Рим. Все още няма решение по казуса със затворената българска църква "Св. св. Викентий и Анастасий" в Рим.
Съдейки по становище, изготвено от служител на Министерство на външните работи, държавата трудно може да се противопостави затварянето на храма, тъй като държавата и църквата не са едно, пише kmeta.bg.
В документа, адресиран до посолствата ни в няколко европейски столици, се посочва, че в чл. 13, ал. 2 от Конституцията на Република България се постановява разделянето на държавата от църквата.
Така се парират опитите на духовниците ни във Вечния град да се преборят "Св. св. Викентий и Анастасий" да отвори врати отново.
Каква е историята?
Църквата, която през 2002 г.бе отредена на българите от папа Йоан Павел II като място, където за провеждане на литургии в Рим, се оказа затворена на 1 юни 2013 г. Решението е мотивирано с това, че предстои сградата да бъде ремонтирана, като обновителните дейности ще продължат между 2 и 4 години. В това време обаче българската общност и туристи в Рим остават без свое място, където да запалят свещ и да се помолят.
"Св. св. Викентий и Анастасий" се намира до фонтана "Треви", а скандалите около храма на българската православна общност имат дълга история.
На 19 май 2013 година архимандрит Климент отслужва литургия при молитвеното присъствие на Константийския епископ Антоний, викарий на Западно- и Средноевропейския митрополит. След това получава известие от монсиньор Джанджулио Радиво, който е католически свещеник и ректор в храма, че предстои църквата да бъде затворена още през същия месец. Причините за ремонта са, че "от гледна точка на сграден обект представлява опасност за живота на служителите и посетителите".
За последно служба в "Св. св. Викентий и Анастасий" е проведена на 26 май, като на нея присъства и бившият транспортен министър Кристиан Кръстев от временното правителство на Марин Райков. За да влязат в храма обаче, миряните трябва да разбият с чук стъклото на затворената врата, като за целта са получили разрешението на епископ Антоний. Дни след това църквата е окончателно затворена.
Борбата за нейното отваряне обаче не спира, духовниците се обръщат за съдействие от външно министерство. От отговора на ведомството става ясно едно - държавата и църквата са две различни неща. Посочен е и чл. 41, ал. 3 от Виенската конвенция, който гласи, че на териториите на дипломатическите мисии не могат да се изпълняват функции, различни от тези, посочени в Конвенцията.
Точният текст гласи: "Помещенията на представителството не трябва да се използуват за цели, несъвместими с функциите на представителството, така, както те са предвидени от настоящата Конвенция или от други норми на общото международно право, или от специалните споразумения, в сила между изпращащата държава и приемащата държава".
От външното министерство все пак уточняват, че дипломатическите мисии могат да съдействат на църковните общности, да търсят готови сгради и т.н.
Липсват обаче няколко елемента. От ведомството, позовавайки се на чл. 13, ал. 2, която гласи: "(2) Религиозните институции са отделени от държавата", забравят да приложат тълкувателно решение 2 от 18 февруари от 1998 г. на Конституционния съд (КС).
Магистратите ясно посочват, че въпреки формулировката на ал. 2 от чл. 13 на КРБ, православното вероизповедание е от значение за българската държава и е от значение за държавния живот.
Този факт предполага ангажираност на институциите у нас по казуса.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
