Джулия Корбета не цепи басма никому, а езикът й винаги е готов да се раздвои. Тя е експерт по религиозна семиотика, най-скъпо платеният изследовател на тайните общества. Дамата е наследничка на влиятелен богомилски род, потърсил спасение от средновековните гонения в България някъде из Апенините. Често призовава своя Господ да прости греховете, пръкнали се от любов. Основната й цел е Знакът на българина, който, според легендите, ще спаси човечеството през третото хилядолетие. Чрез него хората ще преоткрият хармонията си с природата и ще зачеркнат войната като начин за решаване на глобални конфликти. Корбета се среща с кардинал Доменико Строци (Стоян Алексиев) - докато пазителят пазителят на тайния архив коментира с професорката енигмите на Ватикана, между тях започва страстна връзка.
"Моята лична философия се вписва в посланията на сериала. Проектът ме привлече с възможността най-после да заговорим за величието на средновековна България и за нейната роля в развитието на европейската и световната цивилизация. Може би най-после е време да провокираме позитивното мислене у българина. Всички ние сме наясно, че трябва да обичаме родината си, но често го забравяме. А тя е безценна за всеки от нас", казва Анна-Мария Гюзелева.
Тя е лъвица по рождение, балерина по диплома, актриса още на 18, автор на стихове в България и Италия, продуцент заради бизнес обстоятелства... Снима в 50 филми и сериала, в копродукции в България, Италия, Германия, Франция и САЩ. Застава пред камерите със София Лорен, Джанкарло Джанини. Играе любовницата на Дон Нуцо в "Октопод". В "Живи легенди" върти на пръста си самия Микеле Плачидо.
Анна-Мария е автор на стихосбирките "Молитва за живот" и "Цветя и бодли на Виа Егнатия". Дамата, която язди като мускетар, е член на дамския литературен кръжок "Евгения Марс".
"Никога не съм мислила, че възможностите на жената познават граници", не се колебае Анна-Мария. Неслучайно тя е муза на своя съпруг - оперния ас Никола Гюзелев. Нейн портрет, сътворен от маестрото, краси една от нейните книги.
"Колю ме нарисува преди години. Никога не съм се страхувала, че ще остане в неговата сянка. Тъкмо обратното. Каквото и да случва, винаги правя всичко възможно, за да бъде той на първа линия - където всъщност му е мястото. Едва ли не насила издадох "неговата" книга "Гласът, който вае" на Сашо Абаджиев в Италия. Когато тя излезе, Гюзелев ми каза: "Ама ти защо? Аз не съм искал". Отговорих му: "След като не ти се занимава с издателства и премиери, стой си вкъщи и нищо не пожелавай. Всички се натискат да имат всичко, а ти се притесняваш да получиш заслуженото". Направо ме ядосва, когато започне да се чувства неудобно заради таланта и славата си. Просто характерът не му позволява да се налага, да иска, да поръчва. Ние, жените, сме по-различни. Всъщност сме принудени", разказва Анна-Мария. Двамата се запознават, когато тя още учи в Балетното.
"Оженихме се през 1984 г. Героите са уморени, нали? Когато партньорът ти е достигнал световно ниво в артистичната си кариера, за теб винаги е доста трудно. А при нас е още по-сложно, защото и двамата работим в сферата на изкуството. През първите години от брака ни беше доста комплицирано, намираха се подводни камъни. Всички знаем - българинът си е българин, направо си е малко турчин, става ли дума за съпругата му. Когато се оженихме, вече бях снимала в "Пътят към София". В интерес на истината, станах доста известна. Хората ме познаваха и спираха по улиците. На Гюзелев, разбира се, му беше много приятно, че имам успехи и се гордееше с мен. Но мъжете по принцип са тежки, понякога ревниви. С течение на времето Колю се убеди, че съм доста сериозна, че не съм красавица, която ще го използва и зареже. Неслучайно в най-горещите моменти от неговата кариера му бях и мениджър, и секретар", споделя Анна-Мария. И двамата с Гюзелев са огнени характери, но между тях няма война за надмощие. "Един път единият премълчава, следващия път - другият. Безспорно Гюзелев е много силен, но винаги сме се разбирали чудесно. Клюките най-често и най-агресивно плъзваха, когато снимах със страхотни актьори и мъже като Франко Неро и Фабио Тести, с които винаги сме били добри колеги, но нищо повече. Освен всичко друго, ги интервюирах и за "Добро утро". Механизмът беше съвсем прост - в италианските вестници и в сериозни списания като "Амика", "Макс" и "Дженте" се появяваха репортажи с фотоси от снимачната площадка. В София обаче всичко идваше през "развален телефон".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
