Билкарят Любомир Симеонов е направил пълни самопризнания и разказал пред полицаите надълго и широко как замислил да убие банкерката Павлинка Йовчева и защо. Единственото, което отказва да съобщи, е как и от кого се е сдобил с незаконния пистолет "Макаров", разкриха пред "Стандарт" запознати с разследването. Пистолетът, с който Любомир застреля банкерката, е със заличени номера и очевидно това е било част от подготовката за планираното убийство. След като се предаде час след екзекуцията в сливенската полиция, Любомир Симеонов бе транспортиран до Бургас и затворен в следствения арест. От окръжната прокуратура са удължили задържането му до 72 часа, а в четвъртък прокуратурата ще поиска от съда той да остане в ареста за постоянно. До момента убиецът не е наел адвокат, но му е осигурен служебен защитник.
"Убих човек и трябва да лежа в затвора", спокойно казал бизнесменът Любомир Симеонов пред разследващите. Вече е назначена психиатрична експертиза, за да стане ясно дали е вменяем. "Само медицинско лице може да каже дали Симеонов има психични отклонения. Видимо изглежда абсолютно нормален. Говори логично и свързано. Съзнава какво е направил и твърди, че е бил наясно с всички последици още когато е планирал убийството", заявиха запознати с разследването. Бизнесменът разказал пред полицаите, че когато взел решението да застреля банкерката,
искал да покаже колко са отчаяни хората
Според неговата теория банките издевателствали над своите длъжници, а цялата порочна система била част от световна конспирация. Убиецът с готовност разказал и за всичките си неволи в бизнеса, как тръгнал от нулата, как вземал кредити и как след това ги плащал с огромни лихви, които го разсипвали. В един момент го ударила кризата и той вече не успявал да връща заемите си. Решил да търси спасение в земеделските програми на Евросъюза за финансиране. Кандидатствал с проект за 1,8 милиона лева, но процедурата се бавела. Последната му надежда била да получи нов банков кредит, с който да рефинансира старите си задължения и да съживи бизнеса. Когато обаче разбрал, че от банката му отказват, решил да си отмъсти. Той маниакално повтарял, че
Павлинка е виновна за всичките му проблеми
- шефката на Уникредит Булбанк в Бургас Павлинка Йовчева, която, според него, можела да му даде кредит, но отказала. През последния месец Симеонов пускал няколко жалби срещу банкерката заради отказания кредит до прокуратурата и Икономическа полиция. Твърдял, че банката го притиска, но конкретни обвинения не е изтъкнал. Застреляната Йовчева е била привикана и е дала показания. Според разследващи по сигнала на бизнесмена няма данни за извършено закононарушение от страна на банкови служители.
Разплакани колеги изпратиха ковчега
Името на Павлина за нас е символ на почтеност и светлина. Това казаха просълзени колеги на убитата банкерка, която вчера бе погребана в траурния парк в Бургас. Близки, приятели и колеги се събраха сутринта в дома й на улица "Константин Величков" 29, за да се сбогуват с нея. В 11 часа ковчегът с тялото на 54-годишната жена бе изнесен от дома й и траурната церемония пое към бургаските гробища. Неотлъчно до ковчега бе съкрушена старица в черни одежди, която близките й разпознаха като майката на Павлинка. Хората, делили години наред един офис с нея, не можеха още да повярват, че регионалната директорка е убита брутално на улицата. "Каквото и да кажем, вече е безсмислено. Никой не е допускал, че може да се случи такава страшна трагедия, и то заради отказан кредит", промълви една от колежките на Павлинка.
Жалвал се, че у нас се пречи на можещите
Любомир Симеонов е станал фен на общността "Позитивно" на 5 август. Това е последната му публикация във Фейсбук. Мотото на общността е "Ние ще се грижим за вашето позитивно настроение, за да бъде всеки ваш ден весел и усмихнат". Малко по-рано пък е подкрепил позиция в столичен вестник за политико-икономическата и морална криза в страната и е написал "За съжаление всичко казано е вярно. Лошото е, че се пречи на можещите и знаещи хора". От профила на Любомир става ясно, че харесва шаха и българските песни. От профила на съпругата му Соня пък личи, че семейството им е голямо и щастливо. Нито в профила на Соня, нито пък на синовете им - Явор и Ясен, довчера следобед бе публикувано нещо във връзка с убийството.
Скоро ми каза: "Не знам още колко ще издържа така"
Защо се стигна до кървавата саморазправа в Бургас? Ден след трагедията "Стандарт" потърси съпругата на 57-годишния Любомир Симеонов - Соня. Тя е на 58 г., живее в София и има дългогодишен стаж в Министерството на отбраната. В момента Соня е директор на "Авиационна библиотека" в столицата.
- Г-жо Симеонова, как се стигна до тук?
- Проблемите започнаха още преди 1 г., когато съпругът ми реши да кандидатства за еврофинансиране, за да разшири бизнеса си. От Европа отпускат 50% от сумата, а бенефициентът трябва да покрие другите 50%. Така Любомир реши да кандидатства в Уникредит Булбанк за кредит. Оттам имаше уговорка, че това ще се случи и заемът ще му бъде отпуснат, за да може да финансира проекта си.
