Дните на великденския пост са време за смирение и размисъл. Време за духовно пречистване и търсене на истинския път към Бога. Но същевременно това е и време за чудеса. Време, в което молитвите, отправени с искрена вяра, се сбъдват. Затова "Стандарт" подарява осветени репродукции на най-прочутите чудотворни икони, съхраняващи се в българските църкви и манастири. След като получиха "Чудотворната Троеручица" от Троянския манастир на 29 март, тази събота читателите ще вземат заедно с любимия вестник и известната като "Златната ябълка" икона на Богородица.
В навечерието на Цветница идва ред на "Тайната вечеря" от столичния параклис "Света Марина", а на Велика събота - "Възкресението Господне" от стенописите на синодалния параклис "Свети Цар Борис".
"Тайната вечеря" краси възкръснала църква
Иконата е благословена от патриарх Максим
Едва ли има по-популярен евангелски сюжет, вдъхновявал през вековете майсторите на четката, от "Тайната вечеря". На нея Христос предсказва и предателството на Юда, и собствената си земна смърт. Достатъчно е да споменем само прословутия шедьовър на Леонардо да Винчи.
На 12 април, в навечерието на Страстната седмица, читателите на "Стандарт" ще получат репродукция на икона, изобразяваща това библейско събитие. Тя е дело на синодалния художник Петър Шалафов и се намира в храм-параклиса "Света Марина", разположен в двора на Софийска митрополия.
А самият параклис е разположен на свято място.
Според исторически данни до ХVI век в района около настоящата сграда на Софийска митрополия е имало 12 действащи църкви.
Една от тях е била в днешния двор на митрополията и носела името на света Марина. Има достоверни сведения, които говорят, че през 1578 г. тя е била митрополитска катедрала. Това описва известният немски духовник и пътешественик Стефан Герлах:
"... София е голям търговски град. Засланят се градини и много черкви. Главната му черква е "Св. Марина", засводена и цялата изрисувана. При вратата на олтара в ковчег лежи тялото на св. Стефан. В тази черква има училище.." Става ясно, че за известно време тук са се покоили мощите на св. крал Стефан Милутин.
Тук били пренесени и останките на св. Георги Софийски Нови, изгорен в София на 11 февруари 1515 г. Според Константин Иречек "Света Марина" била срината от силното земетресение, разтърсило София през 1585 г., защото след края на ХVI в. тази църква повече не се споменава в разните документи.
Идея за нейното възстановяване се поражда много отдавна, но реализацията й започва едва на 27 декември, Стефановден, през 2003 г. Тогава покойният патриарх Максим полага и благославя основния камък на новия митрополитски храм-параклис, посветен на св. великомъченица Марина. В службата участват и митрополит Йосиф на САЩ, Канада и Австралия, покойният митрополит Геласий, тогава главен секретар на Светия синод, викарият на столичната епархия, Знеполски епископ Николай - днес Пловдивски митрополит и архимандрит Йоан, тогава протосингел на Софийска митрополия, сега варненски владика.
След одобрение на архитектурния план, изработен от архитект Галина Баева, строежът започва през лятото на 2004 г. Поверен е на фирма "Стенстрой", която го завършва след три години и половина. Камбанарията при храма е изградена за една година през 2009 г. с основен изпълнител и дарител - строителната фирма "Главболгарстрой", ръководена от инженер Симеон Пешов, президент на компанията. Иконостасът е изработен от Ангел Златев, който е преподавател в катедрата по дърворезба в Художествената академия. А не само "Тайната вечеря", но и всички икони са дело на Петър Шалафов.
На своя рожден ден, 29 октомври през 2009 г., патриарх Максим отслужи тържествена Света литургия във възстановения храм в съслужение с почти всички митрополити и епископи, игумените на ставропигиалните манастири, архиерейските наместници на всичките шест духовни околии на Софийската епархия, представителите на Руското и Румънското подворие и много духовници на Софийска епархия. Официални гости бяха Цецка Цачева, председател на 41-ото Народно събрание и Йорданка Фандъкова, тогава министър на образованието. На службата присъства и Симеон Сакскобургготски.
В момента се извърша цялостно вътрешно изографисването на храм-параклиса - също така дело на Петър Шарафов.
Царски параклис пази "Възкресението господне"
Знаменитият художник Димитър Гюдженов го изографисва
Синодалната палата е една от архитектурните забележителности на нашата столица. Но малцина знаят, че вътре в нея се крие и истински художествен бисер - синодален параклис, носещ името на свети цар Борис, изографисан от знаменития наш художник Димитър Гюдженов. Копие на фрагмента от стенописа, изобразяващ Възкресението Господне, ще стигне до читателите на "Стандарт" на 19 април, събота.
