Чудо със самоизписал се лик на Победоносеца дава името на Зографския манастир
Светецът чува молбите на тези, които носят Аравийската икона на литийното шествие
Преданието разказва, че преди една тежка битка с турците св. Георги се явил в съня на владетеля и му вдъхнал воля и смелост да победи, но и му заръчал да обнови Зографската обител в Атон. Воеводата Стефан, наричан Велики и Добри, победил по Божията милост в битката, а свети великомъченик Георги, както много от достойните се сподобили да видят, вървял пред войската му. Благодарен за помощта на светия победоносец Георги, воеводата Стефан дал заповед споменатата в съня му обител да бъде обновена из основи, а светата икона да бъде положена в нея.
Близо хиляда българи препълниха манастира "Св. Георги Зограф" в Света гора за храмовия празник. Повечето от тях бяха посрещнати от монасите с ракия и локум. Обикновено ги докарва фериботът от градчето Урануполис, където дават визите за монашеската република. По традиция там е задръстено от коли с български номера, с които са пристигнали поклонниците. В хотелите на градчето, чието име буквално означава "град на небесата", остават да пренощуват жените и приятелките на потеглилите към Света гора. Както е известно, по волята на Пресвета Богородица женски крак не бива да стъпва на благодатното място, което Божията майка открила. Освен от поверието забраната е наложена и с указ на президента на Гърция от 1953 година, който предвижда от 2 до 12 месеца затвор за дамите нарушителки.
Напливът в единствения български манастир на Атон е най-вече заради литийното шествие с чудотворната Аравийска икона на св. Георги. Тя се носи от миряни и монаси до параклиса на отсрещния хълм. На всеки се падат по няколко крачки, защото желаещите да подложат рамо под светинята е огромен. "Ако се помолиш от сърце, докато носиш иконата, светецът ще ти помогне, ще чуе молитвата и ще я изпълни, стига да е за добро", напомня отец от храма.
Според древно предание Аравийската икона дошла от арабските страни. Тя е от времето на иконоборчеството, когато много икони са били изгаряни. За да ги спасят, благочестиви християни ги хвърляли в морето. Такава е съдбата на Аравийската икона, която вълните изхвърлили в пристанището на манастира "Ватопед". Много монаси я видели и поискали да я вземат. Само лодката на Зографския манастир обаче успяла да приближи и да я прибере, защото, когато другите приближавали, тя се дърпала назад. Тогава настъпил спор между манастирите "Зограф" и "Ватопед". Ватопедци настоявали, че иконата е дошла в техни води, а зографци изтъквали, че тяхната лодка я е взела. Затова решили
да поставят иконата на гърба на необяздено муле
Където отиде, на чиято територия се озове - негова да бъде. Мулето стигнало до хълма срещу "Зограф" и там умряло. Зографските монаси занесли иконата в съборния храм, но на следващата сутрин я намерили там, където я оставило мулето. Това се случило няколко пъти. Накрая свети Георги се явил насън пред един от монасите и казал, че ще остави иконата, ако му построят параклис и два пъти в годината правят литийно шествие до него - на 6 май и на 16 ноември. Според поверието св. Георги казал, че който носи по време на литията иконата с вяра и молитва, той самият лично ще му помага.
Пред монасите много поклонници са се изповядвали, че животът им се е променил след като са се докоснали и помолили на чудотворната икона. Свещениците благо обясняват, че най-важна е вярата. Затова даже жени, които нямат право да припарят на Атон, също имат шанс да бъдат споходени от помощта на св. Георги, ако му се примолят от сърце.
По традиция литийното шествие завършва в двора на манастира, а празникът - с трапеза с вино и риба.
Другата икона, пред която всички гости на манастира се покланят, е Фануилската чудотворна икона "Св. Георги". Според преданието, когато обителта била основана, монасите
не знаели кой от светците да изберат за покровител
Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на свети Георги, когото те нарекли "Изограф" - т. е. "Самоизобразил се!" Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител) и до днес се съхранява в главната съборна черква. Манастирът "Зограф" притежава и трета чудотворна икона на св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI в.
Паметник напомня за изгорените 26 мъченици
В двора на българската света обител на Атон се намира паметникът на 26-те Зографски преподобномъченици. Те са живели в смутните времена на 13. век. По това време Византийската империя била управлявана от император Михаил III Палеолог. Той не само заграбил престола от законния му наследник, но и потърсил съюз с римския папа. Поискал военна помощ срещу надигащите се нови врагове на Империята в лицето на турците. Цената, която Михаил Палеолог трябвало да плати, била уния (обединение) на Православната църква с католическата. В 1274 г. унията била сключена и Източноправославната църква била формално подчинена на римския престол. Въпреки това православните отказали да приемат главенството на папата. Светогорските монаси от всички манастири не останали безучастни към това предателство на православието и всякак изобличавали императора за тежкото престъпление. С това обаче те си навлекли гнева на Рим и на път за Константинопол латинците нахлули на Атон. С огън и меч се опитали те да накарат православните да приемат унията. След като латинците нападнали няколко манастира от Света гора, мъчейки и убивайки несъгласните с унията, стигнали и до Зографския манастир.
