Старт на кампанията на "Стандарт" и БАН "Научните чудеса на България" бе даден вчера с дискусия в големия салон на БАН. Дебатът бе предаван на живо от Канал 3, медиен партньор на инициативата.
Правим 3-4 центъра за върхови постижения, пращаме науката и в страната
Бизнесът започва да "осиновява" гимназии и паралелки, за да подготви кадрите, които са му нужни. Това стана ясно по време на дискусията на "Стандарт" и БАН "Научните чудеса на България", чиято цел е за науката да се заговори като за инвестиция и да откроим най-великите постижения на българския ум. Много от големите родни компании вече имат и съвместни колективи с екипи на БАН или университетите, за да разработват иновации, готови за внедряване в практиката.
На форума присъстваха вицепрезидентът Маргарита Попова, двамата заместник-министри на образованието проф. Николай Денков и проф. Костадин Костадинов, представители на бизнеса, ректори, учители и ученици. Главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова подчерта, че кампанията "Научните чудеса на България" е кампания за бъдещето, а най-голямото чудо са несломимият български дух и талантливите ни млади хора. Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров пък посочи, че науката е двигателят, който може да изведе обществото ни "в орбитата, която заслужава".
Представителите на родния бизнес подчертаха, че много от тях вече се обръщат към образованието, за да си подготвят сами необходимите специалисти, влизат в бордовете на университетите или създават съвместни развойни звена.
"Ако искаме бизнес на съвременно ниво, нужно е да инвестираме в сериозни научни разработки и съвременни технологии, категоричен бе проф. Николай Вълканов, председател на СД на "Минстрой".
"Трябва да се върнем в средното образование. Върнем ли се само във висшето, сме изпуснали влака", посочи проф. Николай Михайлов, председател на Съвета на директорите на "Трейс Груп Холд". Той заяви, че строителният бранш е готов да вземе две строителни професионални гимназии на принципа на публично-частното партньорство, за да си подготви нужните кадри, и така на 19 години част от тези деца ще бъдат вече завършени ръководни кадри. Същата идея лансира и управителят на "Геотехмин" проф. Цоло Вутов, който подчерта, че са в състояние да финансират 2-3 паралелки там, където са им нужни специалисти.
Заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков посочи, че с парите по новата оперативна програма "Наука и образование" за интелигентен растеж ще бъде финансирано създаването на 3-4 центъра за върхови постижения в приоритетни за държавата области, както и още между 8 и 10 центъра за компетентност, чиято задача ще бъде да правят наука, готова да служи на индустрията. Във всеки от регионите пък ще бъдат разкрити 3-4 регионални научни центъра. Целта е правенето на наука и иновации да се разпредели по-равномерно в цялата страна, тъй като в момента около 80% от изследванията ни се правят в София. С пари по програмата ще се финансират приоритетно и научни организации, участващи в европейски научни проекти и спечелили европейски конкурси. Заместник-министър проф. Костадин Костадинов пък посочи, че ще бъде създадена специална Агенция за управление на науката и иновациите. Научните организации ще бъдат подложени на мониторинг и оценка, за да бъде оценен капацитетът им да правят изследвания, които могат да бъдат мерени със световен аршин. Става дума не само за институтите на БАН и университетите, а и за звената в индустрията, които се занимават с развойна дейност. Всички те ще бъдат включени в регистър, където с профилите си ще могат да участват за публично финансиране.
Помагаме на младите гении
Славка Бозукова, главен редактор на "Стандарт"
С "Научните чудеса на България" искаме да разкажем за невероятните постижения на българската научна мисъл. В нейния най-широк смисъл - от прабългарския календар и кирилицата до компютъра, нивалина, безстепенната скоростна кутия на Румен Антонов. За да помним хилядите българи, дали на света път за развитие.
Благодаря на БАН - експертния център на България, и лично на акад. Стефан Воденичаров, че отново повярваха на "Стандарт". И прегърнаха каузата ни да вдъхновяваме хората с чудесата на България независимо в коя област са те - културно-историческо наследство, спорт или наука.
И "Стандарт", и БАН сме категорични - "Научните чудеса на България" не е кампания за миналото. А за бъдещето. Защото основната й цел е да разказва на българи за българи днес. За тези, които днес правят малките научни чудеса, които утре ще променят света.
Но вече младите таланти на страната ни в науката. Ще помагаме на онези гениални деца, които ни карат да се чувстваме безкрайно горди със златните им медали от световните олимпиади по математика, информатика, физика, химия, биология. Те са бъдещите Джон Атанасов, Карл Джераси, Асен Йорданов. Те са националната гордост на днешния и утрешния ни ден.
Разбира се, тази кампания е и за бизнеса. За да го накара да повярва, че има смисъл да инвестира в иновации. Те се връщат хилядократно. За да се увери, че има и обществената подкрепа да се посвети на това.
