Животът на Ари е шоу и сцена от пелените. За първи път се качва на сцената, когато е на шест години. При това зрителите не са добрите семейни приятели, а публиката на конкурса "Мис Слънчев бряг" 1970. Летният театър е претъпкан. Малката прави фокусите, които е научила от баща си, покланя се и бързо бяга от сцената. Преследват я продължителните ръкопляскания на повече от хиляда чифта ръце.
Антраник Арабаджиян, прочул се с артистичния си псевдоним Астор, не крие, че ако е искал да има син, то е единствено за да го направи фокусник. В тази жанр жените се броят на пръсти. Един ден неочаквано тогава четиригодишната му дъщеря Ари застава пред него с осем магически топки в ръце. Както във финала на неговия коронен номер. Бащата не вярва на очите си. Това изпълнение е трудно и за професионалисти. Значи жените в занаята вече са се увеличили с още една.
Скоро малката се появява и по телевизията. Обогатява репертоара си. На детския конкурс В Карлови Вари вече е на осем години. Далеч по-ловка. Топките в ръцете й се множат и изчезват. Прочутият Артюн Акупян, който минава за най-критичния в гилдията, забравя, че като член на журито трябва да е по-сдържан, скача и вика: "Молодец", "Молодец". Дават й втора награда. Първата е за два пъти по-голямата Силвия от Дания.
Беше ми интересно, казва днес Ари. Започнах да си мисля, че това ще е бъдещата ми професия.
На единадесет години Ари е на фестивал в Лозана. Тя е кукла на конци, които дърпа баща й. Вбесен, че не го слуша обаче, той й се скарва и напуска сцената. Оттук започва номерът, за който много е помогнал мимът Вельо Горанов.
Идва моментът, в който малката фокусничка трябва да вземе ножица и да реже въжетата, с които е опасана. Реже, а те си остават същите. В това е ефектът. Уникален номер, коментира Астор, подарък ми е от големия илюзионист Ник Дим Кос. Никой не го знае. Номерът на Ари наистина е уникален, но не по малко уникална е разсеяността на баща й. Той забравя да сложи на обичайното мястото ножицата. Провалът не може да се предотврати. Малката е дисквалифицирана. Правилата на конкурсите са жестоки. Дори и за децата. В края на фестивала италианецът проф. Сита все пак успява да убеди журито да разрешат на представителката на България да излезе още веднъж на сцената. Нека заради грешката на бащата да не наказваме детето, казва. Парен каша духа и този път Астор подрежда в реквизита цели две ножици. Малката играе брилянтно. Гафът е забравен. Елегантен японец отива при Антраник и казва: Предстои тридесетгодишният юбилей на най-голямата ни телевизия "Нюпон телевижън". Готвим богата програма, каним дъщеря ви. А мен, промърморва гологлавият, аз също имам интересни номера. Японецът обаче е категоричен: Само Ари. Вие ще бъдете придружител. Плащаме ви всичко.
В Токио е събран цветът на маговете. Няма го само Дейвид Коперфийлд. Тогава Ари е на 11 години. В продължение на единадесет дни има по два спектакъла. В събота и неделя - по три. Не е за вярване. Но само за два часа стандартната спортна зала, в която им казват, че ще играят, се превръща в театрален салон. С огромна блестяща сцена, завеса, декори, светлини. Има дори екрани. Нещо напълно невиждано тогава не само в България.
Ари е пълна отличничка в люлинското си училище, а през ваканцията е артист от бащиното си шоу. В Египет е в балета, прави фокуси, учи ориенталски танци при една от най-изявените артистки. Вече чувства, че след като се е качила на сцената, ще й бъде много трудно да слезе от нея. Бъдещето е избрано. Ще бъде артист.
И точно тогава, по никое време, малко преди абитуриентския бал (колко жалко, че няма да бъде със съучениците си) трупата заминава за Америка. През 1990 година България не е най-доброто място за изкуство. Промените идват с надежда за по-добре, но пяната е повече от чистата вода.
За Щатите тръгват за малко, такива са намеренията. Ари се връща след повече от двадесет години. Вече със съпруг и две деца. Изящен дизайнер, днес тя е ангажирана с окончателното оформяне на фасадата на бъдещия семеен "Магичен замък". В него ще има хотел, сцена, музейна част, нощен бар. За да постигне истинската красота, някогашната фокусничка изучава култови сгради в Париж, Лас Вегас, Лондон. Търси най-доброто решение, което от аристократичната Европа да принесе на софийската улица "Черни връх". Отново е в България и се чувства прекрасно. По всичко личи, че този път завръщането в родината ще е много по-дълго. Или може би завинаги.
Не може да достигна баща си
- Ари, от дете сте на сцената, баща ви е един от най-големите български магове. Следвали сте го години. Защо не продължихте?
