Бизнесменът от Израел днес идва за панихидата и куфара на загиналия Елиор
Не тръгвай за България, умолявал Коби Прайс взривения си син
18 юли 2012 г. В 17,23 час избухва взрив в пълен с израелски туристи автобус на летището в Бургас. Миг след адския тътен настава тишина. После въздухът е раздран от писъците и стоновете на ранените. На място загиват 5-ма израелски граждани - Ицик Коленги, на 28 г. Амир Менаше, на 28 г., Елиор Прайс, на 26 г., Маор Харош, на 25 г. и Кошава Шрики, на 42 г., която чакала дете. Сред жертвите е и българският шофьор на автобуса - 36-годишният Мустафа Кьосов, който умира на път за болницата. За организатор на атентата бе посочено военното крило на ливанската групировка "Хизбула". Днес, 3 г. по-късно, пред паметника на загиналите ще се проведе панихида. Тя бе отменена от 18 юли заради свещения ден Шабат, който евреите честват като празник. На нея ще присъства посланикът на Израел у нас Шаул Камиса Раз, както и роднини на три от жертвите. Сред тях е и Коби Прайс, баща на загиналия Елиор. "Стандарт" успя да се свърже с него по телефона, за да разкаже как живее след смъртта на сина си.
"До момента не са върнали вещите на сина ми. Една от целите ми на идването в България е да ги получа. Той имаше куфар с лични вещи, външен хард диск и мобилен телефон", разказа пред "Стандарт" Коби Прайс. Мъжът твърди, че от 3 г. преговаря с българските власти, но не получава нищо, дори обяснение. Според Прайс историята около хард диска е интересна. Елиор го купува два дни преди да излети и е попитал дали може да го вземе със себе си в Бургас. "Те са му казали, че няма никакъв проблем. Казал е на жената, че в този хард диск е целият му живот! Искам да ми го върнат, както и мобилния му телефон! Тези две неща са изключително важни за мен! Затова държа ги да получа. Убеден съм, че се съхраняват в София, не в Бургас", казва Коби. Почерненият баща твърди, че малко преди да замине, синът му донесъл в завода билета си и го помолил да му направи застраховката. "Нали знаете, че е напълно нормално всеки да си направи полица, когато пътува в чужбина. Когато ми донесе билета и ме помоли аз да му я направя, нещо ме преряза отвътре. Почувствах нещо на сърцето и ме сви стомахът. Никога не съм чувствал такова нещо, не мога точно да ви го обясня дори. Бях много изненадан, защо имам тези странни усещания", споделя Коби. Все пак синът му пътувал и друг път - до Тайланд, до Гърция. Винаги, когато е излизал в чужбина, давал на баща си да му направи застраховката. "Но никога не съм изпитвал това странно усещане. Този път наистина сърцето ми се беше свило и имах чувството, че ще се случи нещо лошо.
Първото, което ми мина през акъла, беше земетресение
Второто - инцидент с автобус. Не знам защо, но тези неща направо ми минаха през съзнанието като лента", казва Коби. Мъжът помолил сина си да не пътува. "Той ми се присмя и ми каза: "Стига, бе, татко, какво ти става! Отивам за няколко дни и се връщам!". Разбрах, че не мога да го убедя", спомня си. Когато отишъл да сключи застраховката, за първи път направил най-скъпата полица, включваща риск. "Например, ако човек ходи в рисков район или в джунгла, има специален пакет, който включва извозване от опасното място, в случай на непредвиден инцидент. В компанията ме изгледаха с недоумение, и ме попитаха защо правя този вид застраховка. Той не отива на опасно място, а директно в хотела. Но аз настоях. Направих най-скъпата", споделя бащата.
Коби Прайс има завод, в който работи цялата фамилия. Там той отделил ме специално място, където всяко семейство посадило дръвче в памет на загиналите. Кръстили ги с имената на близките ми. Посадил и в памет на българския шофьор Мустафа. Сега шест дръвчета растат в памет на жертвите.
