Пише до Брежнев за свободата в СССР и лично до папата
Разработките на Николай Дмитриев и до днес се ползват в ядрената енергетика
Едно от малко познатите у нас имена, което обаче стои в основата на изключителни достижения в математиката и физиката, е Николай Дмитриев. Внук на Ботев четник, аспирант на световноизвестния математик Андрей Колмогоров и негов съавтор в една нова математическа теория, той твори цял живот в "закрит град" на бившия СССР в условия на свръхсекретност. Затова и едва след смъртта му през 2000 г. България научава за неговите изключителни постижения. Това става благодарение и на проф. Николай М. Янев от Института по математика и информатика на БАН, който припомня достиженията му през 2014 г., когато се навършват 90 г. от рождението на Дмитриев.
Николай Дмитриев е наследник на възрожденски род от Сливен, дядо му Костадин учи във Военното училище в Одеса. При първия слух, че е обявена Сръбско-турска война, тръгва за Сърбия, но в Кишинев научава за сформирането на Ботевата чета и се включва към нея. Участва във всички сражения и го раняват, но оцелява и в крайна сметка успява да се върне в Русия с чужд паспорт. Там се раждат синът му Александър и внукът Николай, който още в ранното си детство се проявява като необикновено талантливо дете. На 4-годишна възраст се научава да чете и да смята, на 6 вече чете научнопопулярна литература.
Заради необикновеното му интелектуално развитие инспектор по образованието специално организира преместване на семейството в Свердловск, където Коля да има достъп до по-добро образование. Скоро след това го изпращат в Москва, където го изпитва специална комисия начело със съпругата на Ленин Надежда Крупская. Решението на комисията е цялото семейство да се пресели в столицата, а на Коля е отпусната стипендия от 500 рубли, която надхвърля почти два пъти заплатата на баща му. Още на 14 г. Николай Дмитриев печели всесъюзната олимпиада по математика за средношколци и става най-младият студент в цялата история на МГУ. През този период в "Правда"
пишат, че той е "явление, което се случва веднъж на 100 г."
След завършването става аспирант на академик Андрей Николаевич Колмогоров, едно от световноизвестните имена в математиката. Заедно с него Николай прави първата публикация по темата "Разклоняващи се случайни процеси", с което се полагат сериозните основи на една нова модерна математическа теория. Разклоняващите се процеси представляват естествени модели на размножение и делене на различни обекти (често наричани частици) във физиката, химията, биологията, икономиката и други.
Всъщност вниманието на учените през 40-те години е привлечено от възможностите за приложение на разклоняващите се процеси за моделиране на ядрените реакции. Скоро от тази област започват да се интересуват и САЩ, след което тази тематика бива засекретена и от двете страни на океана.
През 1946 г. Дмитриев бива привлечен да сътрудничи по уранов проект в Института за химическа физика към Академията на науките. През 1947 г. цялата група учени е прехвърлена от Москва в секретния град Саров, а Дмитриев се присъединява към нея на следващата година. Секретното градче е
заградено с няколко реда бодлива тел и кули с картечни гнезда
Официалното име на секретния град с научноизследователски център е "Арзамец - 16". Там изследователският талант на Николай Дмитриев се проявява с най-пълна сила. За успеха на първите опити в отсъствието на компютри изключително значение имат уникалните аналитични способности на математика с български корени. Едно от първите му достижения е развитата от него теория за т. нар. непълен атомен взрив. Това води и до първата правителствена награда, която Дмитриев получава.
Сред другите му по-важни постижения са намирането на логаритмичната особеност на плътността на неутроните. Всъщност той работи на границата на няколко области. По лично настояване на Сахаров пред Берия му е дадено право да работи едновременно по няколко секретни проекта. Той скоро доказва несъстоятелността на единия от тях, а по друг веднага решава един от възловите проблеми. По онова време той бива
характеризиран от колегите си като "човек с Божия искра"
който има уникална широта на научните интереси и сам усвоява нови за себе си отрасли на научното знание - ядрена физика, квантова механика, статистическа физика, термодинамика и много други, в които прави нови съществени открития. Интересно е, че математиците са го считали за математик, а физиците - за физик. И той е бил човекът, към когото всички са се обръщали за съвет при неразрешими за другите проблеми. Едва 30-годишен, той е естествено избран за ръководител на математическия отдел на този огромен институт, където сътрудничи с най-изтъкнатите учени в областта на математиката и физиката.
От историческо значение са неговите приноси за развитието на информационните и числови методи за решаване на сложните уравнения в екстремалните условия на ядрен взрив. Той е и сред хората, съставили специалния софтуер на първите електронноизчислителни машини (ЕИМ). Когато ръководителят на секретния обект акад. Харитон се консултира с Колмогоров какви нови ЕИМ да поръчат, математикът отговаря "За какво са ви ЕИМ - та вие си имате Коля Дмитриев". Сред всички негови съавтори от тогава фигурират световноизвестни днес математици и физици, включително Нобелови лауреати.
Според твърдения на негови колеги той изиграва тази съществена роля, която световноизвестният математик Джон фон Нойман изиграва за създаване на американската атомна и водородна бомба. А акад. Харитон нарича Дмитриев "една от суперзвездите на математиката и физиката".
В същото време е известен с твърдия си и безкомпромисен характер, готов винаги да отстоява истината. Негови колеги споделят, че във външния му вид няма нищо мастито, той прилича повече на надежден майстор-шлосер - невисок на ръст, скромно облечен, без нито една излишна вещ по него, винаги с типичен руски каскет на главата. Държи на семейството, като
негов кумир е дядо му - Ботевият четник
увлича се по шаха, владее няколко езика. Жени се на два пъти, като децата му също остават в "закрития" град. От друга страна, негови съратници посочват, че с Дмитриев невинаги се работи лесно. Мисълта му тече бързо, талантът му често потиска околните, но винаги е готов да даде безкористен съвет или да посочи ново решение, като отстоява твърдо правотата си.
Докато работи над създаването на бомбата, е воден от твърдото убеждение, че именно нейното създаване ще направи нова война невъзможна: "На корпуса на всяка водородна бомба трябва да се нарисува гълъб на мира". Всъщност, това е верую на повечето от създателите на това страшно оръжие, които са хора с висок морал и на практика се стремят към създаването на такова ядрено равновесие, което би направило невъзможна една нова война.
Някои от разработките на Н.Дмитриев намират приложение и днес в областта на ядрената енергетика.
Дмитриев е член и на комунистическата партия, но често
си позволява да противоречи на "правата линия"
Заради безспорния му и уникален талант обикновено се отървава за тези си прояви само с мъмрене. Веднъж градският комитет на партията си позволява да го изключи, но областният заменя това наказание със "строго мъмрене". Пише и до "Правда", и лично до Брежнев за недостатъчната свобода на личността в СССР. Писал е дори до папата по въпросите на мира и войната. Винаги обаче остава верен на себе си и твърди, че се бори за истината, както дядо му се е борил за свободата на България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
