На 26 октомври 1989 година една вест обиколи световните медии. Насред София демонстриращи еколози са пребити от народната милиция. Начело на шествието е Петър Слабаков. Докато гледат пушилката в градинката пред ресторант "Кристал", мнозина махват с ръка: от киното са, снимат нещо. Не е филм, наистина ме бият - вика Слабаков. Само седмица след това, следван от 3000 души, той връчва в още Живковия парламент петиция против проекта "Рила-Места". Някои определят това събитие като най-значимото в най-новата история на България.
Появата на такъв известен обичан и успял актьор начело на политическа акция изненадва приятно многобройните му почитатели. Фотографията му, наподобяваща роб, скъсал оковите, внушава едно: Надежда. Хората го обичат, вярват му, виждат в него човека, който е готов да се бори докрай за каузата си..
И в снимката на Андрей Слабаков, надвесен досущ като доктор над окървавения от полицейска палка бунтар, има нещо много затрогващо. В драматичната вечер телевизиите го намират пред "Пирогов". Веднага го включват директно: Първа помощ ли давате? Тези картини обаче не можаха да го превърнат в символ на протеста. Нито да го утвърдят като негов водач. Отрекоха се от него точно заради това, заради което провъзгласиха баща му за предводител: защото е известен, успял и говори това, което мисли. Но ако преди 23 години това беше качество, днес се оказа недостатък. Човек, който може да си плати тока, няма място сред нас, отсякоха протестиращите и низвергнаха Слабаков и златната флейта Кристиян Коев. Той е богат, има голяма къща, добавиха. Това отнема ли му правото да се бори, контрираха защитниците му, но техният глас се оказа далеч по-слаб.
Независимо от успеха или неуспеха на политическата сцена обаче и на двамата Слабакови би отивал етикетът: бунтари. След като депутатства от листата на СДС във Великото народно събрание, а в 37-то е народен представител от БСП, бащата стана най-яростният критик на всички последващи парламенти и правителства.
Думите му, макар казани преди десетилетие, звучат пророчески и днес: "Народът търпя, търпя, но вече му е до козирката. Ще стане някакво чудо. Не знам революция ли ще е, какво ли, но ще стане. Не може аз, който съм пенсионер и живея на село, да търся работа на читави българи."
Синът е на друга вълна. Говори срещу гейовете. Те са по-опасни от тютюнопушенето, твърди. За такива приказки се ходи на съд. Андрей отговаря: готов е да лежи в затвора, но не и да се отрече от думите си.
И докато за хората с по-особена сексуална ориентация Слабаков-младши е кръвен враг, пушачите са го провъзгласили за своя Гарибалди. Върховен водач. Докато го има, тютюневите фабрики няма да фалират. Същото се отнасяло и за баща му: пуши винаги навсякъде пред всички. Можеш да умираш от цигарения дим, да си алергичен, да се молиш за пощада - не помага!, жалва се съпругата му Цветана Гълъбова в книга, посветена на актьора.
Андрей е момче от екрана. Появява се едва ли не при всяко натискане на копчето на дистанционното. Ето го пак. Вечер се весели с мургавите си приятели в "Шатра", следобед в люта битка доказва колко обича Българи, сутрин пък събеседва за всичко, за което стане въпрос. И навсякъде е готин. Телевизиите са влюбени в него. Но че това е опасна и непредвидима любов, се убеди водещата на "Референдум", след като гостът й безцеремонно напусна предаването й. Причините: нарече го организатор на бунта. Нещо, което той никога не е твърдял. Борбата му не е за власт, а да живее в нормална държава. Поне така казва.
Представяте ли си каква държава сме - няма ляво, няма дясно, партиите дори електорат нямат, казва пък Петър Слабаков през 2005 година. Някакви марионетки ни управляват. Те гледат само собствения си интерес. Все е било мътно, но сега изплува каймакът на помията.
Още веднъж пророк ще да е бил големият актьор. Иначе нямаше да ги има бунтовете днес. Но защо пък синът бе наречен от противниците си патерица на Бойко Борисов не стана съвсем ясно. Андрей яростно отхвърля твърденията, че иска да яхне вълната на протеста. Това обаче не се приема. Наричат го режисьор на бунта, провокатор. Разпни го. Има обаче и други гласове. Осанна. Те го определят като потомствен революционер и свободен човек. Слабаков е особено конфликтна личност, казват, а прогресът на народите се задвижва точно от такива. Само простите хора могат да се опълчат срещу него.
Не съм човек на мебелировката. Спя на нар. Имам чувство, че ако легна на пружина, ще започна да се превивам на две и да се покланям на началниците, каза приживе Слабаков-старши. Младият явно не споделя неговите навици, защото семейството му рекламира матраци. Затова, разбира се, бащата едва ли би го упрекнал, но духът му сигурно би го посъветвал да бяга от политиката със скоростта на олимпиец. Тя вече го омерзи. Орисията на Слабакови е да правят кино. Старшият засне каквото можа и остана в историята на българското седмо изкуство. Синът е в началото или да кажем по средата. Има още много вървеж. Може и да е нагоре. Ако не сбърка пътя.
Бащата
Петър Слабаков е роден на 23 април 1923 година в Лясковец. Бил е доброволец във Втората световна война. Работи като тракторист, деловодител в конезавод, леяр. Завършва икономика на промишлеността. Има 120 роли в киното. Носител на театралната награда "Аскер" за цялостно творчество. Почива на 86 години на 26 май 2009 г. в село Бериево.
Синът
Андрей Слабаков е роден на 13 август 1960 година в София. Завършва ВИТИЗ, специалност кинорежисура. От 1991 до 1995 година работи в телевизии "Рай 1" и "Рай 2" в Италия. Негови са филмите "Хиндемит", "Вагнер", "Влак за морето", Перловец - река на живота"... Някои от тях са отличени с престижни награди на международни фестивали. Автор е на няколко книги.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