Връзката между наука и индустрия носи успех
Акад. Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките
Благодаря на "Стандарт" и главния редактор г-жа Славка Бозукова за това, че намират в лицето на БАН партньор, за да се заговори за образование и наука и особено за подкрепа на талантливите деца на България. Ако всичко това остане само в сградата на Академията, обществото няма да бъде информирано какво прави БАН. В днешните тежки дни, в които живеем без посока, много малко хора си дават сметка, че науката е двигателят, който може да изведе обществото ни в орбитата, която заслужава. Без връзката между качествената наука и помощта на успешните български индустриалци успехът няма да бъде бърз. Днес ние отваряме един дебат как да подпомогнем българските индустриалци да бъдат още по-успешни. Тези разговори не трябва да бъдат проведени само в столицата, а и в цялата страна, за което благодаря на нашите 14 регионални центъра. Благодаря и на хората от университетите, които работят с нас, защото ние имаме обща задача. Нека да бъдем оптимисти, да мислим, че като възвърнем спомена за нашите талантливи съграждани, които са направили наистина изключителни световни открития и постижения, да върнем самочувствието и гордостта, че принадлежим към една талантлива нация.
Инвестираме в нови технологии
Проф. Николай Вълканов, председател на СД на "Минстрой"
Ако искаме бизнес на съвременно ниво, нужно е да инвестираме в сериозни научни разработки и съвременни технологии. Имаме съвместни колективи с Минно-геоложкия университет, които разработват проекти, прилагани в практиката. Хората от минната наука са в настоятелството на университета, подпомагаме материалната база със съвременни зали, в които студентите да се чувстват добре, със съвременна апаратура и стажантски програми. Това трябва да започне и в другите отрасли. Който го прави, има ръст на производството с 40-50% от година в година. България има много талантливи млади хора и трябва да ги подпомогне в изследванията им.
Петима медалисти с приз и от БАН
Наши таланти избират бг образованието, каза шефът на Софийската математическа
БАН награди петима млади таланти, които ни донесоха общо четири приза от най-престижното състезание за предуниверситетска наука INTEL ISEF. Награди получиха Марин Шаламанов, Васил Василев, Христо Стоянов, както и отсъстващите в момента от страната Петър Гайдаров и Григори Матеин. Момчетата са възпитаници на Ученическия институт по математика и информатика към Академията, която подготвя младите хора още от ученическата скамейка за научни изследвания. Ръководителят на института акад. Петър Кендеров посочи, че всяка година в този институт постъпват около 100 проекта. "Мнозина млади хора участват в състезателната математика, където журито им задава въпроси. Умението да бъдеш учен настъпва, когато ти сам започнеш да си задаваш тези въпроси", подчерта акад. Кендеров. Той посочи също, че е особено важно младите хора да се научат да учат сами, както и да бъде променена средата около тях, за да е готова да приеме иновациите. Директорът на СМГ Антони Стоянов пък посочи, че на всички снимки, илюстриращи успехите на младите ни таланти, има негови възпитаници. Той разказа, че вече има момчета, желаещи да получат висшето си образование у нас. Един от младежите го направил като реакция на множеството интервюта, в които го питали дали ще избере университет в Англия или САЩ. "Най-важното е да издигнем авторитета и престижа на българския учител, защото се задава криза за преподаватели. В момента на учителя е отредено много ниско място", посочи Стоянов.
Петима медалисти с приз и от БАН
Наши таланти избират бг образованието, каза шефът на Софийската математическа
БАН награди петима млади таланти, които ни донесоха общо четири приза от най-престижното състезание за предуниверситетска наука INTEL ISEF. Награди получиха Марин Шаламанов, Васил Василев, Христо Стоянов, както и отсъстващите в момента от страната Петър Гайдаров и Григори Матеин. Момчетата са възпитаници на Ученическия институт по математика и информатика към Академията, която подготвя младите хора още от ученическата скамейка за научни изследвания. Ръководителят на института акад. Петър Кендеров посочи, че всяка година в този институт постъпват около 100 проекта. "Мнозина млади хора участват в състезателната математика, където журито им задава въпроси. Умението да бъдеш учен настъпва, когато ти сам започнеш да си задаваш тези въпроси", подчерта акад. Кендеров. Той посочи също, че е особено важно младите хора да се научат да учат сами, както и да бъде променена средата около тях, за да е готова да приеме иновациите. Директорът на СМГ Антони Стоянов пък посочи, че на всички снимки, илюстриращи успехите на младите ни таланти, има негови възпитаници. Той разказа, че вече има момчета, желаещи да получат висшето си образование у нас. Един от младежите го направил като реакция на множеството интервюта, в които го питали дали ще избере университет в Англия или САЩ. "Най-важното е да издигнем авторитета и престижа на българския учител, защото се задава криза за преподаватели. В момента на учителя е отредено много ниско място", посочи Стоянов.
