Забавни и трогателни истории от общото им минало със страхотния Боян Иванов разказаха някои от най-известните артисти на България. На 4 септември българският Пол Анка трябваше да навърши 70, но си отиде миналото лято от инсулт. Навръх рождения му ден колеги и авери се събраха в Студио 5, за да чуят култови хитове на певеца и да се смеят през сълзи на неговите каламбури и закачки. Те звучаха от филм на БНТ с участието на самия Бъни.
"Бях чудесно, сладко и вечно гладно дете. Пораснах умен и талантлив, а щуротии - колкото искаш... Намалиха ми поведението, което ми попречи за музикалното училище. Свирех на цигулка, но ме приеха с кларинет. Пионерският оркестър беше любимото ми място - свирехме Бах, Шостакович... Музиката винаги е била в душата ми. Но ме взеха в казармата като стой, та гледай.
Де що изкоп има в Хасково, аз съм направил
Мъжът обаче трябва да мине през това.
Баща ми беше цигулар, а аз се издигнах до певец. Започнах в ресторанта на ЦУМ - току-що открит, последно "ах", най-модерното заведение в София. Излязох за първи път пред публиката с плетен италиански пуловер, взет назаем. После застъпих в бар "Астория" - прекрасно място, с традиции и атмосфера. Баща ми веднъж дойде с тъмни очила, изслуша изпълнението ми и каза: "Ех, синко, синко, за какъв музикант те готвех, какъв стана!". Тогава му обясних, на него, концертмайстора на Софийската филхармония, че за една вечер взимам по-голям хонорар от месечната му заплата".
Развигор Попов върна лентата към невероятно смешните щуротии на Боян по време на турнетата в бившия Съветски съюз. "Веднъж Мими Иванова тъкмо беше излязла да пее, когато забелязах, че прави титанични усилия да не се разсмее. Проследих погледа й - беше насочен към оркестрината. А там стоеше Боян - с огромно кожено палто, под него абсолютно гол, а от яката излизаше бюст на Сталин. От време на време Бъни разтваряше дрехата си точно под носа на Мими. После тя ми призна, че сме били на косъм от абсолютния провал. Трябвало да мисли за тъжни и печални работи, за погребения и умрели близки, за да не прихне с всички сили. Каква беше тази мистификация? След като минеше изпълнението на Боян, той тръгваше на разходка зад сцената. Там обикновено стояха малки бюстове на Ленин, Сталин, Маркс и Енгелс. Взимаше ги и дефилираше с тях, докато шоуто вървеше. Ние с момчетата от "Старт" бяхме в дъното на сцената и виждахме как сменя главите на комунистическите диктатори."
Стефан Димитров поддържаше митологията за кулинарните мераци на Бъни с кратки, но впечатляващи епизоди. "След като се завърна от отслабване при д-р Емилова, веднага дойде у нас.
Изяде половин тава с крем карамел
Развиках му се: "Абе, идиотино, защо го правиш - нали се изчисти, нали вече нямаш захар?!". "Можеш ли да си представиш, че ще живея така - с едно листо, с една круша. Никога!". Невероятен. Чувството му за хумор беше остро-хапливо. Философията му за живота - крайна. Не харесваше българската музика. Не харесваше и "Зеленоокото момиче" - първата си песен.
Душата му беше нежна, плачеше на филми
Сигурен съм, че сега е тук, с нас. Черупката си отива, а духът остава". После припомни как в хотел "Приморец" се събрали на агне, а Бъни сладко-сладко изтопил целия сос с четири филии хляб. Богдана пък сподели как се чували по телефона всяка сутрин в продължение на десетилетия. "Когато не ми се обадеше напоследък, започвах да звъня по мобилния. По някое време той вдигаше и крещеше: "Защо ме издирваш, все още съм жив". Беше необикновен и различен. Много мразеше старите хора". Катето Евро, с която са съседи, се оплака, че научил сина й Сашо Кадиев да говори мръсотии. "Тъкмо го поотучим и Бочката, който редовно пляскаше карти с мъжа ми Жорж, казваше: "Мойто момче, абе, кои бяха мръсните думи, които вашите ти забраниха да употребяваш?". И край - всичко започваше отново. После пък разказваше на вече порасналия Сашо, че съм го зарязвала с часове, а той го гледал по цял ден. И все ме разнасяше, че не знам кога се слага копър на манджата. До самия край ми се караше, че не мога да готвя".
