Имало ли е жестока вражда между двете най-велики банди
Родители молят бийтълсите да докоснат недъгавите им деца, сякаш групата притежава шамански, лечителски способности. През това време Стоунс се тъпчат с ЛСД и влудяват феновете си. Макмилиан е изтръскал добре легендите за великите музиканти. Малко хора обаче знаят, че през 60-те години на миналия век двете най-популярни групи в света - симпатичните Бийтълс и лошите момчета Ролинг Стоунс повеждат епична битка. "Бийтълс искат да ви държат ръката" - налива масло в огъня критикът Том Уолф, и допълва че "Ролинг Стоунс пък искат да изгорят града ви до основи."
Двете групи упорито твърдят, че не са "конкуренти" - че всичко е само медийна измама. Любезничат, но от двете страни на Атлантическия океан открито се състезават за слава и признание. Бийтълс винаги са продавали повече албуми. Но пък Ролинг Стоунс печелят по-голяма популярност сред "правилния" тип фенове: изисканите бохеми, за разлика от истеричните фенки на Бийтълс. Джон Макмилиан разкрива истината за най-лютата вражда в историята на рок музиката. Той описва как музикалните мениджъри се възползват от феноменалния успех на двете групи, създавайки мита за войната между тях. Бийтълс са определяни като симпатични и благовъзпитани, макар и произхождащи от работническите квартали на Ливърпул. За разлика от тях, Ролинг Стоунс са квалифицирани като неприлични и опасни, въпреки че идват от предградията на Лондон. Според писатели и историци Бийтълс превръщат 60-те години на миналия век в "добри", а Стоунс в нихилистични и "лоши".
Авторът показва зад кадър и сложните лични отношения между двете групи. Ставаме свидетели как Ленън и Маккартни учат Стоунс да си пишат песните, а пък Джагър и Ричардс слушат Бийтълс на първите редове на стадион Шей.
С прецизността на историк, сладкодумието на журналист и страстта на фен, Джон Макмилиан изследва противоречивата връзка между двете най-велики банди на всички времена.
"Бийтълс или Ролинг Стоунс" е кратка книга, но работих много върху нея и беше много забавно да я пиша, откровеничи авторът.
Истината за Ромен Гари
Това е първата задълбочена биография на твореца, оставил 50 романа и литературната мистификация "Емил Ажар". Гари ще остане и с великата си фраза: Любовта е единственото имане, което нараства заедно с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава. Книгата започва така: Висок, слаб младеж с тъмно лице и светли очи се взира замечтано към Залива на ангелите. Югът го е запленил. Влюбен е в слънцето, в нечувания разкош на този климат, който, сравнен със свирепите зими от неговото детство, го кара да се чувства като в рая. Името му е Ромен Кацев, петнайсетгодишен, евреин, беден, без баща; пристигнал от Полша само преди две години, през 1927-а, заедно с майка си и намерил убежище в Ница. Горчивите спомени от преживяната във Вилно и Варшава война постепенно избледняват пред великолепната гледка на Ривиерата, декор, който може да бъде измамлив като мираж: палмите, бугенвилиите и жасмините на Лазурния бряг.
Животът гравира своя дълъг разказ
"Гравюра от белези" е впечатляващо четиво, поднесено от Светлозар Стоянов с необходимата доза хумор и артистизъм. Сборникът е вдъхновен портрет на съвременността, в който се преплитат като стилове автобиографичният очерк, прозата, пътеписът и публицистиката, казват първите читатели.
"Когато някой описва опашка за банички така, че да усетиш присъствието на целия свят - той е майстор. И аз го гледам с респект. Светльо все едно повтаря думите на Винсент. Аха, да, същият Винсент - ван Гог: "Предпочитам да рисувам очите на някоя проститутка, отколкото най-величествената катедрала". Старици, тъжни хора, пощенски вагони, собственото тяло - няма значение какво рисува художникът! Той просто се вълнува и движи ръката си, воден от това вълнение. Пише и регистрира недоловимите за другите вибрации на света". Така писателят Калин Терзийски описва сборника на своя колега.
Тръпката да си над бездна
Тази книга е за онази тръпка, която алпинистът изпитва когато е надвесен над бездната. Целта е да се опитам да я предам на читателя, казва Герджиков. Той е преподавател по философия в Софийския университет и катерач на планини през свободното си време. Има над 200 алпийски тура у нас и по света. През 1991 г. преживява тежка злополука и прекъсва за години катеренето, но с много воля и обездвижен глезен успява да се върне в света на планините. Дневникът му всъщност е серия разкази за алпинизъм и приключения.
"Свят за двама"
е увлекателна история за преплетените съдби на герои от няколко поколения. Действието се развива сред еклектиката на пакистанския град Карачи, който примамва с пресечните си точки между Азия и Европа.
"Ковачница на мрак"
е нарекъл епичното си сказание за горчиви фамилни съперничества, за ревност и измяна, за дива магия и неудържима сила ... и за изковаването на един меч.
В "Словото на Руми като терапия"
става дума за притчите на древния мъдрец, които стават основа за лечение на турския психиатър Невзат Тархан. Той предлага нов прочит на мъдрите истории на Руми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
