Местните ще печелят от билки и сувенири, екопроект подпомага и цех за сладко
Възможно ли е бизнесът да дарява доброволно пари за опазването на природните ни богатства? Да, и това се случва у нас чрез частните ПЕС схеми. Това са плащания за екосистемни услуги по проект "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони", финансиран от правителството на Швейцария чрез Фонда за реформи. Мониторинг на изразходените по тях средства прави една от водещите екоорганизации - Световният фонд за дива природа (WWF).
Частните ПЕС схеми са плащанията за екосистемни услуги, които в България работят на доброволен принцип, разказа за "Стандарт" ръководителят на проекта Юлия Григорова. Пилотни за проекта у нас са районите в природните паркове "Българка" и "Врачански Балкан" и Западна Стара планина. Тези плащания включват дейности, свързани с бизнеса, които на доброволен принцип отделят средства за извършването на консервационни дейности, обяснява Юлия Григорова.
Тези схеми работят, като се подпише споразумение за партньорство между бизнеса, местна неправителствена организация и WWF. Специално за територията на ПП "Врачански Балкан" WWF прави мониторинг, а местното НПО "Клуб Приятели на Врачански Балкан" получава средствата от бизнеса и ги влага в консервационни дейности, за които след това се отчита, пояснява Григорова.
Бизнесът генерира финансов ресурс чрез доброволни дарения, различни кампании и дейности. Проектът, финансиран от правителството на Швейцария чрез Фонда за реформи, накратко наречен "За Балкана и хората", стартира у нас през септември 2012 г. В началото проучихме добре пилотните проектни територии, определихме важните екосистеми и се постарахме да опишем кои са екосистемните услуги, разказва Григорова. Тези услуги са 4 групи и се получават от различните екосистеми -гори, води, земеделски земи или влажни зони.
Те са материални, регулиращи, поддържащи и услуги, свързани с туризъм, спорт, отдих и наслада. Засега сме реализирали ПЕС схеми в ПП "Българка", свързани с опазване и съхраняване на количеството и качеството на водите на територията на парка, посочва Григорова. Това са дейности, в които са включени местни фирми, заинтересовани от опазването на чистата питейна вода там, като туристическия бизнес, фирми, свързани с използването на природни продукти и капитал. Дейностите там са насочени към залесяване с определени местни дървесни видове, характерни за територията, във водоохранните зони, които се нуждаят от такова залесяване.
А също и гори, които трябва да се подменят или пък са изсечени. Средствата са събрани от различни източници и нашата цел е не да съберем огромни суми, а да покажем модела, при който бизнесът и местните организации, институции и гражданското общество могат да работят заедно и да печелят, опазвайки природата, посочва Григорова. Друга дейност част от проекта са финансовите инструменти, с които ще бъдат подкрепени бизнеси, които припокриват дейности и функции на дирекциите на природните паркове и ще генерират 20% от печалбите си обратно в тях или в други местни НПО, опазващи околната среда.
Природоопазващите бизнеси са друга част от дейностите по проекта и са тези, които заедно с бизнес дейностите си опазват и околната среда. Такъв подпомогнат от нас бизнес е например малкият цех за производство на сладка в Западна Стара планина, разказва Григорова. Този цех вече работи и е регистриран от Агенция по храните. Направена е програма и как плодовете за сладко да се събират природосъобразно, без да се вреди на растенията и техните местообитания, за да се берат и догодина.
Този проект получи съфинансиране от проекта чрез Асоциация на парковете в България в размер на 40 на сто от инвестиционнните разходи на бизнес плана, споделя Григорова. Друг вече реализиран проект е изграденото укритие за фототуризъм в планината Понор. По проекта са създадени две малки помещения - едното е за заснемане на вълци и други диви животни от туристи, а другото е отворено укритие за наблюдение на диви птици като египетски лешояд. Друг пример на територията на Врачански Балкан е билкарница "Замбина могила", в която ще се представят целебните растения. Реализацията на проекта предстои.
През юни догодина ще започне и производството на сувенири във Врачански Балкан. Местните хора ще произвеждат и продават сувенири, а част от печалбата ще отива за нуждите на ПП "Врачански Балкан", посочва Григорова. По думите й предстои и разписването на нова ПЕС схема, свързана с туристическия бизнес на територията на "Врачански Балкан" и екосистемни ползи за Западна Стара планина. В началото от WWF са инициирали срещите с бизнеса, който би проявил интерес към проекта, но вече различни бизнесмени ги търсят сами.
Местни фермери даряват за планината
Иван и Румен ще развиват стада от дъбенски овце
Врачанските фермери Иван Вангелов и Румен Цалов без да се двоумят, са се включили в ПЕС схемата за "Опазване на водните екосистеми в местността Локвите". Те доброволно даряват средства за проекта веднъж годишно.
Фермата на Иван Вангелов е в село Моравица, а тази на Румен Цалов в село Камено поле. И двамата са категорични, че природното богатство на ПП "Врачански Балкан" трябва да бъде опазвано по най-добрия начин. Фермерите получиха и сертификати за опазването на екосистемните услуги в ПП "Врачански Балкан" по проекта "За Балкана и хората".
Иван Вангелов е потомък на каракачани. В своята ферма той отглежда общо 150 овце, като наскоро е купил 50 от порода дъбенска. Вангелов няма собствени пасища, а ползва под наем от общината. Оплаква се, че големите арендатори са заграбили земите и пасища на дребните стопани почти няма свободна земя. Освен овцете фермерът има още 20 крави и 20 телета.
Иван отглежда животните за месо и мляко, като по-голяма част от продукцията продава свободно на пазара. Фермерът се оплаква, че изкупуват овчето му мляко за 1 лв. на литър, а кравето - едва за 35 ст./л. Дъбенските овце фермерът е купил със собствени средства, като е броил по 240 лв. за всяка, а кочът е само един. Планира да си върне инвестицията за година-две. Той мечтае да затвори цикъла си на производство, като получи средства по швейцарския проект за минимандра, в която да преработва овчето и кравето мляко.
Сега правя сирене по примитивен начин и хората от околните села и града не спират да ме търсят. От 150 овце той добива по 300-350 л на ден, а от кравите - по 300-400 л. Фермата на другия отличник Румен Цалов е в село Камено поле, община Роман. В нея той гледа за мляко 12 крави и 70 овце. По примера на колегата си Иван Румен също иска да купи от същото стадо 50 дъбенски овце и да развива и съхранява тази рядка порода чиста. Така той ще може да кандидатства по мярка "Агроекология и климат" за опазване на защитени породи и ще получи двойна субсидия за тези овце. Фермерът се е отказал да продава на местна мандра, която му предлагала 35 ст. на литър мляко и продава продукцията си на частници по 50 ст. Румен също иска да има своя минимандра, в която да прави сирене и кашкавал по стари български рецепти със сирище от агнето или ярето без мая. Затова се надява на подкрепа по проекта "За Балкана и хората".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
