София. Мнозинството българи са убедени, че е важно да се гласува на предстоящите през май евроизбори, но едва 46% са сигурни за коя политическа сила ще дадат своя глас. Това показват данните от проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 17 – 22 февруари. Това прави трудни прогнозите за изборите, тъй като е възможна по-значима динамика на нагласите, посочват социолозите.
Според тях нагласите на избирателите за предстоящите евроизбори очертават изключително напрегната битка на две нива – за победител в изборите и за място в Европарламента.
ГЕРБ леко изпреварва БСП, "България без цензура" настига АБВ и Реформаторите
В края на февруари ГЕРБ (с 16.9%) има лек превес над БСП (15.1%), но с наближаването на изборите надпреварата се очертава като все по-оспорвана. ДПС запазва стабилно трето място (6.9%). С ръста, който "България без цензура" отбелязва през последния месец (достигайки 5.5%), тя влиза в конкуренция с АБВ (6.1%) и Реформаторския блок (5.0%) за излъчване на евродепутати. Тъй като обаче и трите формации ще се явят на избори за първи път в този си вид, е все още рано да се прогнозира, доколко ще бъдат реализирани настоящите намерения за гласуване, застраховат се социолозите.
Ако изборите бяха в края на февруари, най-вероятно разпределението на мандатите би било - 6 : 5 : 3 : 1 : 1 : 1. В следващите месеци обаче, освен непредвидимия развой на политическата ситуация, три важни фактора ще влияят на електоралните нагласи – водачите на листите, облекчените условия за участие на малките партии по новия Изборен кодекс и мотивацията на избирателите да разглеждат евроизборите като избори със значим национален залог, отбелязват от Алфа Рисърч.
Мнозинството иска референдум, разделено е по въпросите в него
Мнозинството от българското общество - 54%, подкрепя инициативата на президента за провеждане на референдум по въпроси на изборното законодателство. Одобрението за провеждане на референдум се простира във всички социално-демографски слоеве, независимо от социалния и материален статус на избирателите. Подкрепа за идеята дават и симпатизантите на БСП (45% одобрение срещу 30% неодобрение). Против провеждането на референдум са едва 15%. Около една трета, предимно най-младите рспонденти, не изразяват мнение по въпроса.
Освен, че са убедени в необходимостта от промени в изборното законодателство, българите настояват този въпрос да не се отлага във времето. 44% предпочитат референдумът да се проведе заедно с предстоящите евроизбори, 17% са за изтеглянето му за по-късен период.
От конкретните въпроси на референдума единствено въвеждането на мажоритарен избор на народни представители се ползва с висока степен на подкрепа от 55%. Основен аспект на дебата е точно каква част от депутатите да се избират по този начин. Избирателите се разделят поравно в предпочитанията си към мажоритарен избор на всички (27%) и на част от членовете на парламента (28%).
Електронното гласуване също събира повече привърженици (43%), отколкото противници (29%). Идеята се подкрепя най-горещо от младите и средни поколения (51% - 53%), а се отхвърля от най-възрастните (37%).
Поляризацията е най-силна по въпроса за задължителното гласуване. 44% заявяват, че биха подкрепили въвеждането му, срещу 35%, които го отхвърлят.
Нагласите на избирателите към предложените за поставяне на референдум въпроси очертава две ясни тенденции, според социолозите. Първата е, че това са важни за хората теми и всяка от противостоящите позиции има своята обществена подкрепа. Втората - че изходът от референдум по тези въпроси съвсем не е предрешен. Напротив, важен фактор за резултата ще бъде кампанията, в рамките на която защитниците на всяка от тезите ще имат възможност да убеждават избирателите в правотата на аргументите си.
Спада доверието в кабинета, личностите запазват позициите си
Доверието към правителството отново бележи спад и стига до 18%. Недоволните от кабинета нарастват до 53%, като те са мнозинство във всички социални групи, с изключение на българските турци. От 20% на 15% намаляват оптимистите за развитието на страната в близко бъдеще.
Едва 9% е доверието в парламента, а 65 на сто е недоверието. 63% от хората заявяват, че е по-добре да се отиде на нови избори, отколкото да се продължава работа по досегашния начин.
Личните рейтинги на Бойко Борисов (21.5%) и Сергей Станишев (19.1%) отново са близки, както и подкрепата им вътре в техните партии. От степента на мобилизация на партийните привърженици и спирането на отлива към конкурентни формации ще зависи до голяма степен финалният резултат от изборите, посочват социолозите.
Личният рейтинг на премиера Пламен Орешарски остава без промяна (24% положителни оценки и 47% отрицателни). Почти без промяна остава и доверието в президента Росен Плевнелиев (28%), главния прокурор Сотир Цацаров (29%) и българския еврокомисар Кристалина Георгиева (33%).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
