На 27 декември 2003 година по обяд местно време е извършено самоубийствено нападение с камион бомба на база "Индия" в Кербала, Ирак. Загиват петима български военни - командирът на рота капитан Георги Качорин, лейтенант Николай Саръев, сержант Антон Петров, командир на отделение, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров - мерач, а десетки бойци са ранени.
Десет години по-късно настоящият военен министър Ангел Найденов реши да разсекрети доклада за трагедията.
Само месец преди атентата в Кербала комисия е проверила как е защитен българският лагер. Сигурността на базата и военните в нея е оценена на 85%, съобщи вчера военният министър Ангел Найденов. По неговите думи обаче, въпреки тази сравнително висока оценка, са констатирани и множество недостатъци и пропуски. Част от тях са създали и съществени предпоставки за трагичните събития, настъпили седмици по-късно. Според доклада ръководството на базата не е изпълнило в пълен обем всички указания по защита и охрана. Незащитени дори и от ограда са останали някои от подстъпите към нея. "Голяма част от тези пропуски са били отговорност на българския командир", смята министър Найденов. Ръководител по това време бе полк. Петко Маринов, командир на първи пехотен батальон, разположен в база "Индия", който преди повече от година напусна армията заради навършена пределна възраст. Въпреки констатациите, огласени от Найденов, Съветът по отбрана не е намерил за виновно никое длъжностно лице, на което да бъде вменена дисциплинарна отговорност по случая.
Като друг огромен пропуск се сочи и крайно недостатъчната информация за терористичните групировки през 2003 година. Въпреки това, малко преди атентата, на 18 декември се е появил сигнал за потенциални заплахи срещу базата. В доклада обаче се твърди, че тогава отново не са предприети никакви специални мерки. Нещо повече, според разследващи под пагон ръчните противотанкови гранатомети в "Индия" са били прибрани заради предстоящото месец по-късно прибиране на батальона. Това е много сериозен гаф, тъй като този тип оръжие е било способно да спре камиона на атентатора достатъчно далеч от базата. Бойците ни тогава са стреляли по него само с автомати и картечници. Друг драстичен пропуск е липсата на бетонни блокове, които да оградят базата. Използвани са били само телени заграждения. И ров, който не е свършил никаква работа, тъй като е бил широк едва 60 см. В доклада, съобщи още министър Ангел Найденов, няма констатация за качеството на военнослужещите. "Приемам, че тогава са избрани възможно най-подходящите военни", заяви той. Проверката е засякла и слабости в координацията между българите и полското командване, но не е ясно доколко те имат отношение към трагедията и дали по-добрата стиковка е могла да предотврати инцидента.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