Стефан Данаилов сподели как до последно е нахъсвал Боян да живее - въпреки болестите и депресиите. "Не се отпускай, копеле, стегни се. Винаги има надежда, винаги има смисъл", хвана микрофона Ламбо. "Беше много див, но с него можехме по цели дни и нощи да говорим, да ядем, да пием... Ако трябва да изброя петимата приятели в живота ми, той е един от тях. Бях завършил гимназия, когато нашите ме изпратиха сам на море. Тъкмо свърших парите, когато Бочката започна да пее в "Шестицата" на Златните пясъци. Тогава ресторантите нямаха име. "Копеле, ще те представя като мой първи братовчед. Ще се храниш тук с 50 процента намаление", не се поколеба Бочката. Другите 50 процента ги плащаше той - и така цяло лято. Съученик пък беше опънал палатка близо до плажа и спях при него". Ламбо, който също е кулинар от класа, зареди тематични смешки. Веднъж били в Мичурин, където няколко приятелски семейства наемали къща за ваканцията. Бочката ту плащал по цяла каруца с дини, ту варял боб в индустриални количества - винаги да има от всичко за всички и по много. Друг път, докато в компанията нагъвали мръвки, а той се правил, че е на диета, хапвал дискретно от тенджера - уж била пълна с варено жито. И когато Мария, жената на Ламбо, поискала да дегустира, се оказало, че вместо безвкусната смес под капака имало страхотен деликатес - с орехи, мед, стафиди, много захар.
"Боян имаше принципи и максими. Той смяташе, че хората след 60-ата си година се превръщат в ненужни персонажи. Затова живееше като стопроцентов бохем - не спазваше никакви правила, не му пукаше от диабета, който разви от стрес, нито от другите му болежки. Не желаеше да бъде зависим или подчинен. Може би ако беше преодолял инсулта, нямаше да бъде същият. А това е последното нещо, което той щеше да понесе. Не беше в стила му, не се вписваше в характера му. Навърши 68 и не виждаше нищо светло на хоризонта. Беше се примирил. Неговата душа излезе по-ранима. Много неща му се струпаха. Ужасно страдам за него. Осиротях без смеха му. Всяко лято от 13 години насам ми гостуваше в къщата в Резово. Такива смешки и герои измисляше, че не знам как ще продължа без него и без тях", сподели Данчето Христова.
На финала на вечерта всеки от гостите в Студио 5 получи диск с песни на Боян, издаден от приятелите му. Акцията, ръководена от Вальо Михов и осъществена с активното участие на Митко Йосифов, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Стефан Димитров и Стефан Данаилов, започна още през миналата есен. Сред парчетата е и "китката" с евъргрийните на "Бо Бо Бо" - Боян Иванов, Борислав Грънчаров и Борис Гуджунов. Тогава триото дори издаде албума "Момчета с късмет", а после направи концерт в зала 1 на НДК. Но въпреки всичко Боян казваше: "Не обичам да гледам стари хора на сцената и въобще в живота. Не обичам дори себе си". А беше певецът, който правеше по 150-200 концерта в година. Последната изява на Боян и на аверите му е през декември 2009-а - за 60-годишнината на Стефан Димитров. Тогава Боян като че ли вече чакаше присъдата на Бога, въпреки че се беше обявил за тотален атеист. Мрачно се шегуваше, че музиката и виниловите му плочи отдавна са на гробищата. Но с него винаги беше съпругата му Светла, една от най-изтънчените жени в София - филолог, с няколко езика и с няколко записа с митичния джаз оркестър "Бели, зелени, червени".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
