Всяко поколение има своите лудости и шансове
Всички студенти си приличат, но и всяко поколение се различава посвоему. Задава се осми декември и докато за едни ще е време за купон, за други ще е време за равносметка: какво се случи с този "жанр" на младостта, как студентите се променяха през годините, какви са мотивите и перспективите им. Във всяко обобщение има риск за генерализация, но все пак можем да откроим някои най-емблематични черти на различните поколения.
Мераците
В годините на зрелия и не толкова зрял социализъм баналното "Учи, за да не работиш" не беше просто девиз, а заклинание със силата на единадесета божа заповед. През летните месеци родните университети се превръщаха в своеобразна "Шипка" за бодрата българска младеж. Вуйчовците връзкари и професорите, съученици на бабата от забавачницата, имаха стойността на генерал Радецки под заветния връх. Както казахме - най-напред бяха връзкарите, после привилегированите (деца и внуци на активни борци против фашизма) и накрая, ако останат места, отличниците.
Стремежът към висше беше естественото продължение на живота на средниста. Още повече, че следването бе безплатно, а дините се продаваха цели и зрели. Като самия социализъм.
Бригадите
"Елате, хиляди младежи, на родната страна надежда". По онова време за всяко нещо си имаше девиз. Или песен. В края на септември орди от бъдещи лекари, инженери, артисти, философи и външнотърговци навличаха сини рубашки и плъзваха из родните села. Тонове кукуруз, чушка капия, домати омния и грозде мавруд чакаха грижовните им ръце. В този месец на усилен труд някои се залюбваха, други пропяваха, повлияни от еликсирите в селските одаи, трети - главно комсомолските шефове, неуморно правеха кариера. В края на акцията председатели на стопанства констатираха, че поразиите от бригадите са повече от ползите, ученолюбиви младежи с дни не спираха да залитат и припяват стари шлагери, а любвеобилни девойки с ужас установяваха, че са бременни. Но това са дреболии. По-важното е, че повелята на партията е изпълнена. Най-често: в съкратени срокове.
Купоните
Тогава на купоните им казваха забави, вечеринки и дори джамборета. Поставяха се рекорди - колко души на квадратен метър могат да се съберат в една стая. Стигало се е до 40-50 в пространство 5 на 4 метра. Покани не се изискваха.
Ролков магнетофон "Мамбо" се считаше за истински лукс, а при липса на такъв се залагаше на радиограмофон "Мелодия" и продукцията на родния "Балкантон".
Пиеше се обикновен коняк, проста гроздова ракия, а понякога и твърде евтината "Столичная водка" за 1,60 лв. бутилката. Саламът, популярен като кучешка радост, тогава се правеше от месо и бе традиционното мезе. Селските бяха на почит. Особено като получат колет.
Теренът
Шедьовърът на поета Александър Петров и незабравимия Чочо Владовски от "Тангра" също е от времето, когато хазяйки с каничка кафе нямаше. На пиедестал бе наемът. По естрадите артисти куплетисти рецитираха:
"Защо с такава скъпа кожа парадира,
три квартирантски кожи тя одира"
В началото на седемдесетте изтерзани студенти наематели надничаха от всяко реформирано мазе, миниатюрна одаичка и таванска капандура. Винаги по двама, а понякога и повече. Всеки квадратен метър столична площ се превръщаше в касичка, от която капеше по малко, но редовно. Колегите софиянци се носеха като божества. След лекции те бързаха да си хапнат при мама. Останалите ги гледаха със завист и потропваха на опашката пред мензата с купон от 30 стотинки.
Финалът
Дипломата носеше облекчена въздишка за родителите и паническа тревога у децата висшисти. Вярно, че разпределението подминаваше връзкарите или ги пращаше в чужбина, но за останалите нямаше милост. Тежка селска кал очакваше красиви докторки и стройни агрономки. От жълтите павета инженери пътуваха в опушени заводски халета, а "гениални" актьори със сълзи на очи гледаха фасадата на Народния, преди да потеглят незнайно накъде. Тогава ставаха и най-бързите бракове между столицата и провинцията. Умните моми и ергени от Каспичан, Полски Тръмбеш и Ямбол предварително подготвяха събитията - още в трети курс залюбваха някоя засукана колежка, софиянка, все пак с по-просторен апартамент. Казваха едно "да" пред другарката от съвета, целуваха се за "горчиво", обуваха чехлите и "сбогом, провинцио - вече не говоря меко".