Днес на мястото на атентата още личат следите от адския взрив. След 18 юли 2012 г. на летището в Бургас е в сила "оранжев код" за сигурност. Полетите от и за Тел Авив не се обявяват на информационното табло на аеропорта. Туристите от Израел минават през специален коридор при допълнителни мерки за тяхната сигурност.
Обвинителен акт все още няма, но разследването на атентата върви към финал. Той е удължено до 25 август, съобщиха от окръжната прокуратура в Бургас. Голяма част от доказателствата се събират от други държави по реда на международната правна помощ. Чакат се още две съдебни поръчки от чужбина. Това е особено важно за уточняване на детайлите. Преди време главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че 12 съдебни поръчки са били нужни само, за да се уточни маршрутът на съпричастно към атентата лице, влязло на територията на нашата страна и излязло от нея.
Досега прокуратурата свърши доста работа по разследването. През 2013 г. МВР разпространи снимките на
двама мъже, заподозрени за атентата
Те бяха идентифицирани като Мелиад Фара, роден на 5 ноември 1980 г., австралийски гражданин, и Хасан Ал-Хадж Хасан, роден на 22 март 1988 г., канадски гражданин. Смята се, че те са подготвяли атентата, като са се регистрирали в хотели и квартири по Черноморието с фалшиви самоличности и са наели автомобил. Самоличността на атентатора беше установена след още 2 г. - след извършената ДНК експертиза и множество други процесуално-следствени действия, увериха тогава от МВР. Той е ливанец, но има и френско гражданство и е използвал фалшива шофьорска книжка на името на Жак Фелипе Мартен. Това е Мохамад Хасан Ел Хюсеини. Възможно е той да е взривен от партньорите си, защото се е скарал с израелските туристи при поставянето на раницата си в автобуса. МВР пък продължава да издирва Мелиад Фара и Хасан Ал-Хадж Хасан.
След ваканцията щеше да се жени
Коби Прайс, баща на загиналия Елиор
- Г-н Прайс, 3 г. след трагедията в Сарафово, какво си спомняте от фаталния 18 юли?
- Загубихме сина ни Елиор в атентата в Сарафово. Първо, ние изобщо не повярвахме на случилото се. Първоначално ни се обади наш много близък приятел, който ни каза, че дочул, че в Бургас е станал атентат срещу израелски туристи. Попита ме дали синът ни не е заминал за там. Казах му, че е. Между другото, до този момент аз дори не знаех къде е това Бургас, и представа си нямах. Дори не знаех коя компания лети до там и в колко часа е полетът. После телефонът звънеше непрестанно. Обадиха ни се около 2-3 сутринта и ни съобщиха, че е избухнала бомба в рейс. Отначало дори не схванах защо ни се обаждат. Даже попитах, но каква връзка имаме ние със случилото се. Започнахме да звъним къде ли не. Отначало таяхме някакви надежди, защото съобщиха за 5 души, които не са намерени. Започна една поредица от телефонни обаждания. Звъняха ни хора от моя град Акко да ни разпитват. Преживяхме една телефонна лудница. След което лошата новина, за съжаление, се потвърди. Загубихме трагично сина ни Елиор, който беше на 26 години и половина. Той планираше, като се върне от Бургас, да поиска ръката на приятелката си и да се оженят.
- Какво работеше синът ви?
- Синът ни работеше заедно с нас. Имаме семеен бизнес. Притежаваме фамилен завод. Синът ни тъкмо се беше дипломирал. Завърши с отличие магистратурата по "Бизнес мениджмънт". И знаете ли, той дори не успя да се порадва на дипломата си. Защото, като замина, взе последните два изпита. Взехме дипломата му след смъртта му. Той учеше и работеше успоредно по време на следването.
- С кого беше в България?
- Замина с приятели, единият се казва Даниел Тахима.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
