Човек е това, с което се храни, учи Петър Дънов. Храната може да ни излекува или да ни разболее, казват мъдреците от Изтока.
Тайната на здравото тяло и силния дух е вечна мистерия, но ключът вероятно се крие не в новите технологии, а в забравените практики и биоритъм на прадедите ни. Човек се храни най-пълноценно, когато използва продукти от мястото, на което е роден, убедени са диетолозите. Сега магазините са пълни с всякакви деликатеси от цял свят. Родните луканки, суджуци, сирена и баници обаче по нищо не им отстъпват. За съжаление, много от уникалните български рецепти са запазени само в определени краища на страната ни. С други пък успяхме да пробием в Европа, като ги превърнахме в наша запазена марка. Трети ни ги откраднаха комшиите.
За празниците всеки ще иска да сложи най-хубавото на трапезата. Нека изберем българското, да подкрепим родните производители. Да си направим БГ Коледа.
Банско и Разлог спорят от години къде е направен за първи път един от най-вкусните месни деликатеси. "Щом това вкусно нещо се нарича бански старец - всичко е ясно. Няма нужда от повече думи и спорове. Ние го майсторим най-добре, но го хапваме най-често с хубаво вино и с приятели. Нужни са и здрави зъби", твърди банскалията Любен Пумпалов, който е собственик на една от най-хубавите механи в курортния град.
"Най-важното за приготвянето на бански старец е да има достатъчно месо", смее се той. Филетата се нарязват на много тънки филийки, а сланината - на ситни парченца с големината на царевично зърно. Смесват се и към тях се добавят сол и едро смлени черен пипер и кимион. Сместа се разбърква и с нея се пълни стомаха на прасето. Зашива се и се натърква добре със ситна сол, като повече се натрива по шева. Банският старец се поставя между две дъски и се притиска с камък. Така стои поне месец, като периодично се обръща. След това се измива със студена вода, поръсва се с дървена пепел и се окачва на проветриво място. Поднася се нарязан на тънки филийки. И задължително с кана вино.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com