ФОТО: НАСА
- 50 години от историческата мисия на Аполо 11
„Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството”. Едва ли има човек, който да не знае историческата фраза на астронавта Нийл Армстронг, изречена преди 50 години, когато прави първата човешка стъпка на Луната. Мисията на американските астронавти Нийл Армстронг, Едуин „Бъз” Олдрин и Майкъл Колинс остава в златните страници на човешката история и още вълнува целия свят. 
На 20 юли 1969 г., Нийл Армстронг и Бъз Олдрин кацат на Луната в Морето на спокойствието. Майкъл Колинс остава в капсулата в окололунна орбита „Колумбия”, която служи за връщане на Земята. „Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството" , казва Нийл Армстронг, когато излиза от спускаемия апарат „Игъл".
Четири дни по-рано – на 16 юли 1969 г. около един милион души са се събрали на плажовете на централна Флорида, за да станат свидетели на първото изстрелване на Аполо 11. Още над 500 милиона души по света гледат събитието на живо по телевизията. Предишните екипи на Аполо са тествали космическия кораб в земната орбита и около Луната, само два месеца по-рано Аполо 10 е направил генерална репетиция, за да изчисти всички неизвестни около лунното кацане.
Денят на астронавтите на 16 юли 1969 г. започнал с обаждане в 4 часа от началника на службата по астронавтите Доналд К. „Дийк“ Слейтън. След традиционната предварителна закуска облекли костюмите си и се отправили към стартовата площадка 39A на Kennedy Space Center (KSC).
Аполо 11 напуска Земята точно в 9:32 ч. От Космоса астронавтите правят приятна изненада с непланирано 16-минутно цветно телевизионно предаване, показващо на хората ро
дната им планета. След това те поставят своя космически кораб в реж
им на пасивно термично управление. Накрая, около 13 часа след старта и един много дълъг ден, екипажът започва първия си период на сън с Аполон 11 на около 63 000 мили от Земята, разказва НАСА на официалната си страница.
На 20 юли около 102 ч. след старта Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва откъм близката страна на на Луната в постоянна връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. В него е Бъз Олдрин. По програма Ийгъл трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Армстронг е взел решение, че на около 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Армстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим, прелитайки над кратер с размери около 180 метра. В 20 часа 17 минути 42 секунди на 20 юли 1969 г. Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Арм
стронг докладва: „Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна”.
В резервоара на двигателите за кацане е останало гориво за още 17 секунди работа и не се е наложила отмяна на прилуняването и принудително връщане на орбита. Екипажът провежда операция, симулираща старт от Луната за проверка на всички системи на Ийгъл, които се оказват в пълна изправност. Заплануваната по програма почивка след прилуняването е отменена по молба на астронавтите и се пристъпва към операцията за излизане на лунната повърхност. Външната бордова камера предава директно по телевизията пред цялото човечество историческия момент на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло. С думите: . „Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството".
На 21 юли 1969 г. в 2 часа 56 минути 20 секунди той оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „кенгурови” подскоци при които се прели
тат над 2 метра.
Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националния флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност. Монтират се научни уреди за определяне на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: „Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество“ и с подписи на Армстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън. 
Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 мин., след което се прибира в Лунния модул, а Армстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл, а Амстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
