От най-ранния надпис до монумент на азбуката в Монголия
Проф. дин Николай Овчаров
През 864 г. княз Борис I взема решение, променило кардинално съдбата на България. В столицата Плиска е прието християнството и започват да се строят църкви. Още при езическите ханове България се превръща в една от трите империи на ранносредновековна Европа заедно с Византия и Франкската държава на Карл Велики. Границите й се простират от днешна Будапеща до река Днепър и от Карпатите до Егейско море. Но именно приобщаването към основната религия на Стария континент дава възможност за признаването на вековните успехи.
Военните победи са само една от страните на една империя. Заедно с тях е необходимо мощно развитие на културата, великолепни и вдъхващи респект строежи, монументално изобразително изкуство. И не на последно място - висока литература и книжовност. Но за тази цел е задължителна и собствена писменост, чрез която през Средновековието се показва идентичността.
Именно това прави покръстеният княз Борис-Михаил. Той дава убежище на учениците на светите братя Кирил и Методий, прокудени от франкските духовници от Велика Морава. Там те са изобретили първата азбука на славяните и са я нарекли глаголица от думата "говоря". Като всяко първо творение, този алфавит не е съвършен и не отразява по най-добър начин написаното. Ето защо верните на вече починалите братя техни ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава се заемат да изобретят още по-успешна азбука. Това те правят в българската столица Плиска, а й дават името на своя пръв учител - кирилица. За това дело те са канонизирани заедно с наставниците си и се почитат като Свети Седмочисленици.
През 893 г. столицата е преместена в Преслав, а владетел на България е вече Симеон Велики. Това е началото на "златния век" на средновековната ни държава. Освен смазващите победи над Византийската империя царят е известен "книголюбец" и меценат на цяла плеяда книжовници като Йоан Екзарх, Константин Преславски и др. Далеч на югозапад, в Охрид, пък работят живите по-млади ученици на братята Кирил и Методий, Климент и Наум. И това е времето на разцвета на българската писменост, кирилицата. Пишат се книги, правят се преводи от латински и гръцки език, създават се първите поеми.
Християнството навлиза със своите традиции, сред които е и монашеството. В Преслав и околностите му се строят великолепни манастири, където основно работят книжовниците. Но освен във висшите школи новата писменост бързо прониква и сред обикновените хора. Така започват да се появяват неофициални надписи на кирилица, издълбани или дори издраскани на камък, керамика или някакъв друг материал. Те хвърлят важна светлина върху живота на народа.
В края на ХIХ в. създателят на българската археология, чехът Карел Шкорпил, обхожда старините в Източна България. Той пръв изследва скалните обители, изсечени в поречието на река Русенски Лом. След повече от век проучвания вече се знае, че тези десетки манастири са направени между Х-ХIV в., като средствата са осигурявани от българските царе и богати боляри. А най-южният от тях се намира при с. Крепча в най-северната част на област Търговище.
Манастирският комплекс е
изсечен на тридесетина метра височина в скалите на три тераси
Освен монашеските килии той включва голяма църква и гробничен параклис. По каменните стени са врязани множество старинни текстове, за съжаление жестоко пострадали от съвременни драсканици. Два кирилски текста обаче са запазени добре и стават голямата сензация в науката. След разчитането им от проф. Казимир Попконстантинов се оказва, че на единия от тях е отбелязана годината 921. С това той се превръща в най-ранния надпис на кирилица в света.
Това е великата епоха на цар Симеон. Само преди четири години той е разгромил византийците при Ахелой и се е провъзгласил за император на българи и ромеи. Българските армии дефилират пред Константинопол, границите на държавата се простират на хиляди километри, в столицата Преслав се вдигат дворци и църкви. А от надписите край Крепча става ясно, че по същото време монахът Антоний се е заселил в скалите и е основал манастир. Имал е и последователи, като Михаил, направил неговия надгробен надпис. Аскетите служели на Бога в хубавата църква, издълбана в каменния масив. Твърде вероятно да направят обителта са им помогнали местни боляри, живели в близките крепости, отбелязани от археолозите. А защо ктитор да не е бил самият цар, каквато често е била традицията през Средновековието?
Ние не знаем какво се е случило през следващите векове. Днес обаче древният манастир е изоставен и се руши. Добре е, че преди няколко години е реализиран проект по програма ФАР и той вече е достъпен, но това го отваря и към недоброжелатели. Ето защо инициативата на отец Серафим от Попово да го превърне отново в действаща обител заслужава адмирации. Той вече е ръкоположен за игумен от Русенския митрополит Наум, в чиято епархия е района.
По всички тези причини на 22 януари и аз се запътвам към святото място. Пред събралите се граждани отец Серафим прави водосвет. Много вълнуващо е да присъстваш на служение на място, където това е вършено и преди 1100 години. И дано областната управа в Търговище по-бързо придвижи документите за собственост, за да може църквата изцяло да влезе в правата си. Разбира се, като съгласува всичко с държавата, защото
обителта от 1969 г. е паметник на културата
На това място аз обявявам една инициатива, която с бизнесмена Младен Станев от Варна сме поели от години. През май 2015 г. в столицата на Монголия Улан Батор ще открием паметник на създадената в средновековна България кирилица. Мнозина от по-младите читатели може би ще попитат защо там, в сърцето на Азия и на 7000 километра от нашата страна. Защото Монголия е единствената неславянска страна, в която официалната писменост е кирилицата. А и там живеят хиляди хора, завършили преди години българските университети и пазещи най-топли чувства към родината ни.
Кой е най-ранният надпис?
Дълго време в науката за най-ранен известен днес текст на кирилица се приемаше открития в Преслав надпис, намерен от покойния ми баща Димитър Овчаров. Върху фрагментиран керамичен съд е изписано името Алцег и годината 931. Разчитането на текста от Крепча върна хронологията с още 10 години назад.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
