Спортният журналист стяга куфари за Евро 2016, но ще отскочи и до САЩ
101 държави и 31 футболни турнира са във визитката на пътешественика
Когато сте на футболно събитие в чужбина и ви питат откъде сте, на отговор "от България" най-нормалната реакция е "А, България! Стоичков!". Но когато попаднете сред чуждестранни спортни журналисти, дори и да сте на другия край на Земята, най-нормалната реакция според очевидци е: "Вие сте българи? О, а къде е Пайташев?".
Бате Румен, както е известен, със сигурност е българският журналист, жив свидетел на най-много футболни събития, въпреки конкуренцията на покойния Николай Колев-Мичмана. А през този месец му предстои пореден малък "шлем" - участие на Евро 2016, като междувременно ще отскочи и до САЩ, за да гледа Копа Америка.
Пали се по спорта в началото на 60-те години, когато баща му го води на стадион "Васил Левски", който се намира в "неговата махала". Така през есента на 1964 г., още на 8, става свидетел на великата победа на "Локомотив" София над "Малмьо" с 8:3. Красиви спомени, които по-късно професията превръща в ценен ранен опит. Логично следва и първото му Вечно дерби между "Левски" и ЦСКА, идва ред и на финала за КЕШ "Реал" - "Интер" на черно-белия екран, който е причина тези два отбора да му останат любими за цял живот. Клубни! На национално ниво над всичко е Бразилия, която за пръв път посещава през 1989 г., а за последно засега - на световното преди 2 години. Това му е любимата държава, типично по Остап Бендеровски, макар че именно на Копакабана течението на Атлантическия океан го завлича към дъното и за малко да го удави. Твърди, че в Рио винаги трябва да имаш дребни монети - заради крадците. Защото ако те хванат с много пари, ги губиш, а ако нямаш никакви, може да ги ядосаш и да те убият на място.
Футболът е причината първо да мечтае, а после да изпълни съкровеното си желание да бъде журналист - явление, широко разпространено в гилдията. Гордее се, че е съчетал мечта, хоби, любов и професия в едно. Резултатът е типичен за спортните журналисти - те "винаги са на работа" - и на стадиона, и в редакцията, и вкъщи пред телевизора по време на събитие.
Пайташев твърди, че е Бащата на Копа Америка за Източна Европа. Южна Америка е любимият му континент, защото с ниските си цени е изключително подходящ за туризъм. Турнирът също. За първи път го отразява няколко месеца преди падането на комунизма - през лятото на 1989 г. и твърди, че е бил първият източноевропеец, който пише за него. А присъствието му на световни и европейски първенства се разбира от само себе си - от 1988 г. досега не е пропускал нито един голям турнир и вече има по 7 и от двата. Общо е бил на 31 международни турнира, включително на Купата на Африка, олимпийски турнири и др.
Във време, в което журналистите очевидци в България се превръщат в лукс, Пайташев е човекът, който има най-много какво да разкаже от първо лице. Историите му от общо 6-те континента, които е посетил, са безброй и издават приключенския му дух. Част от авантюризма му е да тръгне за другия край на света с чанта консерви, само и само да посети поредното футболно първенство. Дори в чужбина колегите от световните медии с неговия стаж са малцина - британците Брайън Гленвил, Киър Реднидж и Питър Тейлър, италианците Лодовико Марадеи, Роберто Бекантини и Серджо ди Чезаре и малцина други. Мечтата му е да настигне великия Диего Лусеро, с когото лично се е познавал и който е присъствал на 15 световни първенства - от първото през 1930 г., до американското през 1994 г. Година по-късно умира на 93.
Книгите на Пайташев са вече 13 - все за футбол, а последната беше за историята на Шампионската лига и нейния предшественик - митичната Купа на европейските шампиони. "Звезди на футбола", в която са събрани интервютата му с известни личности, е разказ за журналистическите усилия и дарбата да се добереш до "жертвата" и да й източиш информацията. Съавтор на книга за историята на ЦСКА, в която незнайно защо не е подписан - вероятно защото е привърженик на "Левски". Най-интересната още не е написана - тя ще е за многобройните му преживявания по света.
Посетените от него държави досега са 101. В това число и някои от екзотичните острови в Карибско море, макар че пари за офшорки не е успял да спести. За последно е бил в Малта, а от европейските засега май му се опира само Сан Марино. 102-ата държава не я е планирал - ще бъде която се случи.
Обиколил е континент с автобус за $80
Любимите ми пътувания са, когато с едно посещавам наведнъж по няколко държави, признава пътешественикът. За пръв път излиза зад граница на 7 години - ходи в Сърбия, тогава Югославия. А първата му командировка е през 1983 г. в Русия с олимпийския отбор на България. "Харесвам топлите държави", обяснява Пайташев. "Най-подходящите места за живот за мен са в тропиците, където температурата винаги е между 25 и 30 градуса. Но като темперамент и навици съм като германците. И няма държава, която да съчетава двете неща, така че да е 100% подходяща за мен като начин на живот. Лошо няма! Има достатъчно държави, в които има спокоен живот. Австрия например. Или Австралия. Не бих живял в САЩ - там стресът е твърде голям. А един от най-красивите градове е доста близо до България - Прага! В Южна Америка големият проблем е престъпността. Там най-европейският град е Буенос Айрес. Но на мен най-много ми харесва столицата на Уругвай - Монтевидео. Най-евтини за туризъм са държавите в Централна Америка - обиколил съм 6 от тях с автобус за общо 80 долара."
