Данчо Николов събира обичаите "Премуз", "Лазарки", "Топене на китка"
Създава турските естрадни държавни театри и ромски състави в Кърджали и Шумен и Разград
От 2008 г. насам всяка година в края на януари Перник е домакин на международен фестивал на маскарадните игри. Преди това проявата се организирала през две, през три и четири години. Затова тази година се навършват 50 лета от първото издание на маскарада, а в момента тече нейното 25-то издание.
Началото всъщност дошло през далечната вече 1965 г. Идеята идва от хореографа Данчо Николов, човек, отдаден на българските танци и народната традиция, широко скроен и всеотдаен на всичко, което прави. От 1960 г. той е хореограф при Окръжния съвет за изкуство и култура в Перник, а през 1963 г. е назначен като инспектор в отдел "Просвета и култура" към ОНС - Перник. Тогава предлага на местната власт Перник да стане център на маскарадните игри. На 14 април 1965 г. Изпълнителният комитет на Окръжния съвет в Перник взема решение за създаване на фестивал "Пернишка зима" с участието на всички сурвакарски маскарадни групи от тогавашния пернишки окръг и през януари следващата година
"веселият карнавал" вече е факт
а за участие са поканени маскарадни групи освен от Пернишко и от по едно село в Тракия, Добруджа, Северна България и Шоплука.
Години наред маскарадът в Перник се провеждаше, без да се споменава името на неговия инициатор. Не го обичаха управниците, спомня си днес Милчо Георгиев, който е ученик на Данчо Николов. Работи като експерт в община Перник от дълго време и е пряко свързан с организацията на фестивала, а за юбилейното му издание успя да събере историята на всички фестивални издания в книга, но ще я издаде като мине и юбилейното - 25-то. "Беше нестандартен, като човек на изкуството - много фин и прецизен, беше различен", спомня си днес Георгиев и признава, че Данчо Николов е причината той да стане хореограф. Когато учителят му си отивал от този свят, един ден го извикал в дома му в София и му предал личния си архив - стотици листи с документи, записки, скици, снимки, които сега се пазят в специален фонд в Държавен архив - Перник. За своите заслуги Йордан Николов през 1962 г. е удостоен със званието почетен гражданин на София. Посмъртно през 2004 г. той беше обявен и за почетен гражданин на Перник.
Данчо (Йордан) Антонов Николов е роден на 30 ноември 1910 г. в Кюстендил. Баща му, Антон Ников, е основен учител, а майка му, Тина Димитрова, е домакиня, но и прочута хороводка. Още от дете той се хваща до майка си на хорото по празници и седенки, обича да слуша изпълненията на цигулка на баща си - самодеец и артист от първа величина в Кюстендил. Незабравимо остава в паметта на Данчо първото хоро, което вижда
харамийското хоро на живите хайдути
което те играят веднъж в годината на празника "Младенци", разказва Милена Симова, наученото от архивите.
До VI клас Данчо Николов учи в Кюстендилската смесена гимназия, след което продължава образованието си в Трета мъжка гимназия-София. Като обвиняем по дело на ученическата ремсова конспирация в гр. Самоков е изключен от Трета мъжка гимназия и завършва средното си образование във Втора мъжка гимназия-София. Още като ученик играе в танцовата трупа в училище и дружество "Осоговски юнак" в гр. Кюстендил. През 1929 г. постъпва като балетист в Кооперативен балетен театър. Три години след това се включва в състав "Българска китка", ръководен от известния български хореограф Борис Цонев, а през 1937 г. Данчо Николов основава дружество "Седянка", като си поставя за цел да изучава и съхранява автентичното народно творчество.
Към дружеството се присъединяват от Радио София - "Кореняшка група" и "Бистришка четворка", а впоследствие цялата "Седянка" се присъединява към клуб "Средец" при Столична община. Ансамбъл "Средец", под ръководството на Данчо Николов, изнася концерти в цялата страна, както и в Турция, Гърция, Румъния, Югославия, Унгария, Чехословакия, Австрия, Германия, Полша, Норвегия.
През 1939 г. Данчо Николов организира първия сурвакарски празник на площад "Света Неделя" с маски, направени по проект на художника Дечко Узунов, а по-късно и народния празник "Лазаруване". Наред с това работи като ръководител на образуваната от него танцова група "Китка" в с. Бояна край София, като суфльор в първата пътуваща опера "Ангел Сладкаров", като хорист в Художествен театър, театър "Комедия", като актьор в драматичния и филмов театър на Васил Генов, като физкултурник в Младежки общежития и лагери. По време на Втората световна война ансамбъл "Средец" продължава своята концертна дейност в България и Югославия (Западни покрайнини и Македония).
През 50-те години на ХХ век Данчо Николов заедно с композитора Йосиф Чешмеджиев получава партийна задача да обикалят страната в местата с компактно турско население и да проучат условията за създаване на държавни театри за турското население и те се появяват в Кърджали, Шумен и Разград.
По-късно, вече пенсионер, прави ромски танцов състав в Трън и пътува от София, за да работи със самодейците. Беше страхотна гледка да видиш как
трънските роми играят български хора
в български национални костюми, спомня си днес Милчо Георгиев. През целия си живот и в професионалната си дейност Данчо Николов издирва и възстановява забравени обичаи като "Премуз", "Лазарки от Люлин", "Топене на китка", "Омъжване на невеста за беневреците на младоженека, който е на гурбет", "Старинна сватба", "Еньовден", "Тодоровден", "Жътва в Перник град" и др.
В последните си години Данчо Николов започва да нахвърля ръкописно спомените от житейския и творческия път. Особено трогват някои от последните му бележки, които разкриват черти от натюрела на неговата изключително артистична личност: "Сега съм на 77 години. В последно време често боледувам. Това са сигнали за края. През тази 1987 година, месец юни, бяха чествани 50 години от създадената през 1937 г. на група-ансамбъл за народни песни и танци "Средец" в салона на Народната опера. Накрая бяха поднесени поздрави и повече от 100 броя кошници с цветя от всички краища на България. Когато всички цветя бяха поднесени и подредени като цветна стена на сцената, ме изведоха на авансцената и беше ми поднесен огромен букет от червени карамфили. Тогава бях бурно аплодиран от публиката с възгласи "Данчо, Данчо", "Николов, Николов". Това беше моята лебедова песен! Сега мога да чакам своя край"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