- Какво се обърка след това?
- След като бе одобрен за еврофинансиране, за което заплати от собствения си джоб около 100 000 лева за проекти, документи и планове, отиде да разпише и договора за заем с Уникредит Булбанк. Оттам обаче го изненадаха неприятно. Оказа се, че имат изискване кредитополучателят задължително да сключи договор с избрана от банката строителна фирма. Той обаче вече се беше подготвил и бе подписал обвързващ договор с друга компания. При това условие категорично отказа да наруши сключено вече споразумение, в което вероятно е имало и клауза за немалки неустойки. Въпреки опитите за договорка, от банката отказваха уговорения вече кредит. Заради договор Любомир не можеше да се обърне към друга банка, която не изисква сама да посочи изпълнителя на строителните дейности. Многократно ходи до клоновете на Уникредит Булбанк в Карнобат и Бургас, но безуспешно. В крайна сметка дойде и в централата на банката в София с надежда шефовете да проявят милост и да го отърват от неволите. Въпреки молбите получи категоричен отказ.
- Имаше ли финансови проблеми преди това?
- Категорично не. Беше теглил оборотни кредити, но не е имал проблем да ги върне навреме. Всичко започна след проблема с Уникредит Булбанк. Той беше военен, пенсионира се през 1997-а и започна да работи във фирмата на баща ми. След неговата кончина, лека му пръст, Любомир подхвана бизнеса и се справяше добре.
- За какво разширение на бизнеса ставаше дума?
- Износ на билки в чужбина. Преди година получи и предложение да изнася и сушени чушки и домати. Базата в село Черница обаче нямаше капацитета да се справи с поръчките. Затова реши да ползва европари и да я развие.
- Давал ли е сигнал, че обмисля такова нещо?
- Не, но преди време ми каза: "Не знам още колко време ще издържа така".
- Как разбрахте за инцидента, той ли ви се обади?
- Не, научих от медиите. Не съм го чувала от няколко дни, а вчера (бел. ред. - понеделник) телефонът му беше изключен.
- Преди това имал ли е подобни изблици?
- Не.
- Как бихте го описали?
- Амбициозен.
- Разделени ли сте?
- Не, но се виждаме рядко. Причината е, че той върти бизнеса в Черница, а аз работя тук, в София.
Поиска ми 300 бона назаем преди 1 г.
Имаше чисто нов джип, но напоследък закъса, казва Георги Генов, кмет на Сунгурларе
- Г-н Генов, познавахте ли Любомир Симеонов, който уби банкерката Павлинка Йовчева?
- Да, познавах го. Виждал съм се много пъти с него. Изглеждаше съвсем нормален и обикновен човек. Въртеше много голям бизнес с билки, всъщност той въртеше най-големия бизнес в района.
- Имате ли впечатления да е бил агресивен?
- Не. Никога не е проявявал агресия. Напротив, беше много добър човек, не сме имали никакви проблеми. Работниците му също бяха много доволни от него, плащаше им навреме и коректно. Знам, че кандидатстваше за финансиране на билкарския бизнес по европейски проект, но дали е взел някакви пари, нямам представа.
- Вие знаехте ли, че има дългове и е пред фалит?
- Значи, той беше добре финансово, бизнесът му вървеше. Имаше чисто нов джип. Личеше си, че има финансови възможности. Но напоследък действително разбрахме, че е закъсал с парите. Този сезон за първи път не изкупува никакви билки. Складът му в село Черница е празен, няма никаква стока. Беше наел офис в Сунгурларе от местната АПК и наемодателите казваха, че от 2-3 месеца не си е плащал наема. Отделно на работниците беше казал, че не може да им плаща и временно ще ги съкрати, за да вземат някакво обезщетение от борсата.
- Вие кога за последно го видяхте?
- Ами поне преди 3-4 месеца последно го видях тук. Оттогава не съм го виждал да се мярка в Сунгурларе. Дори си мислехме, че вече не живее тук. Определено го нямаше в града.
- Вярно ли е, че напоследък е живеел в офиса си?
- Да, вярно е. Беше в къщата на тъща си, но в един момент се премести да живее в офиса си.
- Забелязахте ли нещо странно в поведението му напоследък или заплахи спрямо банката?
- Не, никога не е избухвал, не съм чувал да заплашва някого, нито съм забелязал нещо странно в поведението му. Спомням си, че преди една година дойде при мен и ми поиска 300 000 лева в заем. Аз му казах, че ако имах толкова пари, нямаше да съм кмет. Но така и не разбрах защо му трябват тези пари. Сега чувам, че му разпродават имуществото.
- А той какво имущество има, знаете ли?
- Не, не мога да ви кажа. Доколкото знам, беше купил краварниците в село Черница, които превърна в складове за билки, и голям парцел земя от стопанския двор там.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
