Първи април е в известна степен плашещ - човек цял ден се озърта, ослушва и внимава някой да не му погоди мръсен номер, че току-виж станал за смях пред всички (колеги или близки), че и му лепнали прозвището лапнишаран. Защото у нас ако човек е наивен и доверчив, се смята за голям балък. Тарикатите тук са мнителни и подозрителни. Те са прецакващите, а не прецаканите. Без обаче да разбират, че всъщност всички сме заедно в кюпа - излъгани и прекарани, че целият ни живот е едно отричане на реалността, а следователно и лъжа. Какво друго му остава на човек, принуден да живее в унизителни обществени, политически, икономически, културни условия, освен да отрече реалността и сладко да се самозаблуди, че животът му всъщност не е толкова нещастен, колкото изглежда отстрани. Това е нашата горчива истина, която всички се надяваме някой ден да рухне. Но не е нужно да чакаме 1 април, за да започнем да се оглеждаме за измамници. Те са около нас през цялото време. За най-големите обществени лъжи, в които сме принудени да живеем, попитахме някои публични личности. Те споделиха и някои лични самозаблуди, срещу които са се изправяли през годините.
Държавата е тежко катастрофирал автомобил
Мисля, че най-голямата ми самоизмама настъпи след 10 ноември 1989-а. С очакванията, че обществото ни с общи усилия ще стане действащо лице или дори съавтор на следващата глава от историческата сага "социализъм". Оня, митичния развит "социализъм с човешко лице"! За да преоткрием скоро след първите митинги нечовешкото лице на капитализма и реставрацията, на омразата, парафашизма, отцепредателството, ренегатството и масовото ентусиазирано разграбване или разрушаване на всичко, което може да се открадне или разруши. И всичко това поднесено в сос от ужасяващи картини на току-що отминалия всеобщ "комунистически терор" и умилителни надежди за тъй дълго очакваната демокрация, царство на благоденствието с редовна доставка на лелеяните банани - най-всеобхватната от националните ни тежнения.
Но според една закачила се за ъгълче от лошата ми памет статистика от ония времена, през 80-те години България заемаше достойно място по темпове на развитие, тя бе на второ място след Унгария по възстановени граждански свободи, на първо сред социалистическите страни по най-малък брой "невъзвращенци" и на последно по протестни актове от рода на тайни антисоциалистически движения или инициативи, като размножаване и разпространение на творби от "самиздат", на организирани протестни акции и пр. "Русенският комитет", както и някои екологични движения или кръчмарски кръгове от мърморковци, бяха само светъл лъч в тъмното царство на конформизма.
И ето че в челната колона на храбреците, победили "комунизма", бодро закрачиха довчерашни партийни секретари, всякакви окичвани с ордени, привилегии и звания местни и национални вождове или техните изчадия - в крачка с членове на героични "ликвидационни комисии" и внезапно политизирали се и разцъфтели реститути и проститути. Те са, които отвориха кутията на Пандора, за да заразят нацията с рушителна алчност, омраза и отмъстителност.
Държавата ни заприлича на тежко катастрофирал автомобил, скърпен как да е с резервни части от различни марки. Чистачките му, разбира се, не работят, и през калното стъкло не може да се види посоката, в която се движим. Лявата му предна гума е пробита и издиша, а резервната е открадната и май че се търкаля някъде из Белград. Но Шофьорът бодро ни обяснява, че посоката е вярна и че водим в ралито Париж-Дакар. Там на финала ни чакат - така твърди Шофьорът - за да го погалят три папи, като първата, втората и третата папа обявяват за Божие чудо това, че тази коалиция от ръждясали резервни части, наречена държава, все още работи. И т.н.
Коя е най-голямата лъжа в живота ни? Че след като загубихме почти два милиона граждани и сто милиона надежди, нещата се подреждат от добре по-добре. Особено днес, когато пресата съобщи, че у нас се разполага американска танкова бригада - едно щастливо продължение на някогашната инициатива "Знаме на мира". Българският народ е престанал да мисли, да му мисли Путин!
Да се смееш над себе си е най-важно
Андре Токев, готвач
Старая се да забравям лъжите. И гледам толкова положително на живота и това, с което се занимавам, че дори не мога да се нарека в дадена ситуация излъган. По-скоро разочарован. Ние се учим от много грешки и трябва да ги превърнем в позитивни за нас. Според мен това е основата на целия живот. Моята философия е, че човек трябва да вземе най-доброто от лошите ситуации, за да става по-добър и по-мъдър и да развива това, което иска да постигне. В определени ситуации съм се ядосвал и разочаровал, но с течение на времето съм гледал на тях с насмешка. Това е моето позитивно мислене. Смееш се на себе си. Затова не мога да кажа, че българското общество е излъгано за нещо фундаментално. Просто всички трябва да постигнем контролирано ниво, в което да се чувстваме сигурни в себе си, а не излъгани. Самоусъвършенстването и позитивизмът трябва да са ни водещите сили, тогава ще сме уверени и доволни.
Спомням си една шега от тийнейджърските си години в Алжир. Тогава спретнах позитивен номер в типично мой стил на приятел. Поканих цялата компания на рожден ден на момчето, а то нямаше такъв тогава. Всички носеха подаръци и му пожелаха най-хубавите неща в живота. Приятелят ми обаче се притесни, защото не можа да посрещне подобаващо гостите си заради изненадата.
