Благодатният огън винаги е в Църквата, няма първа и втора категория свети Огън. Това каза наскоро в телевизионно интервю Атинският архиепископ Йероним II. Повод за изявлението на уважавания духовник еше необичайната ситуация тази година по пренасянето на Благодатния огън от Йерусалим до православните християни в други страни, както това е прието да се прави през последните години.
Обичайно църковни и църковно-държавни делегации пристигат в Йерусалим, участват в церемонията по явяването на Благодатния (Свещения) огън, наричан и света Светлина и в огнеупорни фенери със самолети от летище "Бен Горион" в Тел Авив го пренасят в своите страни - Гърция, Русия, Украйна, Сърбия, България, Грузия, Румъния и други.
Тази година в условията на извънредно положение и повсеместно наложена социална изолация заради
опасността от разпространение на коронавирус
израелските власти обявиха, че ще позволят обичайните богослужения в храма на Божи гроб, макар да ограничиха района за посещения. Изрично беше уточнено, че това ще стане като се спазят въведените ограничения за борба със заразата.
Както е известно през Страстната седмица различните Църкви в Йерусалим имат специални богослужения. Последованието по слизането на Благодатния огън в деня преди Великден е традиция, започнала още от 9-ти век, според някои свидетелства - от 867 г. От три века ключът от храма над Божи гроб се държи от мюсюлманската фамилия Асабе. Тази година участниците в церемонията няма да са повече от 10-15. Полети за пренасяне на Благодатния огън от по-рано са уредили православните Църкви на Русия, Украйна и Гърция, но пристигналите за целта делегации няма да слизат от самолетите, ще останат да чакат в тях и Огънят ще им бъде донесен, за да отлетят с него.
Светият Синод на Българската православна Църква препоръча поради епидемиологичната обстановка полет до Тел Авив за донасяне на Огъня да не се осъществява, а средствата, предвидени за пътуването с правителствения самолет, Синодът препоръча да бъдат пренасочени за борбата с коронавируса и неговото разпространение. Обявено беше, че у нас има запазен Благодатен огън от миналата година, каквото и да означава това, защото православният християнин едва ли има нужда от "нов" огън всяка година, за да пали вярата си.
Както е добре известно и беше припомнено от архиепископ Йероним II в неговото интервю, а и не само от него, пренасянето на Благодатния огън от Йерусалим е обичай от последните години. Църквата го уважава като традиция, но нищо фатално няма да се случи, ако не бъде разнасян тази година заради ситуацията в света. Преди времето на появата на авиацията, преди утвърждаването на тази традиция Благодатният огън да пътува със самолет, запалването му на Велика събота е ставало във всеки храм от
кандилото на светата Трапеза
Както това се правеше и все още се прави в повечето православни храмове по света и у нас, защото в България Благодатен огън се донася едва от 2004 г.
Прието е да се смята, че "слизането" на Благодатния огън е "чудо", което става всяка година на Велика събота - денят преди най-големия празник на православните Възкресение Христово. "Възкресение Христово" е и храмът, построен точно върху светия Гроб Господен в Йерусалим, където в този ден се случва това. През вековете, от както е утвърдена тази традиция тя се прави все по един и същи начин.
В книгата "Аз видях Благодатния огън" на схиархимандрит Сава Ахилеос, издадена в Атина през 2002 г. за това разказва о. Митрофан Папаиоанну, изпълнявал послушание на пазител на Гроба Господен в продължение на 57 години.
В 9 часа сутринта той вземал 5 кг чист восък, над който в продължение на 40 дни се извършвала света Литургия. С този восък по време на последованието на Благодатния огън се запечатва входът на Кувуклията, както на гръцки се нарича параклисът над Гроба Господен. В 10 часа в храма влиза гръцкият Патриарх, съпровождан от епископи и други духовници. Патриархът влиза в олтара и сяда на патриаршеския трон, а след това представителите на други църкви заемат определените за тях места, след като са поискали благословение от гръцкия Патриарх. Тук са пратениците от цял свят, градските власти, дипломати, поклонници.
