2 април е Денят на уникалния свят и различното мислене
Дневен център за деца отваря врати в София
За осма година днес отбелязваме Световния ден за повишаване информираността на хората по въпросите на аутизма. Всъщност 2 април е денят на уникалния свят на съществуване, различното мислене, интереси и способности на хората с аутизъм и е посветен на тях от ООН за първи път през 2007 г. Един на всеки 150 души в света има проблеми от аутистичния спектър, а в днешния ден в знак на солидарност на ревера се закача панделка. Пъзелът, като основен мотив в тази панделка, отразява загадъчността и сложността на аутизма, а различните цветове и форми изобразяват многообразието и уникалността на хората, живеещи с разстройството. Яркостта на лентата е символ на надежда, че различните проучвания в областта и информирането на хората като теб за това какво е аутизмът, ще доведат до позитивна промяна.
"Ние не можем да творим велики дела - само малки, но с много любов". Това е мотото на асоциация "Аутизъм", която съвсем скоро ще отвори втория си център за работа с деца с проблеми от аутистичния спектър. Това ще бъде специализирано заведение, където психолози, логопеди, специални педагози, трудотерапевти и социални работници ще се занимават с децата цял ден. Центърът трябваше да отвори врати на днешния ден, но по административни причини това ще се случи в скоро време. "Изцяло е готов. Намира се в "Лозенец", на удобно и комуникативно място", казват от асоциацията, като възлагат много надежда. И има защо, тъй като работата в първия Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми от аутистичния спектър
бере своите плодове
"Когато го отворихме преди 8 г., от 40 деца не повече от 5 посещаваха градина и училище. В момента има 5-6 деца, които не ходят на градина или училище, което е доста показателно", разказват от центъра. Днес той се посещава от 60 души, 40 от които са деца и 20 младежи. Успехът се дължи на това, че за аутизма се говори и се чува повече, което пък в последните години води до диагностика в по-ранна възраст.
Създадена през 2003 г. асоциация "Аутизъм" започва с обучения за родители и специалисти. "Медиите започнаха да отразяват това и да говорят повече за и като че ли това стана повод родителите, когато забележат някакъв проблем във възрастта 2-3 г. и нещата не се случват по начина, по който се очаква в развитието на едно дете -
търсят помощ по-рано
Ранното диагностициране веднага те задължава да търсиш подкрепа, специализирана намеса и навреме", добавят от асоциацията. От друга страна, ранното диагностициране и съответно ранните занимания създават предпоставка детето да бъде по-малко социално бреме след време. Колкото по-рано започнат специализираните занимания, колкото по-рано те насочат към специалисти, които да развиват изоставащите страни на детето - социални и комуникативни умения за сметка на другите, толкова по-рано детето започва да се развива по-добре.
С доста "разцъфтели" деца може да се похвали центърът днес. "Когато открихме центъра, едно от момчетата беше на 12 и казваше само няколко думи. В момента говори, пише, учи и завършва 7 клас с учители от болничното училище. Той разцъфтя и това в никакъв случай не е същото дете, което не контактуваше с непознати и не искаше да влиза на непознати места и не искаше непознат да му влезе в къщата", разказват в центъра.
Аутистът забелязва всичко наоколо, но решава дали да покаже, че го е забелязал. Ако онова, което е забелязал, го застрашава или не го разбира, той може в продължение на дни
да се държи като сляп
Редно ли е обществото да не забелязва тези деца и всяко семейство с дете аутист се спасява поединично? И нека пак напомним, че степента на развитие на една държава и едно общество се измерва по отношението му към хората в неравностойно положение.
Могат да работят, а от ТЕЛК не им дават
Мирена де Верт, председател на Асоциация "Аутизъм"
- Г-жо Де Верт, как биха могли да се реализират хората с проблеми от аутистичния спектър?
- Те биха могли да извършват елементарни дейности, свързани с обичайно повтарящи се действия, които им осигуряват комфорт. Това може да бъде пакетиране или пък подреждане на стоки в супермаркетите. За съжаление обаче ТЕЛК-овете на голяма част от младежите от аутистичния спектър приключват с много малки букви, в които фигурира следното "Индивидът е без право на работа". А всъщност те могат да отпечатват, да полират. Имат хора с фиксации върху градския транспорт и се интересуват от транспортната мрежа. Могат да разнасят писма например. Добри куриери са. Той няма да сбърка адреса и ще бъде щастлив, когато остави писмото на място.
- Ще се чувстват ли полезни от подобна работа?
- Те могат да се чувстват полезни, когато усетят, че се справят с нещо. Не са много различни от нас. Те имат проблем, който сме свикнали да наричаме аутистичен спектър, но са като нас. Когато някой те похвали, че си се справил добре, на другия ден отиваш на работа с желанието да се справиш още по-добре, като трупаш самочувствие и самостоятелност.
- Имахте една кампания "Сам, но не самотен". Самотни ли са децата аутисти?
- Не са самотни, защото ние сме до тях. Въпросът, който си задава всеки един родител, е "След мен какво?" Надяваме се и не чакаме на държавата да направи необходимото за нашите деца. Докато сме тук и сега и сме здрави, искаме да направим нещата така, че те да имат място и след нас. Да направим защитени жилища и да създадем условия те да бъдат подкрепени и след нас, без това да бъде изцяло на плещите на техните братя и сестри, ако ги има.
На Запад им помагат ментори
Ани Андонова, директор на Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми от аутистичния спектър
- Г-жо Андонова, защо работодателите наемат трудно хора с проблеми от аутистичния спектър?
- Първо, в законовата уредба няма облекчения за работодателите. Второ, ако случайно ги наемат, те влизат в т.нар. защити и много трудно биха могли да ги съкратят. Трето, самите компании не са подготвени - страхуват се да не навредят на тези младежи.
- Каква е вашата борба?
- Ние се борим за модел на подкрепена заетост, при която всеки аутист да има ментор, който да го подкрепя на работното място. В България все още има работилници, кооперации, където има и специални изисквания 30% от персонала да са хора с увреждания, но за съжаление в почти всички подобни предприятия не приемат хора с интелектуални затруднения или психични разстройства. Наемат се хора с физически увреждания, за които се създава достъп и условия.
- Може ли България да почерпи добра практика от чужбина?
- В Германия съм била в хотел, където работеха 5 души с увреждания с помощта на ментор, който имаше уоки-токи. Аутистично момче беше на бара. Момиче със синдром на Даун работеше в пералнята и всички други бяха в ресторанта - помагаха при рязането на продуктите или пък при миенето на чиниите. Те знаеха, че ако имат проблем, могат да сигнализират и менторът в рамките на 1 минута може да е при тях.
Мразят шума и тълпата
Хората с аутизъм имат трудности:
* да изразяват своите чувства
* да създават и задържат приятелства
* да разпознават езика на жестовете и мимиките
* да понасят шумните, многолюдни места
Хората с аутизъм обичат:
* предвидимостта на ежедневието, точността и еднозначността на изразяване
* да се фокусират върху определени предмети и детайли
* да намират убежище в рутината, стереотипните движения и действия
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
