Кантабрия. Много често големите открития са резултат от щастливи случайности. Точно такъв е примерът за намирането на великото праисторическо изкуство в испанската пещера Алтамира. Той се свързва с имената на богатия земевладелец Марселино де Саутуола и неговата дъщеря Мария.
Дон Марселино е роден през 1831 г. в намиращия се в северната част на Пиренейския полуостров град Сантандер, област Кантабрия. Наоколо се простират обширните имения на древния род. Младият аристократ не получава специално образование, но е любознателен и се интересува от естествените науки като ботаника и геология. През 1866 г. публикува бележките си върху аклиматизацията на евкалипта в Кантабрия. Както сполучливо го характеризира по-късно неговият внук Емилио, Саутуола е типичен "просветен идалго".
Повратна точка в живота му става 1878 г., когато посещава Световното изложение в Париж. Там са показани останките от току-що откритата в пещерите на Франция култура на праисторическите хора - кроманьонците. Връщайки се в своите имения, дон Марселино се сеща за едно откритие отпреди няколко години, направено от ловеца Модесто Перес в землището на селцето Сантиляна-дел-Мар. Тогава той попада на затрупания вход на пещера, която наричат Алтамира.
Идалгото разчиства отвора и започва разкопки. Веднага попада на различни каменни и костени оръдия на труда - върхове на стрели и харпуни, игли, раковини, кости на животни и много пепел, разпръсната навсякъде. Той обаче и не подозира това, което ще се случи в един летен ден на 1879 г. Дон Марселино решава да вземе със себе си 9-годишната си дъщеря Мария и да огледа неизследваната до момента задна част на пещерата. Двамата се движат навътре, когато изведнъж момиченцето започва да сочи към тавана и да крещи "Татко, татко, виж какви волове се нарисувани там!". Мъжът вдига поглед и на мъждукащата светлина на свещта вижда десетки изображения на животни, рисувани с цветни бои.
Така е открито великото изкуство на палеолита. Саутуола правилно прави паралел с подобни рисунки, гравирани върху находки от тази епоха. Другият му ход е да се обади на познатия си археолог от Мадридския университет Хуан Виланова-и-Пиера. Двамата продължават изследванията и през 1880 г. публикуват резултатите. Откритието предизвиква сензация и обществено признание. Хората от цяла Испания научават за него и мнозина се насочват към пещерата Алтамира, за да видят чудните фрески. Тя е посетена дори от испанския крал Алфонсо ХII, който дори оставя край входа изпълнения си с пушека на свещ автограф.
Всичко изглежда блестящо, когато върху главата на идалгото внезапно се стоварва гневът на научната мисъл. Прочутите френски професори начело с Габриел дьо Мортилие и Емил Карталяк изобщо не приемат откритието на дон Марселино. Нещо повече, той е обвинен за лъжец и фалшификатор. Завистливи земляци свидетелстват, че рисунките са изпълнени от съвременен художник по нареждане на Саутуола. Кулминацията на атаките идва на Праисторическия конгрес в Лисабон през 1880 г., когато испанецът е гръмко осмян и иронизиран. Внукът Емилио пише, че "...учените мъже начело с французина Мортилие са нахвърлиха върху моя дядо като диви зверове и го обявиха за шарлатанин".
Това нанася тежка душевна травма на гордия аристократ. Дон Марселино умира на 2 юни 1888 г., без да успее да изчисти името си. Малко преди края си той произнася: "Мъката, която е в мен, може да премине само със смъртта!" Още в 1895 г. на територията на Франция са открити подобни рисунки в пещерите Фон дьо Гом и Комбарел. Проведени през 1902 г. разкопки в Алтамира научно доказват, че изображенията са правени преди 19 000-11 000 години. Това кара някогашните противници на Саутуола да посипят главите си с пепел. Емил Карталяк пише статията си Mea Culpa (Моята грешка), в която се извинява за стореното.
И днес Алтамира изумява посетителите. Дълга е 270 м и е истински лабиринт от серия коридори и зали. Главната зала има дължина 18 м и е висока до 6 м. Навсякъде се виждат изображения на бизони, коне, козли, отпечатъци на човешки длани. Те са изпълнени с въглен, охра, хематит и други естествени бои. Праисторическите художници умело използват естествените очертания на стените за създаване на триизмерен ефект и това е свързано с техния религиозен мироглед. Най-ранните рисунки са динамичните и изразителни червени коне, а после се появява серията от полихромни бикове. Друга ръка пък изпълнява величествения елен и изящната глава на бизон. Направените със съвременни методи датировки дават широк диапазон на възрастта на изображенията от 16 480 до 13 130 години.
Известният изкуствовед Херберт Кун оприличава историята на откриването на Алтамира на истински роман. След Саутуола разкопки тук се провеждат през 1902-1904 г., 1924-1925 г. и 1981 г. Откриват се множество неизвестни образи. Това е съпроводено с увеличение на потока от туристи, които в края на 60-те години на ХХ в. надхвърлят 1500 души на ден. Този наплив довежда до поява на плесени и през 1977 г. пещерата е затворена за реставрация. От тогава насам Алтамира няколко пъти е затваряна и отваряна, но проблемите не са решени.
И тук пак се намесва фамилията Саутуола. Малката Мария е пораснала и се е омъжила за представител на извънредно богатото семейство Ботин. Именно тя поема разходите по създаването на Алтамира-2, точно копие на пещерата. На 17 юли 2001 г. то е открито, като първи посетители са крал Хуан Карлос I и кралица София. Така потомците на дон Марселино окончателно изчистват името му и възвеличават неговото дело. Той и Мария са признати за безспорни откриватели на изкуството от каменния век. През 1985 г. пещерата влиза в списъка на Световното наследство към ЮНЕСКО. В 2004 г. с голяма тържественост са чествани 125 години от откриването на Алтамира - "кралицата на пещерите с фрески".
Българската Алтамира
На 18 километра от Белоградчик е пещерата Магура, която може да се нарече Българската Алтамира. В нея са намерени кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. Там се откриват и рисунки от няколко исторически епохи, изобразяващи ловни и ритуални сцени. Най-ранните са от късния палеолит, други са от неолита; а най-новите са от бронзовата епоха (3000-1200 г. пр. Хр.)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