Самото строителство на палатата е истинска сага. "Светият синод помоли Министерството на изповеданията да се предвиди в държавния бюджет за идващата година сума, за да се построи здание на Синодална палата върху място, на което е стопанин. Постройката според мнението на вещи люде може да струва 60-70 хиляди лева." Това пише в "Църковен вестник", брой 31 от 10 ноември 1901 г.
С тази кратка новина върховната духовна власт в Княжество България, предвождана от екзарх Йосиф I, обявява, че ще строи свой духовен дом, от който и до днес владиците управляват Българската православна църква.
Сметките на "вещите люде" обаче се оказват криви. За изграждането на Синодалната палата, смятана за истински архитектурен шедьовър, ще бъдат изразходвани много повече средства - над половин милион лева. И едва ли по онова време са предполагали, че градежът ще продължи доста дълго.
Точната дата за началото на строителството не е известна. Официално се смята, че това се е случило през 1903 г., която дата е отбелязана на фасадата на Синода. По онова време усилията на църквата били насочени към по-важни задачи - строителството на храм-паметника "Свети Александър Невски" и Богословското училище в София (сградата на сегашния Богословски факултет). Затова палатата останала на по-заден план, за да бъде завършена едва през 1908 г. Постройката е двуетажна, изградена е около квадратен вътрешен двор. Главният вход е оформен с три арки, а архитектурната декорация е в духа на Средновековието с подчертано византийско влияние.
Плеяда от таланти влагат сили в градежа. Зданието е дело на бележития архитект Петко Момчилов, потомък на стар възрожденски род. Баща му е създател на първото класно училище у нас, наречено от възрожденеца Петко Р. Славейков "даскалоливницата". По-големият му брат - инженер Михаил Момчилов, пък строи мостове заедно с Густав Айфел. Талантливият архитект, възпитаник на Пражкото техническо училище, е не само сред първите ни академично подготвени строители. Сътворените от него сгради и до днес се смятат за уникални и неповторими. Сред по-известните са емблематични обекти като Българската народна банка, Александровската болница, Централната минерална баня, преустройството на Черната джамия в черквата "Св. Седмочисленици", столичният Майчин дом, Централният софийски затвор.
Не кой да е, а творецът на герба на София - Харалампи Тачев, се заема с фасадата на сградата. За нея той използва полихронна глазирана облицовка и мозаечна украса. Редуват се обръчи в бяло и керемидено. Прозорците са декорирани с арки. Над входа на златен фон блестят лицата на тримата големи авторитети в църквата - Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Те са изобразени с фина мозайка.
Отвътре сградата е богато украсена със старобългарски орнаменти, взети от старите български паметници. Навсякъде е издържан старобългарският стил - даже материята на мебелите е направена по специална поръчка.
В градинката пред палатата е поставена паметна плоча на големия борец за нашата църковна независимост Иларион Макариополски. Бронзовият барелеф е изработен от скулптора Александър Андреев.
От баталии към черкви
Димитър Гюдженов (1891-1979) е известен със своите картини на военна и историческа тематика. Той е син на художника Атанас Гюдженов. През 1915 г. завършва живопис в класа на професор Цено Тодоров в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) в София, като междувременно учи два семестъра и в парижкото Национално училище за изящни изкуства (1913-14).
Започва да рисува като военен художник в щаба на Осма пехотна тунджанска дивизия по врем ан Първата световна война.От този период са картините му "Обоз на път", "През Морава", "Вълчи ями".
Между 1920 г. и 1933 г. Димитър Гюдженов преподава в Академията, където е професор. Сред неговите ученици там са Стоян Венев, Петко Задгорски и Страхил Титиринов. През 1925 г. рисува първите си картини на историческа тематика, която заема основният жанр в цялото му творчество. От 1933 до 1945 г. работи като художник към щаба на българската армия, което го вдъхновява за цяла поредица от платна с военни и исторически сюжети и личности.Картини на Димитър Гюдженов са изложени в Националната художествена галерия, Националния военноисторически музей и парламента. Една от най-внушителните му табла, "Симеон Велики" (1927), е експонирана в президенството.
И изведнъж, и то в годините на държавния атеизъм, художникът-баталист се вдъхновява от библейската тема. През 1959 г. на Димитър Гюдженов и проф. Никола Кожухаров е поверено изписването на старозагорската църква "Свети Димитър". През 1961 двамата изографисват и варненския православен храм "Свети Николай". Гюдженов рисува стенописи на църкви и в Бургас, Пловдив, Чирпан. Именно в този период той изографисва и синодалния параклис "Свети цар Борис".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
