Днес живеят втори живот и имат четири деца
За Алиса и Пепи Пееви пиесата на живота се развива в две действия - когато се друсат до забрава из софийските улици и след това. Казват, че Бог ги е избавил, защото дните им били почти преброени. Но като по чудо захвърлят хероина и даже създават здраво семейство. Радват се на четири прекрасни деца.
Началото
"Баща ми и майка ми са се развели, когато съм бил на година. До 3-ти клас съм отгледан от баба ми. След това баща ми се ожени повторно и аз заживях с него и новата му съпруга", разказва Пепи. "Израснах само с майка ми. Нашите са разведени. Татко го виждах веднъж на 2-3 години. Баба ми и дядо ми до голяма степен играеха ролята на родители, макар че майка ми не им позволяваше много да влияят в живота ми. Тя беше свободолюбива, любознателна, творческа личност. Въпреки това имах ниско самочувствие", спомня си Алиса. Когато Пепи бил в 4-и клас, семейството се преместило в нов апартамент и започнал да завързва приятелства в махалата. Обаче не случил на компания. Последвали проблеми в училище, бягства от вкъщи, милиция...
"Имах страхотна възможност да спра с всичко това. В 8-и клас започнах да уча в спортно училище, спрях цигарите и всички отношения, които имах до тогава. И наистина се отдадох на спорта. Бях добър лекоатлет и бях страшно запален. Запознах се с много и различни приятели. Изобщо животът ми се промени коренно. Тренировки, учене, лагери, ценни приятелства. Но се контузих. Една година не тренирах пълноценно. Все още бях нахъсан, но в същото време нещо в мен се пропукваше. Бях свободен - нямаше го гадното даскало. Паралелно с тренирането започнах да се връщам в махалата. Нови запознанства, поркане, цигари, гаджета - всичко това започна отново да ме привлича. Попаднах в средата на дрогата. България се намираше във времето на мафията, мутрите, грабежите, лесните пари и безнаказаност. Всичко това ме теглеше и аз го исках, а всъщност нямах нищо.
Преместих се да живея в приятел от махалата. Не работехме, преживявахме с дребни измами. Вечерите обикновено бяха изпълнени с купони, кокаин, трева и алкохол. Много ме блазнеше бандитският живот. Не знам как и защо, но с годините ставах все по-безскрупулен и корав. Не мислех за нищо друго, освен как да съм на "върха". Да имам пари и власт. До тогава винаги съм бил дребна до средна риба в квартала. Заедно с още две момчета започнахме да продаваме марихуана в най-известното заведение в София "Севастопол", където тогава вървяха всякакви наркотици. Тревата беше началото. Гледах дилърите на хероин. С приятеля ми разбрахме, че правят много пари. Решихме да се включим. Няколко дни след това вече продавахме и хероин. След хайки на полицията и арести на други хора в бранша се издигнах до по-високи позиции. Започнах да зареждам дилъри. Дадоха на мен и друго момче да държим най-големия вътрешен пазар - центъра на София. Продавах и кокаин, екстази, хашиш, амфетамини. Може би стресът и параноята от полицията и многото еуфория от купищата пари ме подтикнаха да започна с хероина", спомня си Пепи.
Алиса разказва, че се чувствала потисната още от детската градина. Била чувствително дете, живеещо в свой свят. "Започнах да ходя с приятели на "Попа", "Кръглото", "Кравай" - все места, където се събираха подозрителни особи. Така малко по малко навлязох в средите, в които се пиеше много алкохол, гълтаха се хапчета, дишаше се лепило, пушеше се трева. Твърдите наркотици в България навлязоха по-късно", връща се във времето Алиса. Била свита и мълчалива, а те - отворени и забавни. "Освен това не трябваше да се доказвам сред тях, понеже бях по-малка и ме приемаха такава, каквато съм. Нормалният живот не ми предлагаше нищо вдъхновяващо. Училището ме потискаше. Нямах други мечти, освен да срещна любовта на живота си. На 12 окончателно напуснах даскалото, пеейки си "School's out forever" на Алис Купър".
