Христо Бойчев е един от най-играните драматурзи в Европа - с французойката Ясмина Реза и руснака Василий Сигарев. Поставят пиесите му в 42 страни на пет континента. Роден е в село Орловец - а не Аглавец, както го копират навсякъде. Отличен е като световен победител на световния конкурс за драма на Британски съвет в Лондон през 1997-а., лауреат е на наградата "Енрико Мария Салерно" в Рим през 1999-а. Патрон е на Бонското биенале в Германия и на Сараевския фестивал - МЕSS. Член е на Петровската академия за наука и изкуство, основана от Петър I. Почетен гражданин на Полски Тръмбеш.
- Г-н Бойчев, навремето регистрирахте успех в кандидатпрезидентската си кампания в компанията на Иван Кулеков - от висотата на участник в дует, който е получил близо 60 000 гласа на избори, какъв акъл бихте дали на тези, които влязоха в парламента, и на тези, които останаха извън него?
- Акъл не давам. Питайте Кулеков. Някой от новото поколение ще си помисли, че наистина съм искал да ставам президент. Нито аз, нито Кулеков - поне тогава.
- А сега?
- Аз не. Отговарям само за себе си.
- Все пак имате някакъв опит?
- Да. В театъра.
- И каква е според вас ситуацията тук и сега в нашия политически театър?
- Никаква. Ситуацията е "на кантар" - и двата полюса са във въздуха. За да има сюжет, трябва да има движение.
- Сидеров може ли да раздвижи спектакъла?
- Може. Но ще го последва съдбата на Симеон Втори, който даде гласовете на антикомунистите на БСП.
- БСП и ДПС разполагат със 120 гласа. Как тогава ще станат 121?
- Ще си купят депутат.
- Откъде?
- Обикновено това става от "Атака". Поне при сформирането на тройната коалиция оттам си го взеха. Тогава ситуацията пак беше "на кантар" и един от "Атака" им "помогна" - Павел Чернев. Помня, че други скочиха да го бият в парламента.
- Търговията със съгласието на Волен ли ще стане?
- Все едно. И без съгласието му да е, негативът остава в него. Защото никой няма да повярва, че не е така. Бъдещето му в момента е под въпрос. Спасение за Волен е само ако БСП и ДПС купят този глас от ГЕРБ.
- Това възможно ли е?
- Хипотетично всичко е възможно.
- Как гледате на непартийно експертно правителство?
- Аз съм интелектуалец и не искам да заемам страна. Но не искам и да ме правят на балама. Как може да е непартийно правителството, щом става с мандата и гласовете на две партии.
Естествено, че ще си бъде с квоти - макар и тайни
Просто в БСП искат да избягат от негатива, който им донесе ДПС в тройната коалиция. Нека управлява всеки, който го е постигнал по демократичен път. Но без да се крие, моля. Това е толкова елементарно, че няма кой да повярва.
- Ако ДПС и БСП "купят" депутат, какъв балансьор ще бъде тогава Сидеров?
- Никакъв. Каквото и да се случва. Как си представяте ДПС да допусне "плана Сидеров"? Ситуацията е не само патова, а и абсурдна.
- Докога българинът ще успява да преживява новите изригвания на нашенската демокрация - може би най-после именно той ще създаде онова "нещо друго", за което говореше Уинстън Чърчил? Нали той казваше, че не е най-големият почитател на демокрацията, но засега не е измислено нищо по-добро от нея.
- Основният проблем у нас не е икономиката. Основният проблем е съдебната система, защото без спазване на правилата няма общество, няма икономика, няма демокрация. Демокрацията е диктатура на закона.
- Ако превърнете в текст ставащото сега в политиката и въобще в държавата, в какъв жанр ще бъде той - комедия, фарс, драма, трагедия или нещо друго?
- Не можем да говорим за жанр. В жанровете се спазват литературни закони, а у нас - никакви.
- Дали настана е време за появата на нов Алеко? Що за фигура е днешният Бай Ганьо?
- Оня Бай Ганьо се бореше за личните си интереси, а днешният - за чуждите. Не посочвам ляво или дясно, защото у нас ги няма. Има руско и западно лоби. И промюсюлманско, разбира се - на границата сме все пак. От това не можем да избягаме - важното е да намерим верния за нас баланс.
- Кога и как бихме могли да променим негативите в българския модел - завист, злоба, отчуждение, интригантство, нежелание за работа?
- Когато тръгнем в тази посока на света, където тези качества най-малко виреят. Иначе навсякъде ги има.
- Какво си отива от нацията с всеки заминаващ за дълго или завинаги от Терминал 2?
- Много ясно - градивният потенциал на България. Тук останахме само дървени философи, червени и сини пенсионери, бездомни кучета.
- Изпитват ли днешните творци носталгия по социалистическата цензура - навремето тя действаше, но това не пречеше на талантливите автори да пишат качествени пиеси, сега уж я няма, но пък и не се появяват кой знае колко революционни текстове?
- Талантливите пишеха, но за проблемите на соцлагера. И днес нито една от пиесите им не е конвертируема нито у нас, нито навън. Дори и Станислав Стратиев остана във времето си.
"Революционни" текстове не се появяват всеки ден дори и по света
А едно време да напишеш, че по магазините няма боб, пак беше революционно. За банани да не говорим.
- Трябва ли Хамлет да е гол?
- Защо не? Щом Азис може и му докарва публика? Но ако питаме Шекспир - едва ли, макар че никъде не пише, че Хамлет е облечен.
- Ако в това се търси подтекст?
- В театъра подтекстът е в текста, казваше проф. Енчо Халачев. Ако авторът е искал да каже друго, щеше да го каже.
- Може ли да се живее от писане на пиеси - как свързвате различните краища?
- Може, ако те играят в 45 държави - като мен. Но от други неща може да се живее много по-добре дори само в България.
- Как си обяснявате факта, че се превърнахте в един от тримата най-играни европейски драматурзи?
- За мен как да е. Но не мога да си обясня за другите двама.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
