Благоевград. "Срам ме е много. Осъдиха ме за няколко стръка канабис. А истинските престъпници са на свобода, карат си хубавите коли и си гледат живота. Това ми е голямата мъка на мен. И на съдията казах, че е по-добре да ме убият, но в затвор няма да стъпя. Искам да умра, нито ям, нито спя. Но умирачка насила не идва". Това реди през сълзи 79-годишната баба Божия Бикова от петричкото село Самуилово. Приседнала е на стълбата пред портата на къщата си на улица "Димчо Дебелянов" 3. Отдъхва си на връщане от магазина. В торбата е пъхнала един хляб. Но и той вече не й е сладък.
"Това ръце на престъпник ли са?! Цял живот съм работила земеделие, гледала съм по 8 декара тютюн. Никога не съм откраднала 1 стотинка, никого не съм излагала. А докъде стигнах - да ме вкарат в затвора", плаче баба Божия. Наскоро петричкият районен съд постанови ефективна присъда от 11 месеца за пенсионерката заради държане и отглеждане на наркотични вещества. При това обаче се активира и предишна условна присъда от година и половина. Така подсъдимата трябва да лежи 2 години и пет месеца, ако окръжният съд в Благоевград потвърди това решение. "Утре съм на дело. Нищо не ме крепи вече, нямам кураж. Отчаяна съм", твърди възрастната жена.
На три пъти полицията спипва марихуана
в имотите на баба Божия и 31-годишния й син Георги. Тя брани като орлица наследника си. "Той няма нищо общо с това, невинен е. Те много искаха него да хванат, но не стана". Признава, че първия път вината била нейна. "През 2008 година много закъсахме с парите. И затова засадихме..., аз засадих пустите им корени канабис. По това време вземахме дори хляба на вересия. И отнякъде се появи дяволът, та ме бутна да направя това нещо, за да си върна борчовете", разказва тя. След доста време органите на реда намират увити в парцали семена от индийски коноп в дома и. Прави самопризнания и сключва споразумение с прокуратурата, разминава се с условна присъда с 3 години изпитателен срок. На следващата година обаче откриват корени от наркотичното растение в нивата й. Божия се кълне, че не ги е садила тя, нито пък синът и. "Или някой беше подхвърлил семената, или беше саморасляк, уверява пенсионерката. За втори път смело поема вината, за да не падне съмнение върху сина й. Получава три месеца ефективна присъда, която не влиза в сила, докато прокуратурата за трети път не я обвинява в държане и отглеждане на канабис. "Беше май месец 2010 година. Аз се върнах от болница и видях, че между фасула и царевицата в имота ни има поникнала от онази трева. Не знам чие дело беше, даже намерих кутия с цигари и кибрит насред нивата. Колкото можах, изскубах с двете си ръце. Останаха десетина корена. Но обрах фасула и ги изкорених и тях. Намериха ги изкоренени до нашата нива и прокурорът веднага пита "На кого да ги запишем?", спомня си старицата. И тя отново влиза в ролята на Матросов, за да не посегнат на сина й. Сега, където види канабис, го гази с нозете си. Ама е късно. Над нея виси със страшна сила отиване за дълго зад решетките. "Ще ме защитава адвокатка.
Изтеглих заем от 2000 лева
за да поема разходите. Спират ми парите от пенсията, вместо цялата от 160 лева, вземам само 100 лева. За какво да са по-напред тези пари? Само за лекове за болното ми сърце давам по 30-40 лева на месец. Ами ток, вода, хляб... Синът ми работи денем и нощем, за да вържем двата края, труди се във фирма за добив на дърва", разказва баба Божия. Твърди, че хората в региона са принудени да отглеждат канабис заради немотията. Някога изкарвали добри пари от тютюн, но го затрили и през последните години го заместили с индийски коноп. "Не го поглеждам, а го има навсякъде. Покрай пътя растат саморасляци. Хората, дето се занимават с това, не са виновни. Неволята ги кара да са апаши. Знам кога шетат и кога го прибират този канабис. Всеки гледа да оцелява някак. Но не ние сме разбойниците, а онези, които печелят от това огромни пари", пали се възрастната жена. Някога шофьор прегазил и убил неин племенник, дали му присъда от година и половина. А нея искат да вкарат за две години и половина. Комшийката й баба Деспа също я защитава. "Цял живот се е мъчила, сега и това й дойде до главата. Не ловят истинските престъпници, а старите и беззащитни хора. Ниските пенсии и доходи карат населението да се занимава с канабис", казва съседката. А баба Божия е притихнала. Не проговаря нищо дълго време. Накрая шепне, сякаш говори на себе си. "Ке умрам по пътя за Сливен. Срамът ще ме умори. И думите ми свършиха, и надеждата бега...".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
