Два паметника на Уинсън Чърчил – в Лондон и Прага бяха надраскани само за два дни, заради протестите в САЩ срещу полицейското насилие и расизма. С червен спрей по тях пише "Животът на чернокожите има значение".
Бил е расист човекът, когото британците преди повече от 15 години класираха като най-видната личност за Империята, предпочитайки го пред имена като Шекспин и Дарвин?
Чърчил остава една от най-противоречивите личности в историята. Неоспорими са способносттите му, довели до победата над Германия, но в същото време той е нареждал и бомбардировките срещу България през 1944г.
55 години след смъртта му, историците все още спорят кои са най-големите победи и грешки в управлението му.
Една от най-нашумелите книги през последните години е „Чърчил: краят на славата“, в която авторът - Джон Чармли описва по-непознати факти и възгледи за британския политик.
Чълчил определено е вярвал в расовото превъзходство. Смятал е, че белите протестанти са на върха на йерархията, следвани от католиците, а индианците са по-висшестоящи от африканците. "Чърчил е възприемал себе си и Великобритания като победители в подреждането на йерархията на социалния дарвинизъм", казва Чармли.
През 1937г. Чърчил заявява пред Кралската комисия за Палестина: "Аз, например, не признавам, че срещу червените индианци на Америка или черните хора в Австралия е сторено нещо нередно. Не признавам, че нещо лошо е било сторено спрямо тези хора поради факта, че една по-силна раса, една по-висша раса, една по-мъдра - да го наречем - раса е дошла и е заела мястото им."
Факт обаче е, че така са мислели и действали милиони негови сънародници от епохата на кралица Виктория и крал Едуард. Както и че за разлика от идеологията на нацизма, Чърчил никога не е призовавал за масовото избиване на други раси и народи.
Славата на Чърчил идва най-вече заради победата във Втората световна война в Европа и Далечния изток, но точно по това време в британската колония Индия избухва глад, отнел живота на веротяно 3 милиона души. Трагедията се разиграва в североизточния район Бенгал и е предизвикана от японската окупация на Бирма през 1942г.
Едни биографи на Чърчил казват, че той се дразнел от новините за глада в Бенгал и отвръщал, че индийците сами са си виновни, "защото се въдят като зайци". Други обаче твърдят, че ако кабинетът му не е предприел все пак някакви помощни действия, жертвите в Индия биха били много повече.
Британецът не е харесвал и най-великия индиец - Махатма Ганди. Още през 1931г. той го нарича "адвокатче, което се прави на факир". Когато обявява гладна стачка, Чърчил отвръща, че "Ганди не бива да бъде освобождаван от отговорност, само защото пости" и "ако умре, ще се отървем от един лош човек и враг на Империята".
Всичко това отново доказва, че Чърчил е принадлежал към най-консервативната част политическия елит, когато става дума за Британската империя и правото на белите британци да господстват. Възгледите му са били, че предоставянето на каквито и да е права на самоуправление в Индия, биха довели до разпадането на империята и едва ли не края на цивилизацията.
Много негови изследователите казват, че до последните си дни той е продължавал да живее в миналото, не се е интересувал много от вътрешната политика и е мечтаел само да възроди величието на Великобритания.
Въпреки всичко, когато умира, нацията и светът му отдават безпрецедентна почит. А името е записано със златни букви в музея на историята.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