Читалните на 90-те
Да студентстваш в годините на прехода през 90-те беше сладко - свобода, веселба, вино, як купон по разни протести... Но бяха и времена на оскъдица. Без Google, никакъв социален виртуален живот, почти никакви маркови луксозни дрешки, мобилните телефони все още бяха легенда. След лекции в Софийския, спирка номер едно беше Народната библиотека. Обичаха да четат и да цитират после Бахтин. В "Яйцето" пък се събираха на евтин и вкусен обяд и преподаватели, и студенти.
По-заможните моми от провинцията атакуваха магазини като "Тера нова", които се считаха за хит по онова време - поради липса на други - и често се обличаха с кичозни плетени на една кука панталони. Бяха модни и късите фризури -веднага след бала девойките си режеха косите в различни вариации.
Тепърва щяха да се появят и клубовете с жива музика. Затова танците се случваха най-често в дискотеки "33" и "Цецо Спасов" в Студентския град. Имаше и латино вечери, в които чевръсти юнаци показваха стъпки, заучени в странство.
Бедни времена, в които купонът беше достъпен, шумен и с непредизвестен край - особено в читалните на общежитията. Може да се каже, че тъкмо те бяха емблемата на партитата от 90-те. Там всеки канеше, който се сети, и си носеше алкохол. Евтин, разбира се. Помещенията натежаваха от глъч и свалки - като в лондонска мъгла от цигари. Събираха се по 50-60 човека. Запознанства, музика, танци... Клаустрофобия. Някои преживяваха по две връзки за сезон, други така и не се влюбваха до края на следването.
За 8 декември любима дестинация бяха Банско и Мелник. Преподавател по философия обясняваше, че по негово време след всеки изпит се черпели подобаващо, защото това било като да пишеш с химикал - трябва ти спирт, за да заличиш мастилото и да поемеш нова информация.
Още тогава сред баш любимците на студенцията в Алма матер беше Никола Георгиев, титан в теорията на литературата и живота. Между фаворитите беше и Боян Биолчев - на лекциите им беше препълнено, едва се дишаше. Професорите обичаха да общуват с младежите.
Много от студентите жонглираха между лекции, упражнения и работата, на която се бяха хванали - хем за пари, но и от любопитство.
Милениумът
Мераците
Удължаване на детството с четири-пет години. Възможност за "Еразъм" и бригади. Безбрежно съществуване. Хедонизъм в чист вид. Радости в Студентския град и извън него. Ако не е някоя трудна специалност - право, медицина, софтуерно инженерство - можеш да мързелуваш с месеци наред. Интересен, забавен живот, в който наличието на изпити и лекции приятно залъгва съзнанието, че все пак правиш нещо сериозно.
Бригадите
Америка и Англия - неизбежно. С опция за повторение, няколко лета, краен изход - емиграция. 4 месеца в Щатите - при малко повече късмет и трудолюбие - се отплащат добре: спестяват се няколко хилядарки, купуват се належащи неща като лаптоп и смартфон. По правило последните две седмици от бригадата трябва да се използват за пътувания в Щатите. После обаче - при завръщането - почти всички преживяват постамериканска депресия, докато свикнат с нещата тук.
Купоните
Много различни: зависят от пари, култура, музикални предпочитания. Стаите в общежитията, евтините заведения, партита с китара са все още опция. Студентите с по-заможни родители обаче предпочитат да "ходим на центъра някъде" - някак по-престижно е и по-модерно. В последните години се случи нещо неочаквано: чалгата, макар все още да е водещо забавление, взе да губи скорост. Замени я новото поколение веселяшки модерен рап, който според познавачите всъщност се възползва от триковете на попфолка - Криско, Михаела Филева и компания.
Теренът
Въпросът е спорен. Общежитията все още са супер евтини в сравнение с живот на квартира - 30-40 лева наем на месец не е нищо, символична сума, която всеки може да си позволи. Купонът ти е наблизо, колегите също. Има обаче един голям проблем: че ако откараш повече от 3 години там, заплахите за повредата на психиката стават немалко. Постоянното пътуване в номер 280, животът на 5 квадратни метра и мизерията започват да се превръщат от младежко изживяване в нещо, което просто те дразни и съсипва.
Финалът
Финалът е напълно непредвидим. Има точен лаф в това отношение: "След 4 години пиене хората стават алкохолици, а аз станах бакалавър". Какво ще се случи след университета е нещо, което институцията въобще не ти гарантира, а зависи от това как ще си го подредиш. Обикновено тези, които са започнали със стажове и работа от рано, имат по-добър шанс пред другите, които стоят постоянно на лекции. И в двата случая обаче се съжалява: тези, които са си удължили годините за купон, за това, че им е трудно да се реализират, а тези с реализацията - че са пропуснали най-ценните си времена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