Между 10 и 11 часа упълномощени лица влизат в Кувуклията, над която във вид на златна завеса
горят 43 златни кандила
– по 13 са на православните, католиците и арменците и 4 – на коптите. Те влизат вътре, за да угасят в последната минута всички кандила и да се уверят, че вътре не е останало запалено нито едно кандило и не се е скрил някой човек. Проверките са три. И точно в 11 часа входът се запечатва с восъка, като се слага официалния печат на Патриаршията, а вратите се покриват в две огромни бели ленти, поставени на кръст. В 11 часа започва литийно шествие, което три пъти обикаля около храма. В 12 часа лентите се разрязват, махат се печатите и се свалят одеждите на Патриарха, така че той влиза вътре само с епитрахил и архиерейски омофор.
Предварително на мраморната плоча на Гроба Господен е поставено кандило върху златна поставка, свещената книга, от която Патриархът чете специална дълга молитва преди запалването на Благодатния огън, а страницата, на която се намира тази молитва е отбелязана с дебела свещ. Това се приготвя от монаха, който е пазител на Гроба Господен, разказва о. Митрофан. Според други свидетелства в Кувуклията има две кандила.
Подобно молитвено последование за измолване на святата Светлина чете и представител на Арменската Апостолическа Църква. Това е епископ или архимандрит, специално определен да участва в церемонията от арменския Патриарх. Той се присъединява към гръцкия патриарх след третата обиколка на литийното шествие и носи молитвите със себе си. В Арменската Църква, която е една от най-древните християнски църкви (още през 301 г. Армения първа приема християнството за официална държавна религия), не се твърди и не се говори, че Благодатният огън "слиза" от Небето и се пали по чудодеен начин. За това свидетелстват духовници от тази църква и обясняват, че има различни тълкувания. И при тях
вярващите носят в домовете си запалени в храма свещички
с пламък, взет от Божия престол в олтара на всеки храм, какъвто обичай има и у нас. Тази традиция била въведена при тях още от св. Григорий Просветител († 335 г.). Разбира се, арменците не отричат, че е имало случаи когато Благодатният огън се е запалвал по чудодеен начин. За това има много свидетелства и предания. Те обаче не твърдят, че това става всяка година.
Не е невъзможно да се установи кога и от кого се е наложило твърдението, че Благодатният огън се пали по свръхестествен начин ежегодно, което води до разпространение и утвърждаване на различни суеверия. Без да се навлиза в подробности може само да се посочи, че според едно от тези суеверия, ако се случи Огънят да не „слезе“ от небето, то това ще е знак за края на света. Но по-наблюдателни хора са установили, че часът на запалването на свещения Огън някак си съвпада с това навреме да стигне в Москва и в Киев, които пък са усвоили този обичай от гърците.
Един от най-смелите коментатори по темата за благодатния огън е популярният руски православен блогър дякон Андрей Кураев, който в прав текст твърди, че в запалването на Благодатния огън няма нищо чудодейно и свръхестествено. Той цитира руски изследовател на темата за Благодатния огън, според когото е показателно, че в Светогорския Типикон от 1122 г. не се говори нищо за молитви, посветени на даряването „от Господ“ на огъня и за благодарност за този дар. Според написаното в този Типикон преди запалването на огъня в олтара Патриархът се моли за „невежеството на човеците“, а след това влиза до светия Гроб Господен и там се моли за себе си и за народа.
Срещу свързаните с Благодатния огън суеверия заговори още преди години и ръководителят на руската мисия в Йерусалим архимандрит Изидор (Минаев). В свое интервю през 2011 г. той обясни, че според някои изследователи няма нищо специално в Светия огън, че това е литургичен обред, по време на който се
четат специални молитви
и се запалва огън. “Описанието на този чин може да се намери на уебсайта на Ерусалимската патриаршия - това е част от вечерната служба на Великата събота.“, казва той и пояснява, че преди времето на самолетите, в миналото тя се е извършвала непосредствено преди началото на Възкресната утреня, а сега е в 2 часа следобед на Велика събота, защото се е счело за неудобно да се извършва през Пасхалната нощ, когато идват много хора и затова е неудобно.
Архимандрит Изидор съветва: „Ако се обърнем към богословите от древността, а и от наши дни, ще ни се изясни, че търсенето на чудеса е пълна заблуда в духовния живот. Ние трябва да търсим чистота на сърцето и преди всичко покаяние, правилна и искрена молитва, трябва да търсим между тези около нас и между тези, които живеят по-зле от нас на кого можем и сме длъжни да помогнем.“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
