Нещо изключително рядко и любопитно се случи около нашата планета. Не един, а два големи астероида преминаха на близко разстояние от нея.
Но все пак нито 2024 MK, нито 2011 UL21, както са наречени, не се приближиха достатъчно, за да представляват опасност, но и двата бяха в обсега на радарните системи за изобразяване. Затова НАСА направи няколко снимки по този повод.
Това са нещо повече от сувенири от прелитането на астероиди. Учените могат да проучат изображенията, за да разберат свойствата на скалите, които могат да бъдат открити в близост до Земята - информация, която може да ни помогне да изготвим стратегии за бъдещи астероиди, които един ден могат да застрашат нашата планета.
Мястото ни в Слънчевата система не е най-гъстонаселеното, но понякога различни небесни тела минават покрай Земята, докато обикалят около Слънцето.
По-голямата част от тях няма да представляват проблем. Но всичко, което преминава на определено разстояние от Земята или е с яркост над определена, се класифицира като потенциално опасно.
Това е така, защото, въпреки че текущата им траектория може да е нормална, може да се случи нещо неочаквано, например сблъсък с друг обект, който да ги изтласка на курс към Земята. Това не е вероятно, но не е и невъзможно.
Както 2024 MK, така и 2011 UL21 бяха в категорията на потенциално опасните; за наш късмет, никакви непредвидени странности не ги отклониха от курса в наша посока.
2011 UL21 прелетя покрай Земята на 27 юни на разстояние 6,6 милиона километра, което е около 17 пъти повече от разстоянието между Земята и Луната.
По-малко от два дни по-късно се появи и 2024 MK. На 29 юни той прелетя на минимално разстояние от 295 000 км (184 000 мили). Това е много по-близо, около три четвърти от разстоянието между Земята и Луната - такава близост за прелитане на астероид се случва само на няколко десетилетия.
Изобразяването на такива обекти не е съвсем лесно, дори когато те са сравнително близо и са класифицирани като "големи" астероиди. Те все още са доста малки и не са много ярки.
Ето защо НАСА използва голям радарен телескоп, предаващ радиовълни в космоса и съответно получаващ обратен сигнал, от който учените могат да конструират изображения. Има един телескоп, който предава радиовълните, и втори, който ги приема. По този начин са се получили изображенията на 2024 МК, включващи не само формата на астероида, но и неравности, вдлъбнатини, камъни и хребети.
Астероидът е с диаметър около 150 метра и има издължена форма с много плоски равнини. При движението си в пространството той също се клати.
Открит е едва на 16 юни, а орбиталният му път е променен от земната гравитация, така че наблюденията позволяват на учените да разберат какво ще прави 2024 MK в бъдеще. Те разкриха, че в обозримо бъдеще тя ще стои безопасно встрани от пътя ни.
"Това беше изключителна възможност да изследваме физическите свойства и да получим подробни изображения на близък до Земята астероид", казва астрономът Ланс Бенър от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.
При много по-голямото разстояние, на което се намираше 2011 UL21, изображенията не бяха толкова подробни, но те включваха малка изненада. Там, придружавайки астероида с ширина 1,5 км, астрономите забелязаха малка луна на орбитално разстояние от около 3 км.
"Всъщност това е нещо, което откриваме все по-често при големите астероиди", споделя още Бенър.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
