Младежът създаде таблет за незрящи, в момента чака патент и учи реклама
Атанас Атанасов бе едно от момчетата, които "Стандарт" и БАН наградиха в кампанията "Научните чудеса на България". Той стана победител в една битка, в която трудно се печели - битката за млади таланти. Редом с него бяха и още трима негови връстници - Петър Гайдаров и Григори Матеин, които учат в Кеймбридж, и Кристиан Георгиев, който все още е ученик в математическата гимназия в Пловдив. Самият Атанас е избрал да остане в България - студент е в Нов български университет.
Атанас е факир на информатиката, но учи реклама. Взел решението малко преди да завърши гимназията в Русе и е убеден, че не греши - идва бъдеще, в което двете неща ще бъдат все по-преплетени. "По състезателна информатика сме правили проекти, с които по принцип студентите се дипломират. Затова реших, че поне до трети курс едва ли ще науча нещо ново за себе си", смята той. Така избрал рекламата - в нея най-много му харесва креативният момент, когато един екип решава, че нещата се правят именно така. Харесва му, когато се получава клип със социално послание - самият той има дълъг списък от участия в различни социални дейности.
Една от тях го направи популярен - създаването на таблет за незрящи, за който медиите писаха много преди време. Идеята му хрумнала в метрото, когато видял как
сляп човек с тояжка се оправя сам с ескалатора
и се качва на мотрисата, без да попита никого. Хрумнало му, че за незрящи хора не съществува устройство, подобно на дигиталните нишки, които свързват всички нас с останалия свят.
"Идеята не беше ние да направим самото устройство, а да разработим технологията", разказва Атанас, който споделя, че изпипват последни неща в технологично отношение. Оттук нататък ще трябват партньори. "Направата му изисква инвестиции, които малко хора в България биха могли да дадат, а и те не се занимават с подобни неща", казва той. Признава, че към идеята има интерес от западни компании. "Ако нещата станат по нашите виждания, няма значение дали компанията ще бъде западна или българска, намираме се в глобалния свят", смята момчето. Когато идеята му хрумнала, разговарял и с незрящи хора - техните мнения му помогнали по-ясно да си представи какво ще е действително достъпно и удобно за тях. Уникалното на таблета е, че екранът е като брайлова азбука, но впоследствие това наложило и някои изменения - оказало се, че брайлът е ненадежден на места като Япония и Китай например.
По време на работата си над таблета Атанас узнал, че и американски изобретатели разработват подобни неща, но тяхната цел е да създадат крайното устройство, не и технологията, която може да бъде приспособена и за други цели. "Искаме онова, което правим, да го приспособим и за други неща в областта на здравните грижи. Например към
механични протези, които да извършват различни дейности
сами". В момента Атанас чака и патент за технологията си, а до края на годината има намерение да подаде заявки и за два нови патента.
Иначе Атанас не е от семейство с интерес към математиката - баща му е дърводелец, майка му - шивачка. Учителката му в началното училище обаче казала на родителите му, че е добре да го насочат към математическа гимназия, защото има способности. При класирането остава на ръба, но продължава да се занимава активно с математика. В шести клас участва в състезание, в което е единственият от нематематическа гимназия, класиран толкова напред. От седми клас се занимава с математическа лингвистика, а в девети вече се насочва към информатиката. Когато нещата опират до кандидатстване в университет, Атанас има дилемата, която имат много от талантливите деца на неговата възраст - България или чужбина. Приет е в Манчестър и в един американски университет. В първия трябва да учи компютърни науки, а във втория - реклама, но да замине за САЩ го спира въпросът с парите. Въпреки това не съжалява - смята дори, че в България е по-лесно да покажеш на какво си способен и да успееш.
"Един мой приятел, Христо Стоянов, който учи в Станфорд, представи нещата в България много добре - тук всеки е на максимум две разстояния от теб. Тоест - едно е разстоянието до твой познат или приятел, който работи в голяма компания, или, да речем, в БАН. И второто разстояние е до хора, които ти трябват, но не ги познаваш директно. Твой приятел обаче неминуемо ги познава. Мрежата тук е по-гъста и
това ни кара малко по-бързо да растем
Хората, които искат да се занимават с някои наистина значителни неща, има как да го направят. Ние можем. Ето, радвам се, че познавам един от най-добрите математици - Петър Гайдаров, който също бе част от "Научните чудеса". Радвам се, че мога да нарека много хора, които се занимават с наука, приятели", казва Атанас. И допълва, че тук наистина има неща, които спъват, тях ги знае всеки. Но именно защото не сме от най-развитите страни, всеки има с какво да блесне.
"Имам доста съмишленици и в БАН - ако имам въпроси, винаги са насреща и ми отговарят, което е голямо преимущество. Имам познати в компании, които се занимават с процесори, платки. Приятелите помагат най-много в такива случаи, защото винаги могат да кажат "Абе човек, това не работи" съвсем директно. Ти си казваш "Това е най-великото, това е най-доброто, това ще стане", а те малко те свалят на земята. Това е изключително важно за всеки, който работи над някакъв проект - приятелите да му кажат истината", разказва младежът.
В рекламата иска да се ориентира към социални проблеми. "Обичам креативната част. Не мога да рисувам, но винаги съм харесвал частта "Хайде да направим това", споделя той. Вече има и рекламна агенция заедно с приятеля си Ивайло Бочев и в момента им предстои точно проект, свързан със социалната проблематика. Той се срещнал с тази тема случайно - едно посещение още като ученик в русенско училище за деца със специални нужди го накарало да се вгледа в идеята да помагаш. "Всеки от нас има някаква случка, която му е преобърнала мисленето. Моята беше тази". След посещението в училище "Петър Берон" направил първата си социална акция - заедно с приятели оцветили прозорците на една външна постройка към училището. Сега започват да снимат някои неща, насочени към "хора и организации, които могат да кажат някои интересни неща, за какво се борят".
Откъде намира време за всичко? "Повечето ми приятели ще кажат, че обичам да си почивам.
Но когато се хвана да правя нещо, го правя докрай
На някои от математическите школи, на които съм бил, се е случвало да не спим или да се спи по два часа на денонощие. Но щом си се хванал да правиш нещо и виждаш хора, които са мотивирани също да правят нещо хубаво, това те кара да забравиш за съня. Случвало се е да стоим на някое диванче в хотела, в който сме отседнали по време на школата, и да обсъждаме задачи или някакво хрумване, като сами си съставяме ребус и после го решаваме. Нахъсващо е, когато виждаш други хора, искащи да се занимават със същото като теб", разказва той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
