Малко след 19:30 часа е. Жаркото слънце си взема довиждане със слънчогледовите ниви на китното село Гурково. Още малко по на запад небесният светилник дава най-оранжевата си реколта за деня при добруджанските бостани, пълни с крехки медни дини. Накрая уморено се отъркулва зад хоризонта и сякаш пада право в чашата на вълшебницата баба Мита. Вътре тя вече е чукнала едно оранжево като заника яйце и започва да бае на своя земляк Пепо. Съдържанието на черупката символизира първообраза на живота в неговия най-чист и здрав вид. Възрастната жена върти алхимичната смес и нарежда тайнствени слова. Заклинанията правят мост между двете нива - чистото (на яйцето) и грешното (на човека). Енергиите им се смесват и започва бурна и необяснима реакция - студен синтез или по-точно студено варене...
В село Гурково заболее ли животно или човек всички първо тичат при баба Мита Влаева. 83-годишната жена обитава скромна къщичка на улица "Шипка". Между две баения едва сколасва да нахрани стоката в двора си, но никого не връща. Бабата пази древни шамански практики и магически ритуали, с които успява да помогне там, където медицината е безсилна.
Открехва портата и с типичното добруджанско гостоприемство ме кани да поседна. Поднася ми дъхава баница. След като научава за какво съм дошъл, с усмивка решава да разкрие тайните и чудесата, предавани векове наред в тази част на българската земя.
Селската шаманка сподели, че всичко знае от майка си, която се споминала на 94 години. Тя била ненадмината в добротворенето. Можела дори сушата да прогони с няколко ритуала. Всъщност докато идвах насам, проводен от амбициозния кмет на образцовото село Тодор Георгиев, погледът ми хванаха цветята до пътя, а зад горичката - веселите слънчогледи. Местен жител обаче разказа, че заради сушата май месец ги били отписали. Тогава ненадейно сякаш някой повикал дъжда и всичко се оправило като с магическа пръчка. Природа или нечия намеса, остава загадка. Днес една малка част от това магическо ноу-хау не се е изгубило във времето и тлее в ума и ръцете на Мита Влаева.
Студено варене
В двора й подир малко идва нейният земляк Пепо.
Човекът е имал големи премеждия и към момента доста успешно се възстановява от инсулт. Карам баба Мита да ми демонстрира ритуала баене на яйце. "Добре, но ще баеме на Пепо, защото ти не си за мене, за доктор си", заключава тя, след като премери нещо на платненото си коланче. Потвърждавам, защото бях с лек грип.
Наливаме от дворната чешма студена вода, а тя чуква вътре едно прясно снесено яйце. Започва да нарежда тихичко "Птичка в уста си носи змия, на змията от устата капят зелени злини...". Останалата част от заклинанието не се чува, но след 2 минути жълтъкът се отделя и набъбва, а белтъкът тръгва да се пресича като във вряла супа. "А-а-а, Пепо урочасали са те, я глей - яйцето ти се подсири", показва старицата металното канче. "Този оди из село и хората му се чудят как тъй бързо се оправи, защото беше на легло доскоро", клати глава възрастната жена, а после ръси с водата мустакатия гурковец.
Той пък не може да я нахвали колко много му е помагала. В землището на гости дошли бесарабски българи. Пепо ги разхождал из селото, когато завалял голям дъжд. След като бурята отминала, той влязъл в колата си, но щом дал контакт, тя пламнала. По-късно от стреса получил инсулт с пареза на едната страна. Много бързо обаче се оправил не и без помощта на баба Мита. За успокоение на нервите тя му дала да пие реза - кръвен съсирек от нетелена крава, който се суши, а после се нарича за здраве с вино и мед.
Лоши часове
Баячката се сети как оня ден едно момченце дошло. Оплаквало се, че кончето му нещо не било добре, залитало. "Ами че как- то е урочасано, рекох аз. Гасих му въгленчета във вода. После от нея дадох и казах на собственика: Напръскваш го с водичката и щом се разтърси, значи ще се оправи", кръсти се добруджанската магесница. В тази връзка заявява, че трябва да се внимава какво изричаме, защото дори хубаво да е, то от него можели да тръгнат големи беди. Това се случвало обикновено в уречени лоши часове, когато действали много висши сили.
"Рече някой "Ей, че хубаво туй момче. Но думите вземат, че съвпаднат с тоз лошия час и почва глава, стомах да боли, температура, повръщане или друго. За такива хора казваме - предрекли отгоре им", разкрива механизма на урочасването вещата жена. В подкрепа на думите си привежда поредния показателен случай, този път от практиката на нейната учителка в занаята - покойната й майка Тана Добрева.