Игуменът Тома обаче бил предварително известен за очакваното нападение от един свой събрат, на който пък самата Божия Майка съобщила това посредством една Своя чудотворна икона. Тази икона носи името Предвъзвестителка в чест на събитието затова, че проговорила и известила на монаха за нападението на латинците. Впоследствие, когато монасите се укрепили в кулата, те взели със себе си и тази икона, която останала по чудо напълно невредима след опожаряването и която и до днес се съхранява в Зографския манастир.
Преди очакваното нападение игуменът Тома посъветвал по-малодушните монаси да се скрият, за да не би уплашени да предадат вярата си. По-храбрите обаче останали в Зограф. Те се затворили в отбранителната кула, когато латинците завзели манастира. Понеже отказали да приемат унията, главенството на папата и изкривената латинска вяра, след дълги спорове с католиците те били изгорени живи. Един от монасите обаче оцелял и живял още тридесет дни. Той разказал какво се е случило, както и диалога, който провели православните с латинци, след което починал. Подвигът на 26-те зографци станал в 1284 г. Мъчениците били 22-ма монаси и 4 миряни.
Възмездието обаче застигнало Михаил Палеолог, който тръгнал на поход срещу сръбския княз Иван Душан, но се разболял и безславно умрял в лагера си. Вдовицата му Теодора издала след неговата смърт указ, с който отново се признало изповеданието на Православната вяра.
Изминали шест века. Кулата, където пострадали Зографските мъченици просъществувала до 1873 г., но поради старост имало опасност да се срути и това наложило нейното събаряне. За да се запази обаче споменът за подвига на пострадалите, братството на Зографския манастир решило да издигне на нейно място неголям паметник. Това станало още същата година. Паметникът трябвало да бъде осветен в деня, когато се чествала тяхната памет. В навечерието на празника започнала тържествената служба. Служело се всенощно бдение. Нощта била безлунна, едва блещукали звезди. По време на службата обаче, точно в полунощ, когато започнали да четат "Житието и страданието на 26-те Зографски преподобномъченици", над църквата неочаквано се появил огнен стълб. Той осветил обителта и цялата околност с такава ярка светлина, че можели да се различават и най-дребните предмети. Този дивен стълб останал над храма 3-4 минути, след което се издигнал нагоре и се превърнал в кръг, подобен на венец. Това необикновено явление продължило близо 15 минути и било видяно от всички манастирски братя и гости - пустинниците и жителите на околните скитове и манастири, дошли в Зограф специално за празника. По този начин сам Бог прославил с това дивно небесно знамение страданието на нашите сънародници, с което показал колко велик е техния подвиг - отстояването на истинската вяра и предаността към Светата Православна Църква.
Трима братя създават светата обител
Манастирът "Св. Георги Зограф" води началото си вероятно от IX-X век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Според легендата той е основан от трима братя - Мойсей, Аарон и Иван Селима, от Охрид през 919 година. През тази епоха отшелничеството по българските земи вече има практика и традиции и е дало на света такъв свят човек като св. Иван Рилски. Според преданието тримата братя също изоставили светския живот и богатства и се оттеглили на Света гора. Отначало те се заселили недалеч един от друг в отделни килии, а по-късно с други монаси решили да основат общ манастир и построили съборна църква.
Зографският манастир е един от най-големите в Света гора. Той стои на 9-о място в йерархията на светогорските манастири.
Братът на Пайсии е сред дарителите
В българския манастир на Атон се е подвизавал легендарният Пимен Зографски, живял на границата на XVI и XVII в., канонизиран след смъртта си, който е известен с изключителния си творчески размах в изографисването на манастирите около София - т. нар. Мала Света Гора. Основните сцени в съборната черква "Св. Георги" са дело на Митрофан Зограф. Наред с каноничните сцени и сюжети от Светото писание правят впечатление присъствието на български светци, както и многобройни ктиторски портрети. Много важна е фигурата на хаджи Хаджи Вълчо - брат на св. Паисий Хилендарски, дарил средства за изграждането на малката черква и на една част от жилищните помещения на манастира - т. нар. Банско крило, отделил също така и значителни суми за Хилендарския манастир. Великолепният иконостас е завършен през 1834 година. Той разгръща пред нас невероятно богатство от геометрични и растителни мотиви, фантастични и животински фигури, сцени от Стария и Новия завет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