В бездната
В един момент Пепи вече взимал големи дози. Смесвал хероина с кокаин, хапчета, трева, а понякога и с екстази. Всички пари отивали за дрога, изпаднал и в заеми. Усетил как залита стремглаво надолу. Стопил се - от снажен момък станал 55 кила. Абстиненциите били неописуемо жестоки заради големите дози. "Казвах си, че ако има ад, то ще е нещо като това, което преживявах. По десетина дни бях на легло със страшни болки, гърчове и повръщане. Не можех да хапна нито залък, нито вода да глътна, освен по 3-4 чаени лъжички с лимон за сила. След като преживявах физическите болки, идваше психическата абстиненция. Тя е не по-малко жестока и дълготрайна - страх, депресия и самота. Нямах вече приятели. Беше ме страх да изляза от входната врата". Алиса също преживявала нерадостни дни. "Когато навлезе хероинът в България, започнахме да крадем от магазините и да просим по улиците, за да си набавяме пари за дрогата. Бях някъде на около 15, когато се запознах със сводница и отидох да работя в клуба й. Може би година по-късно станах зависима от хероина."
Двамата тънат в ада в продължение на 7 години.
Спасението
"Вкъщи дойде момче, което познавах от преди, защото продаваше хероин за нас. Последния път, когато го видях, изглеждаше много зле. Но сега той беше коренно променен, имаше някаква сила и свежест в него, а аз бях на легло. Това, че го видях, изигра много важна роля. Просто нещо се случи, наистина усетих и осъзнах любовта на Исус към мен. Няма никога да забравя момента на обръщането ми и молитвата, с която се молих и спасих. Докато повтарях думите, пред мен изникна една картина - кръстът на Исус, Той виси на него и аз бях там. Усетих такава любов и толкова безрезервно приемане, че колкото и да се сдържах, се разплаках с глас. Ревях и се чудех защо и как може Бог да ме приеме, след като съм такъв негодяй и мръсник?", казва Пепи.
Било 97-а, когато майката на Алиса я завела в църква, защото знаела, че там има хора, които помагат на наркозависими. Алиса решила да се промени, но волята й устояла само 2-3 дни. След това срещнала приятелката си Жана, която й казала, че се моли редовно за нея. Алиса се подиграла на вярата й. "Имах две сериозни преживявания. Първото беше ден преди да отида на първия си мотосъбор. Бях се нагълтала с повече хапчета кодеин, отколкото можех да поема, и в една тоалетна изпаднах в безсъзнание. Усетих, че си отивам. Тогава си спомних един съвет на Жана. Беше ми казала, ако изпадна в трудна ситуация, просто да извикам към Бог за помощ и Той ще ми помогне. Опитах се да извикам, но от устата ми не излизаше звук, тъй че го направих безгласно, но с цялото си сърце. Олекна ми и видях картина, която знаех, че представляваше животът ми. Беше нещо като път. В единия му край, където се намирах, беше място на крайния егоизъм. Усетих, че Бог е около мен на тръгване от мотосъбора, когато усетих безпокойство. Помолих се. Пътувах с едно момиче и нейния мотор. По пътя за София се движехме със 160 км/ч и се ударихме в нещо циментово. Следващите ми ясни спомени бяха няколко дена по-късно вкъщи. Бях абсолютно здрава, само с няколко ожулвания и комоциум, който отшумяваше. Моята приятелка Жана беше крайно всеотдайна спрямо мен и ме покани да живея у тях за известно време. И тя, и една мила дама, която също помагаше на много наркозависими, Ермила, се молеха за мен. Веднъж с Жана отидохме на метъл концерт в Кюстендил на християнска банда от Македония. След това бях толкова изпълнена с вяра, че реших да изхвърля и последните си запаси от хапчета", разказва Алиса. Заедно с Жана помогнали на още 15 човека да спрат дрогата и да повярват в Бог. "Повечето от тях са добре, имат семейства, деца, професии и живеят щастливо", добавя Алиса.
Пепи си спомня първата среща с жена си така: "Запознах се с Алиса в църквата. Беше последната ми абстиненция, преди да скъсам с наркотиците окончателно. Не се бях къпал от поне 20 дни, бях с мазна коса и тежах 60 килограма". "Когато за пръв път видях Петър, беше свит и прегърбен, но още тогава в очите му имаше онази специфична дълбочина, изразяваща сърцето на отговорен, загрижен мъж, на който може да се разчита. Именно в тези очи се влюбих година по-късно. И двамата Бог ни беше извадил от тинята", добавя Алиса. Първият им син Данаил се ражда година след сватбата. Малко след това Алиса очаква втора рожба. С Пепи отиват в Перник и създават малка протестантска църква. Там се появяват другите им три деца - Светослав, Мартин и Апъл. "Сега вече живеем във Варна. Дойдохме тук също с желанието да създадем църква -"Прелом". Искам да виждам как пред очите ми невъзможното става реалност - хем участвам в това, хем случващото се е много отвъд способностите ми", споделя Алиса.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
