Фотографът от Ню Йорк свири на китара от дете и има кавър банда
Бен Ритър, който откри първата си изложба със снимки на знаменитости у нас, е изкусен майстор на китарата. От малък дрънкал разни мелодии и с времето ставал все по-добър. Скромничи обаче и казва, че не е намерил потенциал да стане сериозен музикант. Често свири, за да се приспи в леглото. "С приятели направихме кавър банда. Сред нас има компютърен програмист, видеоредактор, всякакви хора сме. Събираме се в студио в Бруклин, където плащаме по 20 долара на час. Там свирим на воля и от сърце. После излизаме плувнали в пот, но пречистени", разказва майсторът на обектива.
Въпреки че е отраснал близо до Ню Йорк, Бен е имал типично радостно детство с игри под небето, подвизи с колело и други подобни приключения.
"Спортувах, излизах с приятели, бях доста активно хлапе. Помня, че нашите все ме мъкнеха по музеи, театри, на шоу. Или на тежка вечеря. И трябваше да се обличам прилично. Но като тийнейджър вече получих свободата си, и с тайфата се мотаехме, където си искахме. Много забавно си изкарвахме, това си е супер град", разказва Ритър.
Фотографията го причакала в края на часа по рисуване и се настанила на челното място в неговия живот. Бен учел история на изкуствата в частна гимназия. "Един ден учителят ми каза доста учтиво, че за мен е по-добре да се заема с фотография, ако искам да имам занаят - вместо да прахосвам усилия с четката и платното. За съжаление, не мога да се справя с тях и до днес.
Даже почеркът ми е като на 12-годишен
Да снимам беше идеално занимание за мен, защото и без това се разкарвах по пънк концерти или насам-натам с приятели. Добивах различен опит. Можех да се срещам с интересни хора, да ходя на интересни места", споделя Бен.
Веднъж завели класа на изложението "Сенсейшънс" в музея в Бруклин и Бен останал поразен от снимките на Ричард Билингам. "Тя бяха толкова ярки, толкова истински. Бяха изображения на лудото му семейството - груби, прями кадри. Мислех си, че това е прекрасно - да имаш такъв живот, че да документираш всичко наоколо. Тогава поисках и аз да снимам честна, истинска фотография. Това означава - да показваш хубави хора как вършат не толкова атрактивни неща. Все едно е филм за тях. Стряскащи неща в истинския живот. Да се видят такива, каквито са. Все пак никой от нас невинаги е с грим, прическа, блясък и вятърът духа в косите му. Известната фотографка Нан Голдин също ми е повлияла. От дете се интересувах от работата й, както и от тази на Лари Кларк".
У нас Ритър ще показва освен фотоси на звезди, и моменти от улицата с негови бойни другари. Признава, че по едно време се ядосвал, че няма наркозависими авери или такива с обсебващи връзки, защото много фотографи експлоатират подобни теми. "Завиждах на колеги, които имаха екстравагантни познанства. Но пък аз се посветих на хора, пълни с енергия, вълнуващи", смее се той. В една от картините юнак е награбил гигантски стар монитор за компютър и понечва да го хвърли. "Той тежеше много и в този момент тялото му е напрегнато и трябваше да уловим как го мята. След това избягахме със суперскорост, за да не ни хване някой полицай, че го оставихме на улицата", разправя Бен Ритър.
С Фърги решили тя да се репчи с крошета
към камерата, защото популярният й имидж е на бляскава сладурана, а така ще покаже характер. Това била фотосесия за MTV. Всъщност кариерата на Бен тръгва именно от тв гиганта. "Това е темата и на лекцията ми у вас: "Как да стана добър и да работя с големи имена?". Донякъде бях голям късметлия. Направих си портфолио и го качих в интернет. В този момент снимах за списание и бях обсебен от фотографията. В стар склад в редакцията намерих разни изоставени плакати и ги налепих в студиото си. С тях направих оригинален сет. От MTV го видели и ми се обадиха, че точно това им трябва и настояват за среща с мен". Тогава не били популярни много от платформите и телевизията искала да си има ексклузивни кадри на всички възможни звезди. Случило се така, че Бен се профилирал в снимането на рок знаменитости от по-новото поколение. Имало друг тип, който пък щракал рапъри. Когато не можел, Бен го замествал. "С рапърите е голям смях. Обичат да ги фотографираш. Те искат да ги снимаш в стил и пози: "Изкарай ме много богат! Направи ме все едно печеля милиони долари".
Всеки от известните търсел нарочно поведение пред обектива. Фърги често обичала да изглежда секси, бляскава, Бек обратно - давал най-честния поглед, на който е способен, все едно ти казва "приятели сме".
Пери Фарел бил особено артистичен и през цялото време танцувал на забавен каданс като пеперуда, а Бен едва сдържал смеха си. Голямо удоволствие било и да работи с Джон Леджънд. Уайклеф Жан от "Фюджийс" бил много изморен, когато снимали с Бен. Личало си, че хич не му е до това. Но извадил китара и започнал да си свири. Били само двамата и се получил истински момент. "Не всеки ден имаш такъв миниконцерт лично за теб от Жан", усмихва се Ритър.
Както се очаква,
най-голям купон паднал с щурата Кортни Лав
Тя позирала с поразителен грим, чиято марка трябвало да рекламира. Щъкала насам-натам, говорела по телефона с приятелите си, все известни хора, разказвала истории за Кърт. "По едно време се оплака на някого: "Не трябваше да продавам онези, зелените му тениски". Чувстваш се необикновено, щом станеш свидетел на всичко това - някак интимно общуване. Още повече че тя и Кобейн са ми били идоли навремето", казва Бен. Повечето звезди били светни хора, държали се професионално и били приятелски настроени. Актьори снима по-рядко, защото повечето живеят в Холивуд и там също си има кой да ги увековечава с обектива.
Никога няма да забрави онзи ден, в който Клои Севини го поканила в парка, за да направят сесията. Имало нещо магическо в този момент. "Тя вървеше с коженото си палто, а аз леко отзад, прехласнат по нея. Някакви хора я зяпаха, аз се грижех да не я притесняват, но тя имаше онова изражение: "О, не ми пука", спомня си Ритър.
Но не само блясъкът изкушава Бен, той
обожава и пейзажите
Снимал е в пустинята Калифорния, вихрил се е в Медина, ловил мигове и в Маракеш.
Първата му камера била "Канон" 81, с лента.
"Нашите спорят до ден днешен кой ми я дал, защото се разведоха. Баща ми разправя, че била негова, майка ми настоява за същото, но важното е, че още работи и снимам с нея", казва американецът. Самият той не обича да се снима, не вярва на всекиго, а и не се намира за интересен. Харесва цветната фотография, която за него е по-мощна, вълнуваща.
"Късметът е голям фактор в нашия занаят, но ако знаеш какво искаш, знаеш как да го намериш. Не режисирам много, но давам идеи. Например казвам: "Я, до теб има чаша с вода - вземи я. После я хвърли във въздуха и се преструвай, че няма да се стовари върху главата ти. И кадърът ще бъде как тя започва да тече. Но ако човекът откаже, с аргумент, че ще се намокри, му отвръщам: "Тогава плисни водата към мен". И щракам и бързо се обръщам, да не се измокри апаратът. Фотографията трябва да бъде вълшебство", твърди още Бен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
