Главният архитект на София Петър Диков трябва да е щастлив човек, след като е убеден, че професията, която си е избрал, е най-добрата, която човек може да практикува. "Защото архитектът оставя след себе си сгради, които са за поколенията", разсъждава той. От позицията на своите 60-години, които навърши вчера, той твърди, че повечето от нещата, за които е мечтал като начинаещ архитект, вече са се сбъднали.
Всъщност Диков още като студент избира да се занимава с градоустройство, а не просто да проектира сгради. Смята, че създаването на градската среда, е истинската задача на архитекта. Завършва Университета за архитектура, строителство и геодезия през 1978 г. в катедра "Градоустройство" и повече от 15 г. работи по специалността си в Национален център по териториално развитие. Промените след 1990 г. обаче го принуждават да промени кариерата си. "След промените "план" се превърна в мръсна дума и градоустройството просто изчезна като дейност, която се извършва от държавата и общината", разказва той. Изпаднал в ситуация да не може да храни семейството си, започва да се занимава с проектиране на сгради. Това е времето на отприщване на частната инициатива. Поръчките валят и за десетина година Диков става архитект на десетки бизнес, хотелски и жилищни сгради в страната. Не иска да посочи коя е любимата му. Твърди, че за всички архитекти сградите са като децата - не можеш да ги делиш.
Вече повече от 7 години е главен архитект на София и така отново се занимава с това, което му е по сърце. Най-вече е доволен, че може да помогне на своя любим град да се развива нормално и в положителна посока. "При всичките си действия съм се водил от това кое е полезно за града", казва Диков. Детството му минава на "Евлоги Георгиев" и "Раковски", тогава спокойни улици, по които хлапетата ритат топка, а коли минават през половин час. Оттогава София се е променила много, няма и помен от спокойствието, но той продължава да я харесва не само като професионалист, но и като софиянец. Признава, че е толерантен към архитектурните експерименти. Пък и главният архитект имал много малко права по отношение на естетиката на сградите. "И така трябва да бъде, защото всеки творец е със собствено виждане. От една страна, това е предпоставка за хаос, но от друга - градът става по-интересен, когато сградите са различни и всеки може да изяви своите вкусове било като архитект или инвеститор", казва Диков.
За най-значимото нещо в кариерата си определя приетия и работещ от 2009 г. общ устройствен план на столицата. Счита това за своя голяма победа, тъй като преди това в София е действал план от 1961 г. Правилата и публичността как да се развива столицата пък са събудили гражданския интерес. "Допреди да стана главен архитект, си мислех, че проблемите на градоустройството може да се решат само от експерти, защото те знаят какво и как да се прави. Сега 7 години по-късно се убеждам, че гражданите, без да са експерти, разбират по-добре нещата", признава Диков.
Той знае, че с работата си засяга различни интереси, но не се притеснява от това. Защото винаги е давал предимство на публичния интерес. "Никога не съм поемал ангажименти, които са против съвестта ми и законите и затова спя спокойно", казва той.
Главният архитект на София живее в апартамент и все още не се е изкушил да си построи къща, която да проектира сам. Въпреки че е убеден в по-голямото удобство на къщата. "Всеки трябва да си мери яйцето, да знае, че ако живее в къща, ще има повече разходи и ангажименти с двора", споделя Диков.
Две са страстите му извън работата - ските и писането. Поне няколко пъти през зимата е на пистите в Банско. Ските го водят близо до природата и на височини, от които вижда нещата отгоре. Хобито му да пише е още от младежките години. Зад гърба си има две книги - стихосбирка с поезия от времето като студент и събрани размисли и статии, излезли преди три години в сборник под заглавието "Това вече съм го казал". И сега пише за "най-различни неща от живота". Обмисля да ги оформи като продължение на последната си книга.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
