, макар да не си приличаме много, защото аз съм с дълга коса, а тя - с къса, но очите ни са едни и същи, както и чертите на лицата. Осъзнах, че съм я намерила. Изведнъж празнината, която толкова години усещах у себе си - се запълни!
Намерих частичката, която ми липсваше!
вълнува се Магдалена. "Написах на администраторите на страницата, че съм намерила сестра си и ми изпратиха нейния профил. Писах й, тя ми отговори и така се намерихме със Стефка - моята сестричка", щастлива е Магдалена.
От тогава комуникацията им е неспирна, а първата им среща на живо е на 3 ноември в Добрич. Стефка идва на гости със съпруга си. Те живеят в шуменското село Иваново. "Майка я прие много радостно. Имаше еуфория у дома. Къщичката ни е малка - едната стая е на децата, другата на мама, а третата - за мен. Когато Стефчето дойде, аз спях на едно легло с най-малкия - Минко, а Стефчето и Вальо бяха в моята стая. Най-емоционален от всички е най-малкият ми син - Минко, който е на 8 г. Другите ми деца - Павлина, на 17 г., и Стефан, на 13 г., също са много радостни, че имат леля и братовчеди. Стефчето също има две деца, които са вече големи, дори е баба. Племенницата ми Иванка е на 22 г. и има дъщеричка Виктория, а брат й Иван е на 19 г. Завършил е и работи заедно със зет ми Вальо в семейната им фирма", разказва въодушевено Магда. Тя споделя още, че заедно двете със Стефка са
успели да открият и биологичната си майка
и двете сестри вече се чувстват завършени.
Въпреки че дочаква своето чудо, животът на Магдалена никак не е лек. Любовта си отива и тя остава сама с трите деца, но не се оплаква. Работи, каквото намери. Не се срамува, а се бори да осигури достоен живот за себе си, децата и вече възрастната си майка Румяна, която е вдовица. В началото на тази година обаче й поставят тежка диагноза - откриват тумор, който трябва да бъде опериран и за целта са нужни средства. Добри хора от целия град й протягат ръка и бързо е събрана нужната сума за операция от 1400 лв. "Искам да благодаря на всички, които ми помогнаха в този много тежък момент. Събраха се много повече от нужните пари, благодарение на което успях да се възстановя пълноценно след операцията. Признателна съм и на проф. Григор Горчев и екипа му от Плевен, които са невероятни професионалисти. Сега съм здрава и си търся работа, защото е много трудно да се оцелява. Живеем със 120 лв. детски, пенсията на мама и издръжката на децата", не крие Магдалена.
Животът ни е истински "Сървайвър"
но не се оплакваме, макар че искам да попитам - защо никога управляващите не мислят за децата? Коледна пенсия има, но коледни детски - не. Ходих в бюрото по труда и исках да мета улиците, но ми казаха, че това е програма за малцинствата. Защо депутатите дори като не ходят на работа, получава процент от заплатите си, а един човек, като не се появи в офиса - го уволняват? Дали един министър или депутат ще може един месец да издържи да живее с парите, с които оцеляват обикновените хора?", пали се Магдалена.
В навечерието на Коледа Магда мечтае да си намери работа и да има голяма къща, в която фамилията на двете близначки да се събере на идващите празници - защото семействата, а и двете сестри, имат още много какво да си разказват и да се опознават.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