- Мисля, че ако бях останала в България, нямаше да се откажа. Тук бях на върха. Нямаше с кого да се сравнявам.
- С какво Америка ви разочарова и попречи на артистичната ви кариера.
- Отначало ми харесваше. Бяхме с баща ми и още една артистка в едно малко градче Лафлин, после в Лос Анджелис. Програмата ни беше около тридесет минути. Играехме в гръцки, ирански, арменски клубове. Изпълнявах ориенталски танци. С детските номера вече бе свършено. В нощните клубове искаха да танцувам. Там не ги вълнуваха фокуси. Видях Холивуд и проумях.
- Какво?
- Че артистът е продукт. Продуцентите като че ли не се интересуват от таланта. Започнах да мисля дали да продължа точно това. Бях сигурна, че няма да имам успехите на баща си. Той живее, диша, спи и се събужда с магиите. При мен не беше така. Видях колко по-зле се изявяват децата на актьорите, тръгнали по пътя на родителите. Колко далеч са от тях. Изключение правеше дъщерята на Тони Къртис. Проумях едно: Детето никога или много рядко може да влезе в обувките на прочутия си родител. Видях каква е жестока конкуренцията. За едно място в кой да е престижен балет например чакат десет души, готови на всичко. Жестоко е на големите сцени. Очите ми се отвориха и загубих ентусиазма си.
- И все пак не ви ли беше мъчно, че трябва да загърбите всичко, което знаете и можете?
- Още бях на сцената, но заедно с това започнах работа и в един офис. Опитах да се погледна десетина години напред. Не бях много очарована. Мъжете с възрастта продължават да са на сцената или екрана, даже стават по-интересни. Жените след 35 години вече имат проблем. Майка, която живее в Париж, качи няколко килограма и вече бе нежелана на манежа в цирка.
- Повлия ли ви някой, за да вземете това решение? Съветвахте ли се?
- Запознах се с доста жени, които искаха да правят кариера. Мислих много, но не го споделях. Беше ми ясно, че никога няма да постигна това, което е успял баща ми. Талант имах, но ми липсваше амбиция. Аз съм пресметлив човек. Бях предвидила всичко: какво ще работя, кога да имам деца. Две години ходихме с бъдещия ми мъж. Поисках да се оженим. Така и стана.
Преди това имах друг приятел. На никой мъж, било той и американец, не е приятно жена му да бъде танцьорка.
- Това ли ви спря?
- Аз исках да съм на сцената, а те карат да танцуваш около масите. Това ме отблъсна. Не позволявах да ми слагат пари, да флиртуват с мен. Реших да приключа.
- Били сте на двадесет години. В най-добрата възраст за изява на сцената.
- Да. Бях твърде млада, но нека повторя: разбрах, че жената е продукт. Шест месеца ходих на курсове за модел. Мечтата на всяко девойка. Усещах обаче, че нещо ме будалкат. Гледат да вземат парите. Накрая казаха, че нямам ръст, не харесаха и лицето ми. Реших да уча за гримьор.
За разлика от баща си аз не обичам да рискувам. След 25 години за жените в шоубизнеса става много трудно. Единици са тези, които остават и са добре и след това. Цената е пълната отдаденост и много пластични операции. Ако бях продължила, това означеше да забравя за семейство, деца и да посветя целия си живот на една съмнителна кариера. Имах и пример. Тогава на върха в Лас Вегас бе една блестяща фокусничка и танцьорка Мелинда. Всички много я харесваха. Имаше забележителен успех. След като мина 25 години, обаче залезе за миг. Това е индустрията.
- Америка. Това ли беше мечтата ви. Там срещнахте любовта, бъдещия си съпруг, там се родиха децата ви?
- Аз никога не съм искала да напускам родината си. Не съм искала да ходя в Америка. Като дойдох тук, наблюдавах другите емигранти. Те са избягали от България навремето. Мразеха я. Казваха, че у нас е лошо. Искаха да се внедрят сред американците. Повечето успяха. И може би се чувстват добре.
- Това обаче не се случи и на вас?
- Аз отидох там за шест месеца. Такива бяха първоначалните планове. Току-що бях завършила гимназия. Като пълна отличничка бях освободена от матура по всички предмети. Това ми позволи да тръгна по-рано. Мъчно ми беше, че няма да съм на бала със съучениците си. Нещата обаче се проточиха, ожених се, родиха се двете ми деца. Пак започнах да мисля кога ще се върна. Наскоро синът и дъщеря ми завършиха средното си образование в Щатите. Мелитос иска да учи моден дизайн в Лондон. Андрея има два коня, много работи с тях, но смята, че това няма да бъде професията й. Ориентирала се е към кулинарията. Ще учи в Париж. Добра идея, след като семейството има хотел и ресторант.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