Пътува 18 дни с влак през Сибир
Най-дългото му пътуване е до Япония и Южна Корея за световното през 2002 г. Пътува и в двете посоки с влак. Оттук до Москва и оттам с Транссибирската железница. Девет дни натам, още 9 насам, та 18! От тръгването до завръщането ми в България минаха общо 60 дни. "Свалих 10 килограма заради поредните ми лишения в името на футбола, разказва той. - Влизам във влака и заспивам, покосен от умора. Събуждам се някъде в тайгата и въпреки че беше 22 май - какво да видя? Сняг - снежна пелена! Така е в Сибир. От онзи момент реших да си водя дневници. В Русия зад Урал все още е социализъм. А в Монголия видях как живеят в юрти, над които имаше сателитни телевизионни чинии. А на руско-китайската граница ни изгониха от влака за 9 часа, за да сменят колелата - заради различните стандарти в Русия. За сметка на това пътниците бяха предимно западняци. Запознах се с англичани, с които си организирахме руско "five o'clock" с водка и бисквити."
Ограбват го в най-скъпия хотел
Спал съм в толкова много хотели по света, че съм видял и мизерия, и лукс, твърди бате Румен. За капак в най-скъпия го ограбват. "Най-евтино съм спал в Манагуа (столицата на Никарагуа, б.р.)", обяснява той. Там платих 6 долара за нощувка, но нямаше закуска и нямаше баня. Когато попитах за топла вода, рецепционистката ми отвърна: "Сеньор, та навън е толкова топло". В Ла Пас в Боливия вече съм спал срещу 8 долара плюс баня, телевизор и закуска - три банана плюс мате ди кока. В хотелите по света съм видял и лукс, и мизерия. И двете страни на монетата. В петзвездния "Унихотел" в Гуаякил (столицата на Еквадор, б.р.) ме ограбиха. Той беше най-скъпият, в който съм бил, но бяхме заедно с приятеля ми Хорхе Луис Пинто, а и ни направиха отстъпка в цената. Задигнаха ми чантата на рецепцията. Беше вътрешно организирано, мисля, защото беше пълно с камери, но нищо не можаха да разпознаят на тях. Всичко ми свиха - и самолетния билет, и фотоапарата и касетофона, и акредитацията, и 100 долара. Добре, че паспортът ми беше в стаята, че както нямахме тогава дипломатически отношения с Еквадор... Та шефът на хотела ми компенсира 100-те долара, плати ми за фотоапарата и касетофона, извадих нова акредитация. Накрая "Ер Франс" ми извади дубликат на билета, та се върнах".
В Африка е арестуван като героя от "Терминал"
На Купата на Африка през 2012 г. Пайташев се оказва в ролята на Том Ханкс във филма "Терминал". "Тогава бях задържан на летището - разказва журналистът. - Имах виза за Габон и Екваториална Гвинея, които бяха домакини, ама реших да отскоча за ден до Камерун. И на връщане се оказа, че нямам право да влизам втори път в Габон, след като вече съм излязъл оттам. Визата ми вече не беше валидна и в 22,00 вечерта се оказах арестуван на летището в Либревил. Хич и не ме пуснаха, останах там две нощи, а ме накараха да се обадя на мой приятел да ми донесе багажа от хотела. Аз платих глоба и такса за друг полет. Накрая, като дойде време за качване в самолета, двама полицаи ме съпроводиха под конвой, за да са сигурни, че няма да кръшна и се качих първи на борда. Това пътуване ще го запомня и с безпрецедентните мерки срещу малария, защото в Габон рискът е от най-високата 4-а степен. Освен ваксинацията пих хапчета още два месеца след това.
Перуанец го приютява на границата в Андите
Проблем с визата го "арестува" и на перуанско-боливийската. Отива да изкачи Мачу Пикчу, но на връщане се оказва, че вече няма право да влезе обратно в Боливия. Свалят го от автобуса и обратно в близкото градче за подпис и печат от консула. Ама се случва неделя и ситуацията става "маняна". "Накрая седнах пред консулството, извадих поредната консерва, за да хапна, и един перуанец, като ме видя, ме приюти. Казах му, че съм българин, той се сети за 0:2, 3:2 от световното през 1970 г. и стана един лаф... Следобеда консулът пристигна, даде разрешителното и бях откаран с кола обратно до границата."
В две държави е влизал без виза
"В две държави съм влизал без виза", признава си журналистът. "Единия път беше в Лесото, на световното в Южна Африка. Поискаха ми виза, естествено, но аз нямах и им показах журналистическата акредитация за турнира. Те, като видяха емблемата на ФИФА, се впечатлиха и моментално ме пуснаха. Нищо не ми се случи, освен че спах в планината край един огън, в компанията на местни жители. Преди това съм влизал нелегално и в Парагвай."
Пие чай от кока. Освежава го!
Румен Пайташев е поредният, който смята, че чаят от кока, толкова популярен в Латинска Америка, не само не е вреден, но е и полезен за здравето. "От височинните области в Южна Америка имам ценен спомен, признава си той. - След поредния изморителен ден в Парагвай заради надморската височина почувствах дискомфорт. Като ме видя, жената на рецепцията в хотела подходи директно: "Сеньор, искате ли едно мате ди кока (местният чай, при който се запарват листа от кока, б.р.). Да знаете - беше ободряващ!"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
