София. Трети протест вдигнаха сирийските бежанци у нас. Хората, настанени в центъра до свиленградското село Пъстрогор, искат да бъдат преместени в София, тъй като в столицата сънародниците им по-бързо получавали статут на бежанци. Подобни бунтове вече имаше в Любимец и в столичния кв. "Овча купел". Кметове по страната пък търсят къде да настанят бегълците и как да опазят местните хора от набезите на гладните чужденци.
Пъстрогор едва ли някога е имал по-пъстро население. До миналата година в малкото свиленградско село не са допускали, че в смесения им магазин ще пазаруват забрадени жени, а в двора на кметството мъже ще отправят молитви към Аллах. От 3 май миналата година обаче, когато центърът за бежанци близо до селото отваря врати, животът на местните коренно се променя.
"Добре, че дойдоха бежанците, за да станем известни". С тези думи ни посрещнаха в двора на пъстрогорското кметство. "Салам алейкум", казаха на свой ред мъжете, седнали на пейката, докато в този момент Ахмед от сирийския град Идлиб извършваше обедната си молитва зад чешмата.
"Всичко започна добре. Посрещнахме първите бежанци в центъра с народни носии, а те бяха трогнати от топлия прием", разказва кметският наместник Василка Димова. До голямата бежанска вълна през това лято чужденците носели на 174-те жители на Пъстрогор колорит и положителни емоции. "Празнувахме заедно Коледа. На 8 март се хванаха с нас на хорото. Един от сирийците такава ръченица игра, че ми напълни душата", спомня си кметицата. "Помагали са ни, дори са сервирали по празниците на селото", добавя друга жена. "Благодарение на бежанците в селото има интернет клуб, а ние имаме пък нет по къщите си. Преди това беше кошмар. На 9 км от Свиленград бяхме откъснати от света", коментира разпалено продавачката в смесения магазин, която вече говори арабски, за да може да обслужва чуждестранните си клиенти. В магазина й чужденците пазаруват предимно зеленчуци. Разочаровани са, че няма сирийски булгур, но за сметка на това могат да погледат безплатно сирийска телевизия и да изпият по кафе. В интернет залата срещу 2 лева на час се свързват с роднините си по скайп, проверяват мейла си или пък влизат във Фейсбук. "Пазарят се за цената, но така са свикнали. Все се опитват да свалят на лев и петдесет или на 1 лев", споделя момчето в залата.
Година и половина след отваряне на центъра за бежанци, който е на свободен режим и чужденците могат да излизат, в Пъстрогор вече настояват за засилено полицейско присъствие. "Крадат от градините. Обират орехите и лозята", казва притеснено кметицата. "Хубава китка ни закичиха с бежанците тази година", добавя в същия тон друга жена в магазина, която с възмущение разказва как чужденците плячкосват градините, без да им мигне окото. Местните уверяват, че са наясно с положението им, но не могат да толерират набезите. "Знаем, че не им дават храна. Получават по 65 лева на месец, с които трябва да се оправят. Но и ние не сме виновни, че така стоят нещата", казват местните. Днес бежанците в центъра са почти два пъти и половина от населението на Пъстрогор, където живеят предимно възрастни хора. До стълкновения все още не се е стигнало, но страхът и притеснението вече обитават селото. "Повечето чужденци са свестни хора. Страх ме е, че през зимата, когато няма нищо по градините, ще започнат да влизат по къщите ни", казва кметицата. Жената се опасява, че може да се стигне до физическа саморазправа.
Мохамед мечтае за Швеция
27-годишният Мохамед е един от обитателите на центъра в Пъстрогор. "В България съм заради войната", признава на развален английски. Мъжът е от град Дераа, където преди две години и половина започна бунтът срещу режима на Башар Асад. За да се добере до България, е платил 2000 долара. Преминал е нелегално българската граница, което му е коствало 40 дни престой в затворения център за бежанци в Любимец. Сега очаква да получи статут. Това чака и част от семейството му в София. Сестра му пък е в Швеция, където се надява да отиде и той. "Бих останал и в България, ако си намеря работа, но се съмнявам в това. Германия и Швеция са другите възможности". Мъжът е доволен от условията на центъра, но казва, че 65-те лева, които получава, едва му стигат. "Нищо не мога да направя с тези пари. За да си купя няколко килограма зеленчуци, трябва да отида до Свиленград, а дотам мога да стигна само с такси", казва той. Иначе споделя, че българите са мили хора. Охраната в центъра също се отнасяла добре. Разходката в Пъстрогор е единственото му забавление. Вечерният час е 20 часа, като е длъжен да остане в центъра до 6 сутринта.
Любимец иска още чужденци
Докато в Пъстрогор и Свиленград започва да се надига вълна от недоволство срещу бежанците, то в Любимец са готови да приемат още търсещи убежище чужденци. В града от 2010 г. има център за бежанци, който е от затворен тип и е към дирекция "Миграция". В него в момента са настанени около 400 души, опитали са да преминат нелегално държавната граница. "Местните приемат нормално този център, а и в края на краищата той осигурява работни места", призна пред "Стандарт" кметът Анастас Анастасов. По думите му малкият град няма големи възможности за осигуряване на работа, а центърът дава работа на 130 души от района. Местните са заети в ръководството, охраната и обслужването, но в действителност са служители на МВР. Любимец, който е с население от 8400 души и с 16-процентна безработица, е склонен да приеме на територията си център за бежанци от отворен тип, увери градоначалникът. "Ние вече сме предлагали на Агенцията за бежанците сгради, които след известен ремонт могат да бъдат използвани", добави Анастасов. Според него хората в Любимец се отнасят с разбиране към бежанците и не са склонни да си затворят очите пред реалността. По думите му градът няма опасения, че проблемът с бежанците ще излезе извън контрол, но държавата трябва да промени правилата. "Бежанците или трябва да са финансово обезпечени, или пък трябва да бъдат настанени в центрове от затворен тип. Не мога да си представя как един човек може да преживее месец с 65 лева", казва той.
Дъмпинг на такситата
Такситата в Свиленград се изпокараха заради бежанците в Пъстрогор, след като няколко коли са свалили цената на курса. "До центъра е 9 лв. В началото им правехме отстъпка и ги возехме срещу 8", казва шофьор. Неговите колеги обаче решили да свалят цената на 6 лева, което довело до проблеми. Сега курсът Пъстрогор-Свиленград се изпълнява от около три таксиметрови коли. Бежанците чакат в Свиленгард с часове някой да ги закара до центъра и не са съгласни да платят повече от 6 лева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
