Най-често ни викат от IT компании, разказва д-р Юлия Велева
Все по-често бизнесът иска да дарява кръв. Това сочат наблюденията на Националния център по трансфузионна хематология. Най-често с молба за изнесен екип към нас се обръщат фирми от IT сектора, разказва д-р Юлия Велева. Според нея това е така, защото там работят по-млади хора с високо образование, което дава друг поглед върху света. А в основата на благородния акт седи най-вече алтруизъм. Сред корпоративните дарители са и служителите на много банки, фармацевтични компании, търговски вериги, мобилни оператори, болници, институции. Дори и сега в календара на центъра фигурират няколко заявки - най-скорошната е на ЧЕЗ за утре, следващия петък пък мобилен екип ще има в застрахователна компания, а в началото на ноември - в голяма IT корпорация. Имената на фирмите, чиито служители даряват кръв най-често, са публикувани на сайта на НЦТХ. Нерядко
екипи отиват директно в бизнес центровете
Там откликват хора от всякакви компании. Обикновено това се случва през по-слабите месеци за нас като август, казва д-р Велева.
Инцидентното даряване на кръв за конкретни хора, чийто случай нашумява в обществото, е друга честа практика. При катастрофата с журналистите от БГНЕС е имало по 26-28 доброволци на ден само в София. Имахме обаче и много обаждания от цялата страна, казва д-р Велева.
Кампаниите са другото място, на което често идват безвъзмездни дарители. Това са предимно млади хора. В момента имаме екипи в УАСГ, за 3 дни кръв са дарили 19 души, казва д-р Велева. За цялата минала година в акцията на центъра са се включили 1600 студенти.
Това е с 600 души повече
в сравнение с преди 6 г., обобщава тя. Наблюденията й сочат, че все повече са дарителите и сред големите ученици. Въпреки това безценната течност не достига, за да се покрият нуждите на всички пациенти в болниците. Затова от центъра не спират да призовават всеки, който иска и може, да помогне. Информация къде са мобилните екипи има на сайта www.ncth.bg.
Недоверието пречи
и на донорството
Най-тежко е за родителите на млади хора, обяснява д-р Красимир Бинев
Миналата седмица България за пореден път се включи в Европейската седмица на донорството. Нейната цел е да популяризира тази благородна кауза, в която частица от теб може да помогне на други хора да живеят и след смъртта ти. Трудно ли е да се изправиш пред такъв избор, какво е да си от страната на лекаря, попитахме д-р Красимир Бинев от "Пирогов". Той е координатор по донорство над 20 г. За това време е имал над 15 донори, които са помогнали на болни хора да продължат напред.
- Д-р Бинев, какво е да кажете на хората, че близките им нямат шанс за живот, но могат да помогнат на друг човек да живее?
- Реакцията им е обичайна, никой не желае да чуе, че близкият му е в тежко състояние. Всички живеят с надеждата - и те, и ние, че ще успеем да помогнем. Но когато сложим диагнозата мозъчна смърт, нямаме право да заблуждаваме хората и да казваме, че още нещо може да се направи. Когато се достигне до нея, сме прями и обясняваме на близките, че, когато е загинал мозъкът, е загинал и индивидът. Могат само да се поддържат органите, които след редица изследвания може да се окаже, че са в добро състояние и да помогнат на друг човек.
- На колко години са били най-младите донори, които сте откривали?
- Имали сме младежи на 25-30 г. Много тежко се приема от родители и близки тази новина. Това е драма, която идва изневиделица, както народът казва "удар получи и изпадна в кома". Дотогава е бил млад, прав, здрав. Съзнанието им не може да приеме новината, защото до вчера този човек е бил при тях, а сега внезапно трябва да решават дали да помогнат на друг човек чрез него. Това са критични ситуации, за всяко семейство е тежко.
- Виждате ли се с близките след това?
- С част от тях ми се е случвало да се виждам след това и им благодаря за съгласието да помогнем. Но, когато един близък човек почине, не е най-любимото ти нещо да се срещаш с хората, които са били около тази смърт.
- Срещате ли все още неразбиране от страна на хората, когато става дума за донорство?
- Има, разбира се. Халът на цялостното здравеопазване е такъв, че хората изпитват недоверие към системата. Това отношение се пренася и към донорството.
- Как избрахте да станете координатор по донорство?
- Занимавам се с професията на реанимационна анестезиология от 40 г. Работя в тежки звена като реаниматор и това неминуемо става част от нашата професия.
- А кой ви "вербува" за каузата?
- Никой не ме е вербувал. Шефката на реанимацията в ИСУЛ - проф. Параскева Стаменова, беше един от пионерите в тази област и да бъдеш координатор това беше част от нашето обучение и подготовка. Тя ни обучава в продължение на доста години.
- Вие обучавате ли сега хора, които да ви наследят?
- Разбира се, кондиционирането на донори е един много времеемък процес и аз обучавам колегите в моето отделение, за да продължим тази дейност и по-нататък.
- Има ли нещо, което искате да кажете на хората?
- Да, да имат повече доверие на лекарите. Ние всички се опитваме да помогнем на пациентите си максимално. Когато има донорска ситуация, трябва да знаят, че сме опитали да направим всичко възможно, за да спасим този човек.
13 подариха живот с
частица от себе си
13 донори е имало през тази година досега, сочат данните на Изпълнителната агенция по трансплантации. Въпреки това чакащите за органи у нас са над хиляда. От нов бъбрек се нуждаят 940 души, от черен дроб - 44, от сърце - 25, от бял дроб - 16, от панкреас - 8, а от тънко черво - 1.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
