Проф. дин Николай Овчаров
Отдавна се каня да включа в своята поредица за съдбата на археолога и очерци за двама мои приятели от БЮРМ (Бивша югославска република Македония). Това са Кирил Трайковски и Паско Кузман. Те са признати специалисти в родината си и у нас. Двамата решиха да направят докторати в България - единият в областта на средновековието, а другият - в античната археология. Животът обаче не позволи това да се случи. Кирил почина преди няколко месеца след тежко боледуване, а Паско избра политическата кариера и от началото на 2013 г. е пенсионер.
Нека се върнем 24 години назад. През септември 1989 г. България още се управляваше от диктатора Живков, а Македония се намираше в изкуствено създадената Югославия. Години наред пътуването на българин там беше невъзможно и аз използвах първата възможност, дадена ми от новите "червени" паспорти. С трепет минах заветната граница и след час и половина бях в Скопие. На автогарата вече ме чакаше Кирил Трайковски, уредник в Музея на Македония, по чиято покана дойдох. Знаехме се бегло от международни конгреси, но веднага станахме близки приятели, каквито останахме до края на живота му. Благодарение на него още при първото си пътуване успях да видя десетки забележителности и да открия
стотици непознати за науката паметници
Сътрудничеството продължи цели десетилетия и аз издадох две книги върху историята на Македония.
Заради тези приятелски отношения Кирил неведнъж страдаше от негативно настроени срещу България скопски сърбомани. И никога не се отказа да ми помага, защото бе роден във възрожденския Щип и беше горещ привърженик на идеите на друг родолюбив щипянин - Ванчо Михайлов. Никога няма да забравя трепета, с който ме развеждаше из родното място на двамата.
Кирил Трайковски се ражда на 27 ноември 1951 г., учи в местната гимназия, а висшето си образование получава в престижния Философски факултет на Белградския университет през 1976 г. Там следва археология при такива прочути специалисти като проф. Милутин Гарашанин. Още в 1977 г. започва работа в Музея на Македония и животът му преминава в
търсенето на изчезнали култури
Кирил беше изключително възпитан, имаше мек характер, както казват в Македония - "фин човек". Но когато трябваше, преследваше целите си докрай. Това особено добре се вижда при делото на живота му - средновековния град с епископска резиденция Моробиздон (Мороздвизд) в днешното село Мородвис, Кочанско. За да пристъпи към разкопки там през 1980 г., Трайковски е наясно с всички налични писмени сведения. Той търси ранната история още по времето на кръстителя на България Борис-Михаил. Князът заповядва на българския наместник Таридан да изгради храмове в областта Брегалница. Именно тогава е обновена древната християнска църква край с. Мородвис.
Първото сигурно споменаване на Моробиздон прави Йоан Скилица, описал похода на император Василий II срещу българския цар Самуил. Като българска епископия градът е определен и в грамота на същия василевс от 1019 г. Със славянското име Мороздвизд епископията функционира няколко столетия, обхващайки областите Козяк, Славище, Злетово, Луковица, Пиянец и Малешево. С идването на сърбите през 1347 г. средището й е преместено в Злетово и след османското нашествие е изцяло закрита.
Още през първите години на разкопките Трайковски
попада на огромна базилика от V-VII в.
намираща се буквално на площада на съвременното село. Храмът притежава прекрасен интериор с мраморни колони, увенчани с капители, както и подове също от мраморни плочи. Под централната част е открита гробница, където е бил погребан някакъв виден църковен деец.
Западнала за известно време след VII в., църквата е изцяло обновена през Х-ХI в. Най-вероятно началото на този разцвет трябва да се свърже с дейността на българския наместник Таридан. В този период сградата е украсена със стенописи, а подовете са покрити с фигурални мозайки в стил "опус сектиле". По време на българо-латинските войни от 1204-1207 г. епископията е опожарена и изоставена. През ХIII-ХIV в. в руините на старата базилика се появява по-малка църква, принадлежаща към епархията на Злетовската епископия. На близкия хълм е изградена здрава крепост, носеща същото име и спомената в документи от епохата.
Години наред Кирил Трайковски събира като мозайка тези факти. Именно те трябваше да легнат в основата на дисертацията му в България, която така и остана недовършена. През 2006-2007 г. животът на археолога бе допълнително вгорчен от радикални националистически организации от типа на "Пеонска лига". Той бе
обвинен, че укрива монети и пръстени
от времето на Александър Велики и хвърля петно върху славното минало на прословутата "Антична Македония".
Животът на археолога през последните години бе осмислен от разкопките на интересната крепост Кожле край Велес. Там той разкри типичен средновековен замък и църква със стенописи от ХIII-ХIV в. Същевременно Трайковски продължава своите любими теренни обхождания из източните дялове на Вардарска Македония. Така се стига до фаталното лято на 2012 г., когато, при разузнаване в района на Кратово, краката му започват да отказват. Като стар щипянин той отива на тамошните минерални бани, но горещата вода още повече усложнява положението. Ракът се развива мълниеносно и през септември той е прикован на легло. Успях да го видя и прегърна в дома му в Скопие буквално няколко дни преди фаталния край. На 13 октомври 2012 г. си отиде един човек, който можеше да даде много повече на науката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
