Тинейджъри копират футболисти и фолк диви с картини по тялото
Енчо Андреев 4 години работи в Англия, мечтае да стане част от "Дисни"
Има огромна разлика в отношението към татуировките в България и в развитите държави, казва добричлията Енчо Андреев, който 4 години е работил в Англия в студиа за татуси. Според него, нашенци още нямат нужната култура. В България на рисунките по тялото се гледа като на нещо, свързано с по-тъмните среди на обществото, както и с липсата на по-високо ниво на интелигентност. "Всъщност татуировките у нас добиха популярност благодарение на футболистите и фолк дивите", казва Енчо. Младите хора в България решават да си татуират нещо по тялото именно защото техният кумир - някой футболист или фолк изпълнител има татуировка и си правят същите. Докато навън хората гледат на татусите като на изкуство и държат на точно определен творец, като се записват и чакат от три до шест месеца само и само да бъдат татуирани от конкретен татуист, разказва Енчо.
Сред младото поколение у нас, според него, рисунките върху кожата са станали
модни под влияние на Дейвид Бекъм
след това популярността на татусите в родината ни е нараснала благодарение на футболиста Благой Георгиев - известен с прякора си Джийзъса, а в последните години - и благодарение на различни боди билдъри, ММА бойци и други, казва Енчо Андреев. Масово тийнейджърите, решили да си направят татуировка, копират своите идоли, казва творецът. В България сред предпочитаните татуси са тези с религиозен смисъл - кръстове, ангели, демони, както и надписи от типа на "Това, което не те убива, те прави по-силен", "Никога няма да забравя". За разлика от момчетата, момичетата предпочитат повече цветното, като избират картини в бонбонени цветове - розово, цикламено, виолетово. Масово явление е първата татуировка да се направи на място, което не се вижда, за да не се карат мама и тате, които обикновено са против, разкрива още татуистът, като казва, че обикновено предпочитаните места за това са вътрешната част на долната устна и в областта на гениталиите. Наред с демоните, кръстовете и ангелите, често татуирани са и имена на любим човек, на дете, казва артистът.
Извън страната той като творец е имал възможност да рисува много други татуировки - черепи,
русалки, жезъли, които тук рядко са желани
Според Енчо черепите у нас хората свързват със смъртта. Но те са и символ на живот - само че на задгробния.
Един татуист е и до голяма степен психолог, казва още художникът върху кожа, както сам се определя. "Процесът на татуиране си е болезнен, независимо от напредването на технологиите. Често отнема повече време да уговориш един клиент, че болката не е толкова голяма, отколкото времето за самата татуировка. Мъжете по-лесно пристъпват към процеса на татуиране, но пък по-малко издържат на болката, докато при жените е обратно - за тях е нужно повече време за разговор, докато се мине към татуирането, но пък са много по-издръжливи на болка и може да те оставят да работиш с часове, без дори да изохкат", казва още Андреев. И тъй като всеки клиент е различен и може да поиска във всеки един момент работата да бъде прекъсната, защото не издържа на болката, то това води до голямо предизвикателство за всеки един творец. Друга тайна, която творецът разкрива е това, че лице не се рисува навсякъде по тялото. Целта е то да остане красиво като творба с годините, защото човешкото тяло старее и кожата също. "Затова подходящите места за рисуването на лице са бедрото, горната част на ребрата, както и горната част на ръката, защото там кожата не увисва въпреки годините - запазва своята еластичност", казва татуистът. Момичетата у нас освен имена на любими или надписи, често избирали да си татуират мъфини, диаманти, кръстове с орнаменти, близалки, розички.
Навън е по-приятно да се работи
защото, както споменах, хората имат култура и приемат татуировката като нещо нормално. Хората, които харесват това изкуство и са над 16 години - имат поне по 4-5 татуировки", разказва художникът.
Той добавя, че в България има много добри татуисти, но те всички работят навън - в Италия, в Англия, Шотландия, Испания, Португалия, именно защото тук това изкуство още не е дооценено. Енчо се запалва като тийнейджър по рисуването. Минава през графитите, които го отвеждат до избор на професия - завършва в столицата 2D анимация. Прави опит да намери работа, но никой не иска да го вземе със стаж от един месец, колкото е натрупал по време на следването. Така в един момент решава, че може да замени мястото, на което рисува своите картини, и преминава от белия лист върху човешката кожа. Заминава за Англия, където първо работи в студио на българи, а след това се премества в студио на британци. След връщането си в България подреди първа изложба от татуси на хартия в музея в Добрич. И разказа, че мечтае да подреди един ден изложба от живите си картини - хора, които е татуирал. Наред с това споделя, че ако Фортуна му се усмихне и получи шанс, без да се замисли, би отишъл да работи като художник аниматор, но в студио като на мегакомпанията "Дисни", където големи екипи от хора знаят какво правят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