Подведоха ни след промените
Мая Вапцарова, режисьор
В момента ни представят излъгана истина и това е най-страшното. Очакването ми от промените през 89-а година е неоправдано. Смятах, че животът ще се промени, ще стане друг, по-хубав. Той наистина е друг, но много по-лош. Това се дължи на липсата на стратегия, на идея. Най-важно е човек да има идея, да се бори за нея и да има вяра. Така можехме да обърне посоката на нашия живот. Сега вече я нямаме. Нямаме и вяра, и стремеж, и желание за обновление.
Имаше някакво пламъче. Някаква идея да се избистри, да влезе в ход. В момента нея я няма нито във великите държави, нито в по-малките, нито в България. Най-силният инстинкт на човечеството е за оцеляване. Нима това ще се случи с война? Ето това е излъганата истина. На базата на нея се разрушава и ядката на обществото - семейството. Забравят се ценности. Младото поколение израства без душевност. Започва да вярва само на неодушевения предмет, а човекът до него не означава почти нищо.
Всичко се връща
Мария Силвестър, тв водеща
Образът ми на екрана е различен от този в реалния живот. По телевизията трябва най-често да импровизирам, което ми отнема много енергия. Всеки един артист, който играе на сцена, не може да бъде такъв и в живота си. Би било обременяващо. Въпреки това не смятам, че лъжа зрителите. Поставям се на ръба на собствените си граници. И си играя там. Интересното е, че хората на изкуството лесно могат да разпознаят лошата игра на управляващите.
В личен план се чувствам излъгана конкретно от човек, от когото не съм очаквала подобна проява. С времето лъжата започва да си стои на мястото и я виждаш по друг начин. Оглеждаш я от различни ъгли, премисляш я, питаш я защо е дошла точно при теб. После си даваш сметка, че те е научила на страшно много неща. Излизаш три пъти по силен. Сетивата вече са отворени и по-чувствителни. Ставаш по-мъдър и осъзнат. В противен случай, без лъжата животът ни би бил заспал, чудесен и комфортен, но без израстване.
Лъжата се връща с пълна сила при този, който я е изрекъл, защото е отрицателна енергия. В предаването "Бригада нов дом" по "Би Ти Ви" работя с хора, които живеят с финансови средства под минимума за оцеляване. И имам един-единствен въпрос: "Къде, по дяволите, е истината?" Не мога да си обясня защо изключително добри, чисти и готини хора се намират в това положение. Не вярвам в конспирации. Това означава да търся илюзорни истини. Но си мисля, че голямата лъжа се намира в това, че някакви хора ни убеждават, че има правила, закони и норми, че те работят за благополучието на обществото и че светът върви напред. В същото време елементарното живеене е невъзможно за такива хора като моите героите в предаването.
Заблуда номер едно е, че комунизмът си е отишъл
Йоанна Темелкова, актриса
Една от най-големите заблуди е, че съществуват перфектни хора. И тук идва втората голяма лъжа - наивността. Да си наивен означава, че доброволно се съгласяваш да бъдеш лъган. Има хора, които се опитват да изкарат наивността добродетел, но аз, като един много явен представител на групата на наивниците, смятам, че това е най-големият порок. Аз самата не мога да се лиша от него, въпреки че много често оставам излъгана. Винаги ще има една частица в мен, която ще вярва, че всички хора са добри и заслужават доверие. Но тази лъжа е една от онези, от които имам нужда, като че ли. Не мога да си представя да живея с убеждението, че всички хора са зли и непочтени...
А най-голямата обществена лъжа е, че комунизмът си е отишъл. Аз, която не съм живяла в това време, освен първите ми 3 години, го виждам навсякъде, във всичко, което ме заобикаля. Хората не спират да говорят за прехода, но не мога да повярвам как се самоубеждават, че той се случва. Според мен той не е и започнал. Причините са много, но основната, струва ми се, е в начина на мислене и възприемане на света. Демократичната държава, в която претендираме, че живеем, далеч не е такава - тя е криво разбрана демократична държава. Това е мое усещане, разбира се, което е базирано на примери от житейския ми път, които само доказват тезата ми, че хората само се опитват да мислят, че живеят в ново време. Ние си живеем в един "демократичен" комунизъм и упорито не спираме да се лъжем, че не е така.
Че можеш "да си на сигурно" е голяма заблуда
Владислав Христов, поет
В личен план човек претърпява най-големите лъжи, когато сам се самоизлъже. Така и аз съм се лъгал, че мога много повече неща, отколкото всъщност ми е дадено да мога, че щом съм постигнал определен успех, това ми дава право и съответната власт. Подобни самозаблуди са характерни за всяко порастване, узрявайки за Света и истините му, ние белим като зелеви листа тези самолъжи. Болезнено е, но оздравително, след това сме по-силни, имаме имунизация. Съвременният човек става някак все по-предпазлив към това порастване, иска всичко да му е "на сигурно", и забравя най-важното, че точно този път го прави Човек, а не роботизирано същество.
В обществен план преходът от тоталитарния режим към демокрация не се състоя, той се оказа най-голямата лъжа, не само за мен, но и за всички нас. 26 години след края на един режим, сме се вкарали сами в същото безропотно и конформистко "живеене". Кръгът се затвори, и в момента сме най-близко до времената от преди 89-та. И това е не само позволено от нас самите, а и пожелано. Разочарован съм от всички нас. Получаваме двойка по предмета "Гражданско общество и неговото желание за промяна", искрено се надявам да не повтаряме класа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
