София. Общественото доверие и подкрепата на всички основни политически сили са се сринали. Tова е един от главните изводи направен въз основа на регулярното национално представително проучване на Социологическа агенция Алфа Рисърч. Според изследването, доверието в правителството пада под бариерата от 20%. В същото време и рейтингът на фигури, които досега се ползваха със сравнително висока обществена подкрепа, също пада надолу.
Ето каква е обстановката според изследването на Алфа Рисърч за октомври:
Губейки доверие, БСП и ГЕРБ слизат до практически едно и също равнище – по-малко от половин процент е разликата помежду им.
Подкрепата за БСП спада от 17.9% до 16.9%, а ерозията започва да засяга и социалните слоеве, които формират ядрото на нейните симпатизанти – жители на малките населени места и най-възрастните поколения. Негативна е тенденцията и в одобрението за лидера Сергей Станишев, което намалява от 25% на 23%.
Поведението на ГЕРБ през последния месец също води до загуба на привърженици – от 17.1% на 16.5%. Значим е отливът на подкрепа за парламентарната опозиция в столицата и особено – сред студентите. Доверието към Бойко Борисов също следва характерния за почти всички политически лидери тренд надолу - от 28% на 24%, и се доближава до това на прекия му опонент Сергей Станишев.
Негативната тенденция не оставя незасегнати и по-малките партии. Реформаторският блок запазва третата си позиция, но демобилизация се наблюдава и сред неговите симпатизанти. Електоралният потенциал на реформаторите намалява до 6.4%, като стабилните му позиции са най-вече в столицата.
Подкрепата за ДПС се запазва устойчива – 6.1%, въпреки спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан до 12%.
Единствено Атака избягва негативните тенденции от последния месец. И партията, и Волен Сидеров успяват да си върнат част от изгубеното през лятото доверие. Подкрепата за партията нараства от 1.6% до 3% от общия брой избиратели, а одобрението за лидера й от 5% на 7%. Националистите извличат дивиденти не от парламентарното си поведение, което продължава да търпи все така остри критики, а от радикалните си позиции по чувствителния за обществото въпрос с бежанците.
Общият си потенциал от 2.6% запазва и другата националистическа формация НФСБ.
Най-значим ръст през октомври (от 34% до 40%) бележи отказът от участие в избори. Нежеланието за гласуване изразява не само ниското доверие към партиите, но и убеждението на хората, че крепейки сегашното управление, задълбочават политическата криза в страната.
За четвърти пореден месец доверието към правителството спада надолу, като вече достига 19%. Така, то слиза под психологическата бариера от 20 на сто и под електоралния потенциал на поддържащите го политически сили БСП и ДПС. Отрицателните оценки нарастват до 49%. В тях се отразява недоволството на различни социални групи, в които кабинетът, макар и по различни причини, губи одобрение.
След тримесечен период на стабилизиране на личния рейтинг на министър-председателя Пламен Орешарски на около 30 на сто.
Извън протестите, другият фактор, който влияе най-силно върху спада на доверието за правителството, е оценката за икономическото състояние на страната. Едва 16% го определят като положително, 48% - като отрицателно.
Като признак за слабост на правителството се оценява и бламирането му по въпроса за удължаването мораториума за продажба на земя на граждани на ЕС. 30% от българите виждат в този вот принципна позиция, защитаваща интересите на българските граждани. 62% са на мнение, че позицията е безпринципна, водена от чисто партийни интереси.
Проблемите във функционирането на изпълнителната и законодателната власт и невъзможността им да обединяват усилията на отделните институции в решаването на ежедневни проблеми повлича надолу дори и фигури, които доскоро се ползваха с високо доверие и авторитет.
Президентът Росен Плевнелиев губи шест процента от личния си рейтинг и в момента позитивните оценки за дейността му се изравняват с отрицателните (29% : 29%). Най-негативно към него са настроени симпатизантите на БСП и Атака. Положително отношение към президента запазват привържениците на десните партии и ДПС.
От август, когато бе измерена сериозната за длъжността „главен прокурор" подкрепа от 35%, до октомври, Сотир Цацаров губи почти 10% доверие. В резултат от този негативен тренд, и при него, както и при президента Росен Плевнелиев, положителните и отрицателните оценки за дейността му се изравняват (26%:26%).
Парламентът остава с критичните 11% доверие, но трупа нови, почти 10% недоверие.
Относително най-слабо засегнати от ерозията на доверието са българският еврокомисар Кристалина Георгиева и националният омбудсман Константин Пенчев. И двамата запазват позитивен рейтинг, но и при тях е налице спад от около 5%. Кристалина Георгиева се ползва с 40% доверие и 21% недоверие, а Константин Пенчев – с 32% доверие и 16% недоверие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