Работим съвместно с академията
Проф. Цоло Вутов, управител на "Геотехмин"
Ние работим съвместно с БАН, правим смесени колективи по разработки, които да намерят приложение в практиката. В състояние сме да вземем две-три паралелки на места, където са нужни наши кадри, и да осигурим финансиране за подготовката и стажовете на тези ученици. Имаме общо 32 души, които участват в научната и развойна дейност съвместно с БАН.
Големите да дават 1 млн. за иновации
Симеон Пешов, председател на СД на "Главболгарстрой"
Гордея се с историята, културата, археологията и кадърните ни деца. Срам ме е от Терминал 2. Трябва да направим така, че той да бъде място за посрещане, не за изпращане. Нужен е бърз преглед на нормативните документи, така че ако едно изобретение е достигнало до патент, да може до получава лицензи. Да не караме младите хора да чукат по вратите на бюрократите. Ние създадохме заедно с БАН лаборатория за изследвания и сме готови да инвестираме 1 млн. лева рисково за тази цел. Ако всяка фирма с над 50 млн. инвестира един или два милиона, още следващата година ще се добавят 200-300 милиона за иновации.
Да се върнем в образованието
Николай Михайлов, председател на СД на "Трейс Груп Холд"
Дефицитът на кадри става все по-голям. В последните години бизнесът се промени много и така стигнахме до дисбаланса той да очаква едно, а образованието да дава друго. Ако искаме образовани млади професионалисти, бизнесът трябва да се върне в образованието, а не да очаква то да му произведе кадри. А когато това се случи, той ще заложи онези програми, по които искаме да бъдат подготвени специалистите ни и това ще гарантира развитието на икономиката.
Дърпаме напред няколко индустрии
Радомир Чолаков, изпълнителен директор на "Каолин" АД
Задачата ни не е да копаем пясък и да го продаваме, а да го превръщаме във високотехнологични продукти с изключителна принадена стойност. Амбицирани сме да превърнем "Каолин" в център за иновационни технологии. Искаме да се комбинира ноухауто и парите, които имаме, с възможностите за създаване на иновации. Не сме от хората, които ще вземат, а от тези, които могат да дадат. Може да дръпнем няколко индустрии напред, а това ще повлече цялата икономика.
Няма кой да произвежда
Ангел Геков, председател на УС на Българска банка за развитие
Банката за развитие е насочена основно към финансиране на дългосрочни проекти, свързани най-вече с технологично обновяване, конкурентоспособност. Знаете ли какво наблюдавам? Че всички тези инвестиции са от внос. И ние поставяме въпроса има ли възможност част от това оборудване да бъде произведено в България. Често получаваме отговора "Няма кой да произведе елементарни неща". Тази тенденция като че ли не се пречупва. Не говорим за високи технологии и сложно оборудване. Става дума за обичайното технологично оборудване на един съвременен завод. Повече от 90% от него се внася, а може да бъде произведено в България. Проблемът е на две нива - липса на базови кадри, липса на високи технологии и развойна дейност. Затова с най-голямо удоволствие подкрепихме тази инициатива, в наше лице имате надежден партньор.
Народът ни държи на пиедестал знанието
Маргарита Попова, вицепрезидент
Ние, българите, и целият ни народ държим на пиедестал знанието, буквите и културата и много вдъхновено всяка година на 24 май пеем за знанието и духовността. И в тази връзка искам да свържа това с факта, че ЕК ни била сложила лозунг за това, че науката и образованието са отговорни пред обществото. Да не слушаме много бюрократичните лозунги на Брюксел, защото науката не е отговорна само пред обществото. Ако тя не влезе в правенето на политики за усвояване на знания, науката няма да достигне до него.
Тук дойдох с нетърпение, с желание, от едно събитие, което е посветено на млади хора. Нашето училище за политици открива лятна академия. Преди да си тръгна, те ме попитаха как държавата стимулира младите хора и аз им отговорих да четат утрешния (б.р. днешния) брой на "Стандарт".
Стажове още от гимназията
Митко Георгиев, ректор на Химико-технологичния университет - София
Ние сме висшето училище, което подготвя специалисти основно в сферата на металургията. В прекрасни отношения сме с представителите на този бизнес. За да може влизащите в университетите да уловят бързо проблемите, нужно е бизнесът да влезе още в средното образование. В други страни децата още от гимназията започват да ходят по практики и стажове и познават тези проблеми. Дано бюрокрацията не отложи това.
50 открития в люта битка
50 български открития влизат в люта битка за "Научните чудеса на България". Сред тях са както изобретения, създадени в България, така и достижения на учени с български корени, направени по свята. Сред тях са ксероксът, кирилицата, първото обработено злато, Брауновият газ, шестият сърдечен тон
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