"Наше момче отишло на торището да хвърли боклука. Един друг имало и като го видял, възкликнал: "Ей, как я укроти баща ти тази кобила бре, а каква луда беше?!". В тоз момент на животното краката му се подсекли и паднало. Идва момчето вика, помагайте, кобилата умира. Тогава майка ми му заръча да донесе юлара и започна на него да бае. Даде и вода и каза - "ще идеш да й умиеш устата и очите на кобилата". Така животното се спаси", спомня си баба Мита.
Силата на брашното
По думите й как да се противодейства на лошите сили и часове идвало някъде назад от прапрабабите. Те също знаели, че има начини словото да се завърже на небето и там да отключи мощни магически сили, които да помогнат или да спънат човека. Срещу негативните тенденции баба Мита разказа, че ползва още един ритуал - баене на брашно. "Майка ми го хвърляше на камина, но аз гоня страх и уроки с вестника. Там меткам брашното. Прави се три пъти, като преди това се казват следните думи: Страх, страх стръвница, ко си заблъскал, ударила си го у главата, у костите, у кръвта...", разкрива част от тайното наричане старицата. Уточнява, че ако ми каже всичкото, ще изгуби своите сили да помага на хората, които непрекъснато отблизо и далече хлопат на вратата й.
"Бае се на брашното и след това се взема от него една лъжичка, слага се в малко вода и се дава на детето, например. То веднага спира да плаче, да сънува, да се тръшка", твърди баячката. Точно така тя помагала неведнъж и на кмета на китното селце Тодор Георгиев. Той често идвал, докато децата му били малки, особено за едното, което било по-податливо на урочасване.
Смерване
Симптомите за човек, омагьосан заради прекалена почуда, хвалба или погледнат с лоши очи, са -сънуване на кошмари или безсъние, главоболие, гадене. В някои случаи обаче не се знаело откъде идва проблемът. Тогава Мита Влаева прилага древния ритуал смерване. Тя взима памучна дреха на страдащия, потник или риза по възможност да не се разтяга. После пита висшите сили "Болният за баба ли е или за доктор?". Отговорът някак си получава от дължината на плата при дипленето му. "Когато нямам дреха, ползвам моето коланче. Първо му говоря едни думи, а после го налагам три пъти върху лакътя си. Ако дойде по-късо, значи е за баене. По-дълго ли е - човекът е за лекар", тълкува посветената старица.
Смерването обаче предричало и скорошна смърт. "Майката на кумицата ни беше много болна и дойде да й смерим. Коланчето показа, че жената си отива - да се приготвят за погребение. Така и стана, на сутринта болната се спомина", спомни си баячката.
С прастария гадателски метод тя често намира и изчезнали животни. На местна жена й се затрили телетата. Баба Мита питала вълшебното си коланче в коя посока са тръгнали. "Питах го за трите посоки, дето си мислехме, бре не показва да са там. Накрая ми излезе, че са тръгнали към Царичино. Точно там ги откриха, влезли си в един двор и си пасат", усмихва се чародейката. "Леле бабо, ще те черпим, обиколихме и тука, и у Тригорци, но където ни каза, там бяха", благодарни били и стопаните.
Антистрес
По повод стреса заявява, че удря в стомаха. Заради него при нея идват отвсякъде и от Каварна. Но невинаги било удобно да приема вкъщи. Така на един страдалец се наложило да прави ритуалите направо в колата му. "Дръпнахме седалките, каквото зная, направих. Като се прибрал, се наял, пил една ракия и му минало", смее се баба Мита.
Селската вълшебница разказа още един случай. Преди две седмици млад работник от земеделската кооперация претърпял инцидент. В Добрич на заден ход ударил клошар, който често лягал под колите на шофьорите. "Момчето помислило, че убило човека. В този момент от кръста надолу се парализирало. Доведоха го при мене, хвърлях му брашно, вода му наричах, въглени му гасих. Оправи се", радва се искрено пенсионерката.
Съжалява, че е помогнала на толкова хора, но не е могла да спаси сина си. Той работил пожарникар. През 1986 година се взривява химическият комбинат край Девня и той бил сред първите мобилизирани спасители. Гледката била потресаваща - мъртвите ги стъргали като гербови марки от стените. От стреса и обгазяването синът й си заминал без време. "Аз все му казвах ела да ти бая, но той не вярваше в това. Все ми повтаряше, че така или иначе до две години ще си замине. Така и стана, не само той, а и всички негови колеги се споминаха", връща лентата назад възрастната жена. Споделя, че след нея няма на кого да предаде древните знания. "Тука като дойдат някои, викат на дъщеря ми "ей, да вземеш да се научиш, че бабите измряха, кой ще ни бае. Тя пък не ще. Много е учена, но точно тая работа не й идва отвътре", не спира да се шегува селската вълшебница.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
