София
След аварията в Чернобил биволското мляко е единственото, в което не е бил повишен радиационният фон. Биволите не боледуват от луда крава, много рядко от туберкулоза и бруцелоза. Това каза за Фокус директорът на Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството към земеделското министерство Васил Николов.
Традиционната изложба по биволовъдство ще се проведе на 10 септември в Разград по повод празника на града. Събитието се организира съвместено с двете организации на биволовъдите у нас.
По думите на Васил Николов млечните продукти, произведени от биволи, се търсят много широко на европейския пазар.
Най-много биволи у нас е имало през 1926 г. – 448 000. Тогава те са се използвали основно за работни животни. От 1980 г. броят на биволите намалява на 52 000. Тенденцията се запазва и животните през 1990 г. стават 23 000, а през 2000 г. – 9000. Оттогава досега бройката се запазва.
Характерно за популацията на биволи у нас е създадената българска порода „Българска Мурра”, която е кръстоска между примитивния средиземноморски бивол и индийската порода „Мурра”.
През 1962 г. за първи път в Европа на практика се вкарват биволи от „Мурра”, внос от Индия. Тази порода е най-високопродуктивната за добив на мляко. Днес всички биволи у нас са от „Българска Мурра”.
„Ние единствени в Европа имаме тази високо продуктивна популация", твърди Николов. Ако местният бивол е давал 800-900 литра мляко годишно, в момента средната млечност на биволиците у нас е 1700-1800 литра, маслеността е 7,3-7,4 %.
В света през 2010 г. е имало 188 млн. биволи, 97 % от тях са в Азия. В Европа има общо 318 000. На практика на стария континент биволи се отглеждат само около средиземноморския басейн. Най-много има в Италия и бившите югославски републики.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
